Изследователи на НАСА от Космическия център Кенеди се опитват да използват боклука като щит против радиация за космически кораб.
По време на космическите полети, особено по-продължителните, в космическия кораб добре се натрупват две неща: дози на радиоактивно облъчване за космонавтите и различен битов боклук. Специалисти от НАСА са опитали да решат единият проблем с помощта на другия.
Не е изключено, при полета до Марс, американските космонавти да се върнат с кораб обшит с панели от боклук.
За да направят това, в изследователския център Еймс събрали битовите отпадъци, които постоянно се натрупва на МКС. Под въздействието на висока температура ги пресовали в диск с диаметър 20 см и дебелина около 1 см. За направата на диска се използва специално изработена преса, която нагрява боклука до 150-180 градуса по Целзий. Тя унищожава микробите и омекотява суровината, която може да се пресова и да се намали обема ѝ 10 пъти. В резултат се получава тестов образец на антирадиационен щит от пластмасови бутилки, дрехи, хартия, ленти, фолио и др.
Сега в НАСА изпитват „боклукови“ екрани като защита от слънчевите изригвания. Ако се докаже безопасно да се използва боклук, в него може да има токсини, гъбички, микроорганизми, при създаване на щитове, то те могат да станат основни средства за усилена антирадиационна защита, особено при по-далечни полети, като към Луната, Марс или астероидите.

Гигантски астероид ще премине край Земята през следващата седмица. Астрономите са се приготвили да го проследят. Той не представлява опасност за нашата планета.
Обектът наречен 4179 Toutatis е един от най-големите астероиди, които прелитат близо до Земята. По форма Toutatis  прилича на фъстък. Дължината му е 4,46 км, а ширината 2,4 км. Астероидът ще се приближи до нашата планета на 12 декември. Той ще прелети на разстояние 6,9 милиона км от Земята. Това е 18 пъти повече, отколкото разстоянието между Земата и Луната.
Астрономите ще се опитата да уточнят характера на въртене на астероида, което ще помогне да се разбере неговия състав. Toutatis  се приближава към Земята на всеки четири години. Той е наблюдаван през 1996, 2000, 2004 и 2008 г.  След анализ на данните, изследователите заключават, че астероидът се върти около дългата си ос, която на свой ред описва окръжност, наподобяващи прецесията на жироскоп.
Една от хипотезите е, че необичайната форма на Toutatis може да обясни със сблъсъка на два астероида, малкия по обем обект се е врязал в по-големия и там е останал.
Астероидът ще се наблюдава не само от професионалисти. Toutatis е твърде неясен обект, така че може да се види с малки телескопи.

Вечерта над гората изгряла луната.
– Виж колко съм голяма! – казала луната, – Аз съм по голяма от слънцето, защото го прогоних от небосвода.
– Да това е така! – потвърдил едноокия гарван кацнал на дърво край блатото.
Към полунощ луната се отразила в малка локва от блатото. Тогава локвата възкликнала:
– Виж, аз съм по-голяма от луната! Луната цяла се побра в мен и даже остана място за звездите.
– Да, това е вярно, – съгласил се едноокия гарван и започнал да размишлява.
– Ако луната се отразява в теб и остава място и за звездите, следва, че си по-голяма от нея. Но моето око е по-голямо от теб.
– Как така?- попитала локвата.
– Много просто, – казал гарвана. – Ти, локвичке,  се вместваш в окото ми заедно с луната и звездите, и остава място за цялото блато.
Пердето на лявото око на гарвана  важно казало:
– Най-голямото в света съм аз. Ако се прехвърля на дясното ти око, аз ще закрия и луната, и локвата, дори целия свят.
– Да, това е вярно, –  за пореден път се съгласил гарвана. – Ти, перде, си най-голямото в света.

Скъпи, мой приятелю, изпращам ти това писмо, за да разбереш колко много те обичам. Аз желая да стана част от твоя живот.
Тази сутрин аз бях със теб при изгрева на слънцето. Надявах се да ми кажеш „Добро утро“, но ти не направи това. Навярно е било много рано, за да ме забележиш.
Когато отвори вратата и излезе на двора, пак не ме видя. Докоснах лицето ти с нежен вятър. Вдъхнах ти аромат от сладкия миирис на цветята. Донесох ти песента на птиците, но ти мина без да ме забележиш.
Наблюдавах те как разговаряше с приятелите си и много исках да си поговориш и с мен. Аз чаках, чаках, но ти продължи по своя път.
След обед ти изпратих дъжд, като те докосвах със всяка негова капка. Извиках няколко пъти с гласа на гръмотевицата, за да ме откриеш. Нарисувах ти дъгата и помислих, че ше бъдеш със мен, но ти даже не разбра за моето присъствие.
А Вечерта ти изпратих красивия залез на слънцето. През нощта, когато отиде да спиш, оставих луната да осветява лицето ти, за да занаеш, че съм с теб. Надявах се, че ще поговориш с мен, но ти не каза нищо. От това ми стана болно..
Въпреки това, те гледах как спиш и си мислех, че ще ми кажеш  „Добро утро“ като станеш сутринта. Всеки ден аз ти се изявявам по много начини и се надявам да ме приемеш за свок Господ, защото само аз мога да удовлетворя всичките ти нужди.

В мрежата вече е публикувана такава снимка. Изображението е било съставено от множество снимки направени от сондите на НАСА.
Някои от участъците на лунната повърхност са снимани по-рано, много по-детайлно. Но учените до сега не са имали подробна карта на Луната, както сега.
Поради въздействието на приливите на Земята, въртенето на спътника й се забавя. Периода на въртене на Луната около оста й съвпада с този на въртенето й около земята, за това наблюдателите виждали само едната страна на Луната.
Обратната страна на Луната била за първи път фотографирана още през 1959г. от съветската междупланетна станция „Луна-3“.
Членовете на космическия кораб „Аполо-8“ са видели тази обратна страна с очите си.
Обратната страна на Луната се различава много, от тази която наблюдаваме. От другата страна не съществуват, така наречените, лунни морета – обширни области, залети с базалтова лава, изхвърлена при предишна вулканична активност.