Posts Tagged ‘месо’

Жаргон е една от планетите на Слънчевата система

понеделник, септември 18th, 2017

imagesРазбира се, в САЩ има гениални изобретатели и велики учени. Но какво можем да кажем за цялата нация или „средностатистическия американец“?
Ето ви един пример за това, в какво вярват американците.

Ако знаете, че жаргон е специфичен термин или израз, който се използва в различни райони или в среда от представители на определена професия, то вие сте по-умни от 17% от американците.

Да, само 83% от жителите на САЩ знаят значението на тази дума.

В същото време 12% американци са убедени, че жаргон е името на някакъв вид екзотично месо.

А 5% вярват, че това е планета от Слънчевата система.

Интересно, ако се попитат българи току що завършили средното си образование за това, какви ли отговори ще се получат?

Интересни факти за фенека

събота, септември 16th, 2017

Fennec-825x510Ушите на фенека служат като охладителна система. И всичко това е, поради факта, че този бозайник няма потни жлези.

Фенеките са пустинни животни, така че те могат без вода за дълго време, като същевременно получават такава от месо, плодове, яйца и дори листа.

Фенекът е най-малкият представител на семейството кучета. Теглото му не надвишава 1,5 .

Тези животни са способни да мъркат като котките.

Продължителността на живот им в дивата природа не надвишава 8 години, докато в плен могат да живеят два пъти по-дълго, някои животни са оцелявали до 20 години.

Жироскопски грил

неделя, септември 10th, 2017

10092017-gyroscopic-grill-2Жироскопът има много практични приложения, но неотдавна го използвали и за готвене.

Когато мнозина наблюдавали неговото използване по този начин, на любители на месото им потекли лигите.

Храната се поставя на жироскоп, въртящ се над мангал. Можете да сте напълно сигурни, че резултатът е много вкусен.

Смята се, че жироскопът е много удобен, защото на него равномерно се пече месото и не се страхувате, че краищата ще изгорят.

Освен това при готвене на барбекю на такава скара практически няма загуба на ароматните месни сокове.

Разсипаната сол

петък, септември 8th, 2017

080c57938f259d0a3dd3b4a57b936066[4]Според дадени вярвания, разсипаната сол води до кавга. Това суеверие е родено не в Европа, а в Русия по времето на цар Алексей Михайлович.

По това време търговията със солата не е била развита в Русия, тя се е транспортирала от далече и се облагала с всевъзможни данъци и задължения.

Тогава правителството увеличи данъците върху търговията със сол, което довело до увеличение на цените ѝ. Солта тогава е била много скъпа, а да се живее без нея е било много по-трудно, отколкото сега. През 17 век не е имало хладилник и солта се е използвала като консервант.

За да се запазят месото, сланината, рибата ги солели. Зеленчуците също ги солели и оставали да ферментират, за това останало без сол, семейството се оказвало заплашено от глад.

Така че не е изненада, че разсипаната сол води до бурно недоволство на роднините. От тук идва и обичая да се хвърля щипка сол през лявото рамо, за да се предотврати кавгата.

По този начин главата на къщата сякаш показва, че вината е простена, а добрите отношения за него са по-ценни от скъпата сол.

Колбасово дърво

вторник, август 29th, 2017

kolbasnoe-derevoВ света има много растения, отглеждани в ограничени райони плодовете, на които са доста подходящи за консумация. Обикновено такива растения се наричат ​​екзотични.

Те трябва да са известни не само на ботаниците, но и на запалените туристи. Може някой да се окаже наблизо до уникален представител на флората и той да се възползва от късмета си.

Освен хлебно дърво в природата съществува и колбасово такова. В неговите плодове няма да намерите месо. Но по форма, цвят и размер те приличат на солидни „колбаси“.

Тези необикновени плодове висят на дълги дръжки с дължина 0,5 метра, а самите те са дълги 10 сантиметра.

Такова растение може да се срещне в Мадагаскар.

Къде са изчезнали бивните на слоновете

вторник, август 22nd, 2017

dikobraz-825x510Дълго време е съществувала легенда, че слоновете отиват да умрат на непристъпни слонови гробища.

Това мнение се е сформирало поради това, че в саваните и джунглите никой не е намирал бивни на умрели слонове.

И едва през двадесети век изследователи изяснили, че Hystrix africaeaustralis изяждат бивните. Така те задоволяват нуждата си от много минерални вещества.

Hystrix africaeaustralis често се качват по дърветата, търсейки храна. Понякога падат на земята и се нараняват от собствените си игли.

За да се предотврати инфекцията, организмът на тези животни произвежда мастни киселини, които покриват иглите и изпълняват функцията на естествени антибиотици.

Месото на Hystrix africaeaustralis е нежно и сочно, подобно е на заешкото.

Без дворове и улици

сряда, юли 26th, 2017

indexОт другата страна на реката, пътят пълзеше нагоре към Гарвановия камък. Янко се загледа в циганската махала. Тя представляваше къща до къща, без дворове. Липсваха и улици.

От там се чуваше биене на тъпан и пискащия звук на зурна.

Не знам защо на тези къщи им викаха „коптори“. Циганите бяха изтикани извън селото, в това жалко и пустеещо място.

Не веднъж Янко си задаваше въпросите: Защо тези хора бяха изолирани? Защо не ги допускаха в селото да живеят?

Днес Янко срещна Досьо. Циганинът носеше някаква бохча.

– Досьо, къде си ходил?

– Сякох дърва на Бальовица, а после на бай Стефан му помагах да заздрави дувара откъм Керемидчиеви. Та те ми дадоха малко хляб, сирене и малко месо. Жената и децата много ще се зарадват.

– Преди малко се загледах във вашата махала, – каза сериозно Янко.

– И какво ѝ е на махалата ни? – попита циганина.

– Нямате дворове, нито улици, – сподели наблюдението си Янко.

– Дворът е златна обица, но за заможен чиляк, – подсмихна се Досьо.  – На нас за какво ни е ? Не разпрягаме коли, не връзваме добичета, нямаме хамбари, нито отъпкваме харман, имаме си само две ръце. С тях и без двор си плетем кошници и рогозки, калайдисаме чуждия бакър или помагаме на някого за едно парче хляб.

– Е, как всички са се сдобили с земя, орат, сеят, жънат? Има за тях, има и за държавата. Само вие сте останали с две ръце?! – вдигна вежди недоумяващо Янко.

– Хм, – засмя се циганинът. – Когато другите са добивали земя, ограждали са с плет домовете си, ние циганите сме били на път с катуна. Обикаляли сме да веселим парвенютата. Гледахме да краднем нещо, я кокошка, а някое теле или шиле. Такава е нашата, циганска. На нас ни дай тъпани и дайрета, зурни и кларинети. Тогава ела гледай жените какви кючеци друсат, – засмя се Досьо, махна с ръка и потегли да нахрани домочадието си.

Янко дълго време гледаше след него и все още не можеше да разбере: Как  при такъв неподреден и объркан живот успяваха да оцелеят?