Дотегнал му бе живота на Мартин и се обърна към Бога:
– Какъв е този живот? – силно се възмути той. – Отивам на работа, работя като вол. А съпругата ми само вечеря, сутрин закуска, а през останалото време безделничи, даже я мързи и да се облече. Къде е справедливостта, Господи? Ще разрешиш ли проблемите ми?
– Няма страшно, – успокои го Господ, – за мен няма нищо невъзможно. Просто ще разменя местата с жена ти, а после вие сами се оправяйте.
– Идеално, съгласен съм! Най-после ще си почина!
– Така да бъде, – тежко въздъхна Бог.
И така за Мартин започна нов живот.
Чистене, пране, закърпване на скъсания ръкав на сина му, който се бе катерил по дърветата. Миеше децата. Даваше им супа….
А вечерта малкият се развика:
– Трябва да идеш утре в училище, класната те вика …
Помагаше на децата да си научат уроците. А късно вечер, когато всички вече спяха, Мартин отиваше в кухнята да измие съдовете, които бяха препълнили мивката.
На пазара, по магазините ….. нямаше край. Мартин се мяташе като катерица нагоре, надолу ….
Той не можа да издържи дълго тази въртележка. Бе изминала едва една седмица, а той се чувстваше преуморен.
И тогава той отново извика към Бога:
– Боже, помогни ми! До сега не съм осъзнавал, че животът на един мъж е рай в сравнение с този на жената. Моля Те, върни всичко, както беше.
Господ се усмихна и му помаха с ръка ….
