За първи път са публикувани шокиращи факти за деца израстнали в семейство на хомосексуалисти.
Какви деца ще израстат, ако са възпитавани от хомосексуалисти? Този въпрос вълнува всички в продължение на много години.
Подръжниците на еднополовите партньорства твърдят, че на децата им е все едно дали имат майка и татко. Просемейните и религиозни организации, както и много психолози твърдят, че деца израстнали в атмосферата на хомосексуални взаимоотножения, израстват травмирани и непълноценни за живота.
До сега не е имало научно изследване по въпроса поради това, че не е израстнало поне едно поколение такива деца, които да бъдат наблюдавани.
Въпреки това през есента на 2010 г. Марк Регнерус, доктор по социология, доцент в Тексаския университет, започва научното си изследване на тема:“Какви са децата на родители, които имат еднополови отношения“. Ученият е завършил своето изследване до средата на 2012 г.
Резултатите, които е получил американския социолог са шокиращи. Авторът на изследването доказва съществуването на много негативни последици за децата, които са израснали в семейство на хомосексуалисти. Всички тези въздействия могат да бъдат категоризирани, както следва: високо ниво на предаване на венерически инфекции, нежелание да се запази семейната верност, психологически проблеми, социално-икономическа безпомощност и разстройство на сексуалната идентичност.

В Китай съществува една интересна традиция. Всяка година се избират 10 човека за герои на страната, постъпките на които са се оказали значителни за обществото. Понякога герои стават и хора, чийто живот е почти незабележим за другите, а после се оказва, че те са пример за целия народ.
Едно младо момиче Мен Пейцз била обявена за такъв герой.
Нейните родители умрели, когато била на 5 години, но я осиновило семейство Лю.
След три години нейната приемна майка се парализирала, а приемния й баща напуснал семейството. Цялата грижа за жената прикована на легло, паднала на осемгодишното момиченце.
Мен готвела, перяла, чистила дома и се грижила за парализираната си майка. Освен това тя успявала да ходи и на училище. Лю успяла да оцелее благодарение на самоотвержните грижите и любов на дъщеря си.
През 2009 г. Мен постъпила в колеж в Линфен. Тя не могла да я остави. За това наела квартира близо до колежа и взела майка си със себе си. След това Лю получила безплатно лечение в близката болница.
След половин година майката можела вече да седи, а дъщеря й вярва, че един ден ще направи и първата си крачка.
Когато журналистите узнали за историята на Мен, за нея научила и цялата страна.
Жителите на Китай били много трогнати от такава самоотверженост.
Питали я:
– Как се справяхте през всичките тези години даже, когато бяхте още съвсем малко момиченце?
Мен отговорила:
– Никога не съм се замисляла за това, просто всеки път търсех изход от поредната трудност. Аз обичам майка си. Радвам се, че станах национален герой, но прекаленото внимание, което ми се обръща, ме притеснява.

Всеки от родителите в България трябва да разбере това.
През последните 30 години структури, заинтересовани от търговията с деца, заети с преразпределение на демографските маси, са узаконили положението, че родители и деца не са едно цяло. Сега децата принадлежат на някакво абстрактно общество или държава.
Освен това, според конвенцията за кражба на деца подписана през 1980 г. в Хага, децата принадлежат на тази територия, на която са живели през последните три месеца.
Лисбакен, министър по въпросите за децата в Норвегия, не се срамува да каже:
– Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в страната да са като мен.
Той е инициирал държавна програма за провеждане на експеримент. В детските градини била иззета всичката литература от рода на „Пепеляшка“ и всички приказки на братя Грим. Вместо това била написана друга литература. Тя съдържала приказки със заглавия „Крал и крал“, „Дете – гей“…….. В тях принц се влюбва в краля или друг принц, принцесата мечтае да се ожени за кралицата. По закон, на децата трябвало да се четат такива приказки и да им се показват съответни картинки.
Имало и такъв случай. Руски туристи пътували в Нова Зеландия с краткосрочна виза, една седмица, важаща за майка, баща и дете.
Родителите ли се скарали на детето, детето ли силно заплакало, не се знае точно, но от хотела където пребивавало руското семейство се обадили в службата за защита на децата.
Дошли „спасителите“ и взели детето от „родителите- садисти“. Руски дипломати се борили повече от година, за да могат биологичните родители на детето да се видят с него.
Нека защитим децата си от западното „юношеско правосъдие“, което ни се представя под прикритието на „спасяване на деца от алкохолици родители“, който е глобален експеримент, за да се промени пола на нашите деца.
Чудовищен експеримент, който вече е на ход почти 30 години в цяла Европа.

Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..

Вечерта беше много приятна. Гледа с децата „Мики Маус“, а след това ги заведе да пият чай в „Макдоналдс“. Знаеше, че не трябва да ги води там, но децата толкова много обичаха да си хапват картофки от малките картонени опаковки, че той не устоя на изкушението.
Когато се нахраниха той каза:
– Прибираме се веднага в къщи. Спирката е отсреща.
Докато чакаха да пресекат, пред тях спря автобус. Малката го погледна с очакване и каза:
– Нека да се качим, моля те, татко! Само да се повозим малко.
– Но той не е в нашата посока, Лили.
– Няма значение, нали сме във ваканция, можем да позакъснеем малко. Ще бъде толкова забавно, моля те!
Не устоя на молбите на детето и се качиха.
Светлината леко изтъняваше зад близкия хълм и се стопяваше в мрака, като последна надежда. Край тях започнаха да пробягват сгради с осветени витрини и примамващи илюзии.
– Татко, виж мама, – извика Лили. – Ето я пред хотела. С един човек е. Мамо, мамо, мамо в автобуса сме. А, че това е таткото на Мимето.
Викаха от автобуса, но майката не ги чу. Шумът от трафика заглуши гласовете им. Тя не ги и видя, защото в това време леко се надигна и целуна мъжа до нея.
Автобуса тръгна. И докато викаха и махаха, видяха как мъжът я прегърна през кръста и двамата влязоха в хотела.
Децата обзети от тревога погледнаха баща си. Той беше пребледнял. Дъщеря му се намести близо до него, пъхна ръката си в неговата и каза:
– Сигурно са имали някаква работа заедно, – гледаше го плахо, искайки да го успокои по някакъв начин.