Слънцето прежуряше, но тя спокойно се излежаваше в локвата. Даже примижаваше от удоволствие.
– Какво блаженство, – каза си жабата, – навсякъде е жега, а аз се разхлаждам в приятно затоплена локва.
Един ден жабата се замисли сериозно:
– Всички си поставят цел в живота. И аз трябва да си поставя такава, но каква да бъде тя?
Мисленето ѝ се отдаваше трудно, но тя напъна всички гънки на малкия си мозък.
Изведнъж жабата подскочи, цопна в локвата и извика:
– Еврика! От днес и аз си имам цел в живота. Как не съм се досетила до сега?! Това е грандиозна задача. Трябва да изляза суха от водата.
Вие навярно ще си кажете тази жаба е откачила. Де се е чуло и видяло такова нещо? Как е възможно да излезе суха от водата?
Когато настъпи голямата суша жабешката цел се сбъдна.
Жабата излезе от локвата. Огледа се. По нея нямаше нито една капка вода.
– Изглежда трябва да се радвам, – въздъхна тежко жабата, – нали целта ми е изпълнена, но …
Какво „но“, хората цял живот се борят за да постигнат целта си, някои дори не я осъществяват. А тя? Постигнала е целта си, но май не се радва много.
– Ех, – пое си дълбоко въздух жабата и погледна тъжно пресъхналата локва, – всичко бих дала на света, сега да можех да изляза от локвата пак мокра.
