Те нямаха гаражи и за това поставяха колите си близо до входа. И тъй като благосъстоянието на повечето хора в блока се увеличи, броя на колите силно нарасна. За това местата за паркиране бяха строго разпределени и всеки поставяше автомобила си на своето място.
Една неделя пристигна младеж с нова луксозна кола. Тя бе снабдена със спойлери, тонирани стъкла, дискове и какви ли не нововъведения. Беше полирана и изглеждаше скоро измита. На кратко, всичко по нея блестеше. Младежа я паркира на едно от „запазените“ места.
Когато се стъмни „притежателят“ на мястото за паркиране откри чужда кола там и се обърка. Човекът нямаше къде да паркира, защото мястото му беше заето. Той започна да дава сигнали, за да накара „нарушителя“ да премести колата си от там.
В това време младежът си имаше среща със приятелката си в един от апартаментите. Нещастния шофьор обикаляше чуждата „красавица“ и около десетина минути подаваше сигнал, но отзвук нямаше. Мъжът се замисли, погледна „натрапницата“ и каза:
– Сега ще ти покажа на тебе!
И изчезна във входа. След известно време се появи отново, в ръка носеше шишенце с валериан. Поля капака и покрива на пречещата му кола и се оттегли.
След пет минути сигнализацията подейства. Множество котки се  качиха върху колата и замяукаха пронизително. Младежа излезе, разгони котките, но след малко те пак се събраха върху нея. Това се случи нееднократно. Накрая на младежа му писна, не издържа и замина. По това време“красавицата“ представляваше тъжна гледка, издраскана, обилно напоена с изпражнения и….

Един човек плавал на кораб. Погледнал зад борда и видял, че от морето стърчат множество големи и малки подводни скали.

Тогава той попитал кормчията:

– Как можеш да лавираш между толкова много скали? Навярно знаеш всеки камък тук?

– Не, – отговорил кормчията, – не зная всички скали, но знам къде са дълбоките места, безопасни за кораба.

Така и ние плаваме в живота сред морето на изкушенията. Щастлив е този, който знае фарватера.

Птицата бекас има отлично камуфлажно оперение за блатистите места.
Малките й размери и особения й начин на летене я правят трудна мишена за ловците.
Тези, които през 19 век успявали да убият бекас ги наричали снайперисти.
Бекас на англиски език е „snipe“, от там и името на ловците, а по-късно и на точните стрелци, се преобразувало в „снайперисти“.

До няколко места в Япония може да се достигне с кола по музикален път.
На участък от пътя са разположени канали на различни дълбочини и на различни разстояния един от друг.
При преминаване през това място с определена скорост, получените вибрации от каналите през колелата се предават в купето на колата, където се превръщат в някаква мелодия.
В Япония подобни музикални пътища се правят предимно за туристи. Но в Южна Корея подобни сегменти се конструират на монотонни пътища, с цел да се привлече вниманието на шофьорите и да им се попречи да заспят.

В България няма нужда от такива канали, ние си имаме натурални дупки по пътищата. Лошото е, че като попаднем в тях, чувстваме удар и никаква музика, а да излезем от тях е почти невъзможно.

Оплаквате се, че не сте се родили в подходяща страна. Уморени сте от безличен офис, от съседа идиот, от малките маршрутки.
Няма нищо страшно. На планетата ни има места, където човек иска да отиде, за да се отпусне и да се поразведри малко, но там не трябва да остава дълго.
Такова място е остров Миякедзима в Япония.  След екскурзията на острова миризмата от устата на съседа в самолета ще ви изглежда безобидна.
Остров Миякедзима е разположен на 200 км от Токио. Формирал се е  около стратовулкан Ояма, който изригва често. През периода 2000-2005 г. на острова не е било разрешено да се живее или да се посещава.
По-късно някои от жителите на Миякедзима се върнали на острова. Той е част от Националния парк и се нуждае от персонал. Започнали да идват и любопитни туристи. Трудно може да се каже, че там може да се почива, защото през цялото време трябва да се носи противогаз.
Въздухът е наситен със серни газове, а на някои места е просто опасно да се диша.