Свещеното животно за древните египтяни е  известно като скарабей. Целия си живот той прекарва в тор от слонове и бикове.
През последните години популацията на африканския торен бръмбар е намаляла, поради подобрените санитарни условия  в градовете. За скарабея става все по-трудно. Той не може да си намери подходяща купчинка тор, особено влажен, който е необходим на бръмбара да се охлажда.
Учените са забелязали, че предвижванията на този вид торни бръмбари е ориентиран по Млечния път, Слънцето и Луната, което им помага да не се отбият от пътя си.

Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.

Галилео Галилей не е бил само астроном и физик, той се е специализирал в изучаването на законите на механиката.

Анализът на неговият телескоп, проведено от израелски физици, показва развитието на великия учен в новаторски за времето си, оптични теории.

Авторите на новото изследване показват, че Галилей не е първият учен и конструктор на оптични инструменти. Но внесените от Галилео изменения в конструкцията дават възможност за увеличение на образа 21 пъти повече, отколкото в направените телескопи до тогава. Освен това, италианския учен е измислил как да регулира отвора на телескопа, това се използва днес при фотообективите за регулиране на блендата.

Специалистите от университета на Хайфа в Израел смятат, че всички тези постижения нямаше да бъдат възможни без пробив в разбирането на законите на оптиката. А простият метод на пробата и грешката, за радикално подобряване на телескопи, не би бил достатъчен.

Използването на по-съвършен телескоп позволило на Галилей да открие луните на Юпитер, фазите на Венера, кратерите на Луната и петната по слънцето. Освен това той е забелязал неправилната форма на Сатурн.

Телескопа на Галилей дава 32- кратно увеличение.

Обратното броене неизменно съпътства стартирането на ракетите. Страното е, че това не е измислено от учени, астронавти, а от режисьори.
За първи път обратното отброяване е включено в германския филм „Жена на Луната“ през 1929 г. Самото броене е направено с цел да се предизвика напрежение във филма.
По-късно, когато стартирали такива ракети в действителност, използвали този приом.

Синът на началника на пощата и още едно момче от другия край на селото бяха добри приятели.
Реката бе замръзнала и една нощ двамата тръгнаха да се пързалят с кънки, разбира се без разрешение. Какъв смисъл има да ходиш да се пързаляш нощем, освен ако това ти е забранено? Какво удоволствие е да се пуснеш по леда посред нощ, ако са те пуснали с готовност?
Към полунощ, когато бяха изминали повече от половината път към отсрещния бряг, чуха зад себе си страхотен грохот, трясък и пукот. Веднага се досетиха какво означава това. Реката чупеше ледените си окови.
Тръгнаха обратно, уплашени до смърт. Когато луната се показа между облаците виждаха къде е лед и къде вода. Летяхме с пълна скорост. Скриеше ли се, чаках, Намерехме ли някъде здрав леден провлак, пак тръгваха, а стигнехме ли до вода, отново спираха и чакаха някой голям плаващ леден блок да им послужи за мост.
Цял час им отне обратният път. Разстоянието изминаха със свити от страх сърца. Най-после наближиха съвсем брега. Спряха се отново. Пред тях отново имаше вода и трябваше да чакат някой леден блок.
Навред около тях плуваха парчета лед, удряха се едно в друго, струпваха се на планини покрай брега и всеки миг опасността растеше. Вече нямаха търпение да стъпят час по-скоро на здрава земя, затова избързаха и започнаха да подскачат от блок на блок.
Но синът на началника на пощата не успя да издебне добре един от тези блокове и цопна във водата. Банята си беше баня,….а брегът бе толкова близо. След един-два маха цопналия стъпи на дъното и се измъкна навън. Малко след него на брега стъпих и другия, цял и невредим.
Те бяха толкова запотени, че тази ледена баня се оказа фатална за „гмурналия“ се в ледената вода. Той легна на легло …. заредиха се едни болести… Като капак на всичко накрая го хвана и скарлатина, от която оглуша напълно.
След година-две загуби и говора си. Няколко години по-късно се научи отново да говори, но някак особено. Човек не винаги можеше да разбере какво се опитва да му каже. Понеже не можеше да се чува, не можеше да контролира гласа си. Понякога уж ти говори тихо, а можеш да го чуеш чак в другия край на селото.