Масовото производство на изкуствена кръв може да спаси живота на хора с редки групи. Скоро тази идея може да се превърне в реалност.

Днес лекарите са в състояние да произвеждат червени кръвни клетки в лабораторни условия, но тяхното масово производство все още е само мечта.

Британски учени изглежда са намерили решение, те са разработили техника, която може да произвежда надеждно неограничен брой червени кръвни клетки. Нужно е да се създадат „безсмъртни“ червените кръвни клетки, които могат да се отглеждат в големи количества.

Най-големият проблем е привеждането на технологията за промишлено производство.

Учените са създали няколко литра кръв в лаборатория, но има голяма разлика между това количество и огромния обем, необходими за да се обслужи най-малко една болница.

Въпреки че Национална здравна служба във Великобритания планира да проведе пробни тестове за производство на изкуствена кръв още през тази година, новият метод няма да бъдат използвани в близко бъдеще.

Масовото производство, има вероятност да се фокусира върху хората с рядък вид кръв, които не винаги могат да разчитат на донорство.

Замисляли ли сте се за разликата между служещ на Бога вярващ човек и не служещ, но също вярващ в Христос? Той вярва и не бърза да служи. За него винаги има много време

Дори 1000 години живот да му дадеш, той няма да посвети своя живот на Спасителят.

Оказва се, че всичко зависи от християнския възглед за това, което човек иска да види или което не желае да съзре.

Бог има свой план за нашия живот. Вярващият човек има свой живот, цели неговото изграждане и осъществяване на мечтите си.

Библията казва, че всичко зависи от вижданията на човека.

Тогава, какъв е нашият избор, посвещаваме ли живота си на Господа или не го посвещаваме на Него? Изборът ни дава резултат.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Не всяка инициатива е боговдъхновена. Могат да ви кажат: „Раздвижи се, хвани своя мързел за гърлото, хвърли го зад борда и давай напред“. Така действа обикновената човешка инициатива.

Но дойде ли Святият Дух и ви каже само „раздвижи се“ разбирате, че този призив идва отгоре.

Ние всички имаме много големи идеи и идеали особено, когато сме млади. Но рано или по-късно ще открием, че за да ги въплътим в живота си, нямаме сили. Това, което искаме да направим не можем и сме готови да изоставим мечтите си.

Тогава Бог идва и казва: „Стани, ти, който спиш“.

Когато дойде върху нас Божие вдъхновение, то действа с такава чудодейна сила, че ние можем да се събудим дори от дълбок сън и да направим невъзможното.

В духовната инициатива е удивително това, след като „се раздвижим“ настъпва живота. Бог не ни гарантира победа в аванс, даваща комфортен живот. Той ни дава този живот с такава мярка, че да спечелим победата.

Когато дойде Божието вдъхновение и Бог ни каже: „Стани, ти, който спиш“, нужно е ние сами да станем, Бог няма да направи това вместо нас.

Господ каза на човека с изсъхналата ръка: „Простри ръката си“. И когато човекът го направи, ръката оздравя. Първата крачка трябва да направим сами.

Ако решим да вървим към победата и тръгнем, тогава ще действаме под вдъхновението на Бога, защото Той дава живот веднага, без забавяне.

Да обичаш, означава да видиш човека такъв, какъвто Бог го вижда.

Ако унищожим любовта, нашата Земя ще се превърне в могила.

Истинската любов е отказване от себе си и желание да подкрепиш любимия в неговата мечта.

Любовта е по-силна от смъртта, даже и от страха към смъртта. Само тя държи и движи живота.

Любовта е радостно приемане и благословение на всичко живо. Тя е откритост на душата, която отваря своите обятия за всяко проявление на битието, за да се усети неговия Божествено значение.