Ана и Мира се гледаха втренчено една друга. Свързваше ги приятелство от детството, но дълги години бяха живели разделени. Ана беше силно шокира от тов, което ѝ каза Мира.
– Дойдох, защото Павел ме искаше, – каза Ана, – а и аз го исках. Не вярвам на нито една дума, която ми каза.
– Имал е и други момичета, – каза тъжно Мира. – И то доста плодовити.
– Искаш да кажеш, – започна плахо Ана, – че Павел обича друга.
– Никога не ѝ е предлагал брак, – сконфузено каза Мира, – тя знае, че сте сгодени и сте си дали дума.
– Нещо предъфкваш и премълчаваш, – подкани я Ана, – изплюй камъчето.
– Не е било нещо сериозно, – започна да мънка Мира, – но отишла при Павел с издут корем и поискала да разбере какво да прави с детето.
– Тя родила ли е детето? – с болка попита Ана.
– Тя има син от него, – каза Мира, – чудесно момченце, копие на Павел. Никой не може да се усъмни чие е детето.
Ана се отпусна на стола до масата и объркано вдигна поглед към Мира.
– Защо не ми е казал?
Мира вдигна рамене.
– Защо да го казва? Нима ти всичко си му казала за годите, през които сте били разделени.
– Не съм била с друг мъж и не съм зачевала дете, – каза тихо Ана.
– Петър е красив мъж, – каза Мира. – Нима мислиш, че ще те чака като отшелник.
Ана пребледня.
– Той виждал ли детето си?
– Всяка неделя в църквата, – каза Мира. – А два пъти в седмицата, когато ти казва, че работи до късно, той отива в къщата ѝ да вечерят и да види детето.
Ана не беше на себе си.
– Не се разстройвай, – опита се да я успокои Мира. – Направи се, че не знаеш за тази жена. Не е добре да се карате точно сега. Все пак той се ожени за теб. Бъди добра съпруга и не мисли за другата. По-добри жени от теб са си затваряли очите за много по-лоши неща и не са им обръщали внимание.
– Нямам желание вече да бъда добра съпруга, – изкрещя Ана. – не ме е грижа…..
Ана стана, отвори вратата, тръшна я зад гърба си и излезе навън ….
