Самолетът спря на летището. Стаменов едва се движеше. Умората го бе завладяла изцяло.

Той често пътуваше през океана заради служението си.

Стаменов извади паспорта си и го подаде на служителката. Тя го провери и подпечата, след което каза:

– Добре дошли у дома!

Стаматов обичаше този миг. Когато се прибереше след дълго отсъствие, щом чуеше този поздрав, разбира се , че на този етап всичко е приключило.

Стаматов си помисли: „Ако поздравът на една непозната така докосва сърцето ми, какво ли ще е чувството, когато Бог ме срещне на небето?“

Това посрещане няма да бъде поради някакви заслуги, а поради жертвата на Исус на кръста.

След пребиваването си на земята, ние ще отидем в истинския си дом, който Бог е приготвил  за нас.

Всичко в двора бе спокойно, когато се чу силен женски писък, който бе последван от отчаян и нестихващ плач.

Стамен току що бе изтичал в двора на Радка и бе казал:

– Бика смачка вашата Славка.

Радка без да се бави хукна след Стамен. Тя още от далече видя голяма тълпа, които се бяха скупчили на поляната. Стигна бързо до хората, разбута ги и падна до тялото на дъщеря си.

Славка бе цялата в синини. Едва дишаше. Петър, който също бе чул лошата новина, бе дошъл преди малко. Грабна дъщеря си и с отпуснатото детско телце се втурна към дома на доктор Занков. Радка залитайки последва мъжа си. Тя плачеше и се вайкаше:

– Боже, защо Славка……., не ми отнемай рожбата……как ще живея без нея…..

Докторът ги посрещна на прага на дома си. Мълвата бе стигнала и до него.

Пое Славка от ръцете на баща ѝ и я понесе навътре, за да ѝ направи по обстоен преглед. Двамата опечалени родители и малка група от следващите ги хора тръгнаха след доктора.

Той бе възрастен и як мъж. Какво ли не бе минавало пред очите му, но след като огледа малката Славка, отпусна безпомощно ръце.

– Много е натъртена, няма здраво място по нея. Ако съсирек стигне до сърцето…..това ще е краят. Не мога да направя нищо.

– Но, докторе, …., направете за Бога нещо, – едва сега очите на Петър се напълниха със сълзи.

Докато носеше дъщеря си в него гореше надежда, че докторът ще я оправи. А сега какво да прави?

– Най много до два дена….., – с болка промълви Занков. – Занесете я у вас, няма смисъл да остава тук….

Петър взе внимателно дъщеря си и тръгна бавно към дома си.

„Та тя е едва на седем години, – мислеше си той. – Какво е видяла от живота? Не мога да повярвам, че толкова весело и жизнерадостно дете ще си отиде така нелепо“.

Когато влезе в къщата си, Петър постави неподвижното детско телце на кревата и се загледа в него.

Баба Мита тропна вратата и запъхтяна влетя в стаята.

– Тичай, Петре, в кланицата и поискай една кофа бял дроб.

Мъжът се оживи. Баба Мита бе помагала на много хора. Бе излекувала, не един и двама безнадеждно болни, които медицината бе отписала вече.

След половин час Петър донесе пълна кофа с бял дроб.

Баба Мита и Радка започнаха да налагат дроба върху синините. Възрастната жена се обърна към Петър и каза:

– Донеси още бял дроб, този няма да стигне.

През половин час възрастната жена и Радка сваляха дроба, който се бе спаружил, от тялото на Славка и налагаха нов.

По едно време Славка отвори очи, но след това се унесе.

Борбата за живота на това малко момиченце продължи цели 20 часа. Постепенно синините по тялото на детето изчезнаха и то започна да диша по-спокойно.

След два дни Славка седеше на кревата и се усмихваше на околните.

– Ще се оправи, – шепнеше с благодарност Радка, която не бе спряла нито за миг и денонощно бдеше край дъщеря си.

Тъмни кръгове обрамчваха очите на майката, но тя бе щастлива, дъщеря ѝ щеше да живее.

Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща  в нея.

Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.

Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?

Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.

Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.

Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.

Момиченце на три години не е изпитвало по-голям шок от мига, когато забелязало, че баща му много се е изменил.

Мъжът отдавна е носел брада, но решил да се обръсне и да се пошегува с дъщеря си.

Легнал на кревата да спи, като покрил долната част на лицето си с одеяло.

Когато дъщеричката му го отвила лекичко, тя не намерила обичайната брада и застинала на едно място, като поразена от гръм.

Момиченцето погледнало още по-надолу под одеялото, като се надявало, че изгубената брада ще се появи.

Разбирайки, че брада я няма и баща ѝ е гладко обръснат, детето заплакало и с викове избягало от стаята.

Веднъж един невярващ човек, за когото настъпили трудни времена, дошъл при приятеля си християнин и го попитал:

– Ако повярвам в Христос, всичките ми проблеми ще отпаднат ли?

– Не, казал християнина, но ще получиш сила да устоиш в трудните времена.

Бог ни дава мъдрост и смелост. Чрез други християни ни помага да преминем през трудностите, като получавайки от тях разумен и практичен съвет.

Сатана постояно се стреми да обезкуражи последователите на Христос. Сред тежките изпитания, той ни нашепва:

– Погледни, на Бог не Му е до тебе сега.

Но с помощта на Святия Дух може да се отрази всяко нападение на лукавия и да се опровергаят лъжите му.

Ако Бог на мига разрешаваше нашите проблеми, ние щяхме да се окажем беззащитни пред предстоящата по-силна атака на врага.

Вместо това Той ни дава всичко необходимо за да преодолеем изпитанията в живота.