Жена пътува в автобус. Необходимо е да предаде билета си напред, за да бъде перфориран.

Едно момиче е застанало до нея. Тя не знае как да се обърне към момичето на „вие“ или на „ти“. За това започва да разсъждава логически:

„Автобусът е експрес. Ако се е качила скоро, тя отива в нашия квартал. Държи бутилка с вино, следователно отива при мъж. Виното е скъпо, това означава, че мъжа е красив…. В нашия квартал има само двама красиви мъже: любовника ми и мъжа ми. Не отива при любовника ми, защото аз отивам при него. Следователно тя отива при мъжа ми. Мъжа ми има две любовници Краси и Донка. Донка е в командировка…“

– Краси, предайте билета, за да го перфорират!

Момичето изненадано се обръща към жената:

– От къде ме познавате?

Казват, че математическа логика се учи само една година, а женската логика – цял живот.

В този затихващ, клюмнал свят Петров разговаряше сам със себе си. Той обичаше да си приказва сам на открито. Но ако някой го чуеше, той щеше да се засрами като любовник, заварен в тъмнината с любимата си. Само думите превръщат течащото чувство в мисъл, защото размишляващият човек разговаря. Разговорът със себе си е изкуство, а разговорът с другите забава.
— Затова човек отива при другите, за забава, както водата по склона — направи заключение Петров.
Той направи с главата си полукръг и огледа половината от видимия свят. И отново заговори, изразявайки мислите си на глас.
— Природата все пак е свързана с действие. Тези възпети хълмчета и поточета не са само полска поезия. С тях може да се поят почвата, кравите и хората. Те могат да станат доходни и така ще е по-добре. От земята и водата се хранят хората, а аз трябва да живея с тях.
После Петров започна да се уморява. Вървеше и усещаше някаква скуката вътре в себе си. Скуката следваща умората изсушаваше вътрешностите му. Триенето на тялото ставаше все по-трудно, липсваше влагата на мислената фантазия.

Мадам дьо Помпадур с уловки успявала да подържа любовните си авантюри.
Литературата и киното я разкриват като неуморимата куртизанка и налагаща новата мода в XVIII век. Целият й живот минава под покровителството на любовника й Людовик XIV.
Възприетият образ много се различава от реалната личност.  С цената на значителни усилия и ненадминати хитрости маркиза дьо Помпадур успяла да привлече вниманието на Краля-Слънце и да стане негова фаворитка.
Но най-интересното започва по-късно. Мадам дьо Помпадур не се е славила като красавица. Тя била дребна на ръст и затова въвела модата на обувките с високи токчета.  И тъй като била физически несъвършенна, не обичала плътските удоволствия. За това тя трябвало да изобретява хитроумни стратегии, прикривайки своите недостатъци.
Така се появили знаменитите салони на Мадам дьо Помпадур, където краля можел да общува с интелектуалния елит. Людвик не обичал да скучае. А с какво ще го развлече – любов, книга или пореден бал, се решавало за момента.
Съществуването на мадам дьо Помпадур се концентрирало върху чувствата на краля. Той често бил напрегнат, изпълнен с тревоги, а тя трябвало да измисли с какво да го изненада.
Интересното е, че Мадам дьо Помпадур и законата съпруга на краля Мария Лещинска си симпатизирали една на друга. Вина за това имали сходните им тенпераменти. На Лещинска принадлежи твърдението: “ Легло, бременостт, раждане…каква скука“.
Историята на Мадам дьо Помпадур има добър край. Тази мъдра жена намерила сили да признае на краля, че й е по-добре да бъде добър приятел, отколкото лоша любовница. Кралят оценил искреността на влюбената дама и нежно се грижел за нея до края на живота й.
Безразличието й към плътските наслади, усложнявало живота на маркизата, защото не съответствало на образа на неуморима жрица на любовта, създаден от нея самата. Тя била искрено привързана към краля и се притеснявала за чувствата му към нея. Целия си живот Мадам дьо Помпадур е сложила в краката на краля. Но е влязла в историята, колкото и парадоксално да звучи, именно като удивителната Кралица на флирта.

Този замък е разположен в северната част на Чехия. Станал е известен заради прославеният любовник и философ Джакомо Казанова.
По покана на граф Валдщайн, Казанова пристига в Чехия през 1795г. Графът предложил на италианеца място за библиотекар в своя замък, който тогава по австрийски маниер се наричал „Дукс“. Казанова приел предложението, тъй като искал да прекара остатъка от живота си на по-спокойно място. Тук той пишел, в резултат, на което се появили мемоарите му-„Историята на моя живот“.
В замъка Казанова живял 13 години и починал на 73 годишна възраст. Погребан е в църквата „Св, Варвара“.
През 19 век гробището на църквата било закрито и гроба му бил изгубен. Днес никой не знае къде почиват костите на великия авантюрист. Но във замъка ще ви покажат креслото и плоча, на която е записано, че е починал тук.
Говори се, че това кресло подобрявало сексуалната привлекателност на мъжете. За целта, желаещия трябвало да поседи известно време в него.

Обществото обвинява жените за употребата на алкохол и почти насърчават пиянството при мъжете. В мъжката субкултура има такъв възглед, че мъж който не пие е болен. Но именно мъжката субкултура определя моралните принципи на обществото днес.
Независимо от отчаяните опити на феминиските да отстояват равноправието на жените, такова неравенство се наблюдава и в сексуалната област, където мъжът – развратник се възприема като герой – любовник, едвали не полов гигант, а жена която често сменя партньорите си, меко казано, е пропаднала
Затова всичко, което остава в обществото разрешено за жените е злоупотребата с храна, т. е. поглъщането на по-голямо количество от нея. Особено като се има в предвид, че готвенето си остава „почетно задължение“ на жената.
Ето защо жените често се обръщат към диектолог и посещават фитнес центровете, а мъжете се обръщат към психиатри и венеролози.