Катя заведе сина си Бойко в увеселителен парк. Беше горещо. Опашките бяха дълги.

Катя не се чувстваше добре от многобройните завъртания, внезапни спирания и движения с голяма скорост. Гледаше на себе си като мъченик.

Мислите ѝ препускаха в главата:

„Ще напомня на Бойко колко е щастлив, че има такава майка като мен, която да го заведе в увеселителен парк. …“

Катя щеше да ги изкажа на глас, но нещо я спря.

Потокът от мисли продължи:

„Синът ми ще се почувствува ли късметлия или ще смята, че е виновен? Сякаш ми дължи нещо за жертвата ми“.

Катя прегърна Бойко и каза:

– Какъв късмет имам, че имам такъв син като теб, когото мога да заведа в увеселителен парк.

Усмивка се разля върху лицето на Бойко.

В това време водното влакче на ужасите ги напръска. Това прикри сълзите , които се стичаха по лицето на Катя.

Това, което майката каза на сина си, го накараха да се почувства като специален, ценен и обичан.

Грешните думи в неправилния момент могат да съсипят всичко.

Акушерката положи новороденото в ръцете на майка му. Даниела изпита голяма радост и се изпълни с любов към това малко създание.

Сърцето ѝ се свърза с това на бебето, въпреки че тази връзка водеше началото си още преди самото раждане.

– Това, което изпитах, – сподели по-късно тя със съпруга си, – отразяваше Божието сърце към мен. Разбираш ли? Както любовта ми към детето ни е силна, страстна и непоклатима, такава е и Божията любов към мен като Негова дъщеря.

– Напълно съм съгласен с теб, – зарадва се и съпругът ѝ – Радостта, която изпитах, когато погледнах нашето бебче е само проблясък от начина, по който Бог ни се радва.

Тази първоначална сърдечна връзка, не беше просто красив момент, тя беше началото на една дългогодишна връзка, създадена от самия Бог.

Способността да обичаме толкова много децата си, разкрива какво сме ние за Бог, когато ни е извайвал.

Обичаме, защото сме обичани от нашия Създател.

Петя отскоро бе станала майка. Животът ѝ се промени.

– Мечтите ми? – въздъхна един ден тя. – Сякаш са оставени са на рафта, забравени под

голям слой прах.

Приятелката ѝ Соня реши да я успокои:

– Може би по-късно.

– Или никога, – тъжно се усмихна Петя.

– Не бъди такава песимистка, – укори я Габи, – Бог не е забравил, какво е вложил в теб. Той ти е дал дете, цел и креативност.

– Мога ли да бъда едновременно майка и да мечтая? – попита отчаяно Петя.

– Мечтите ти не са заплаха за майчинството ти, те са отражение на пълният ти замисъл, – отговори Габи.

– Мечтай отново. Дори да е по- бавно, – насърчи я Соня. – Сега мечтите ти могат да изглеждат различно, но желанието в сърцето ти все още има значение.

Петя прибра ръцете си пред гърдите и се помоли:

– Господи, благодаря за мечтите, които Си вложил в мен. Покажи ми как да мечтая с Теб.

Като майка Мая вярваше, че да се грижи за себе си е доста егоистично.

– Истинската майка дава всичко от себе си, – казваше си тя.

С времето Мая научи:

– Грижата за себе си не е снизходителна, а е послушна.

Една по-възрастна жена я посъветва:

– Исус каза да обичаме другите, както себе си. Той никога не ни е молил да пренебрегваме нуждите си в името на жертва. Ако се изтощаваш по време на майчинството, ти не почиташ Бога и семейството си. Грижата за собственото здраве, душа и почивка е част от това, което Той ти е дал.

И Мая разбра:

– Всеки е важен за Господа, благополучието му също. Почивката не е лукс. Тя е необходимост.

Всяка жена трябва да се грижи за себе си. Така тя почита Бога, като се съобразява със собствените си нужди.

Грижата за себе си може да отразява Божията любов към семейството.

Ема много обичаше учителката си по английски.

– Какво толкова ѝ харесвате? – попита я майка ѝ.

– В часовете ѝ, тя ни черпи с бисквитки. Винаги има игри и оцветяване на рисунки, с които се илюстрира урока. Всички очакваме с нетърпение нейните часове. Тя ни учи не само на английски, но съживяваше обстановката, – отговори Ема.

– Ясно, – усмихна се майката, – тя ви добавя стойност.

– Каква стойност? Нищо не разбирам, – повдигна рамене Ема.

– Тя е учителка и за да повиши нивото си на ефективност, добавя стойност на учениците си, – опита се да обясни майката.

Ема смръщи вежди неразбиращо.

– Това означава, че във всичко, което прави, тя подобрява живота на тези около нея, – уточни майката.

А след това прибави:

– Ема, добави стойност към дома си, приятелите си, бъдещите си деца и общността, в която живееш! Направи живота на някого по-добър, само като присъстваш.