Утро. Под лъчите на показалото се тия дни слънце в кална локва се въргаляше с голямо удоволствие една свиня.
Край нея минаваха хора, които бяха чисти, елегантни, изискани и добре пременени.
– Ау, – възкликваше свинята, – колко са красиви и прекрасни. Доставят истинска наслада на очите.
Тя съвсем не бе осъзнала, че е мръсна и с вида си отблъскваше хората. Но това не ѝ пречеше завистливо и с болка да гледа минаващите край нея благородни и очарователни люде.
Лицата на някой така светеха, че горкото кално животно се разгневи на Създателя си:
– Защо поне малко не ме е направил привлекателна и красива? Материал ли не Му е стигнал за това? Ето само от мен хората отвръщат очи. А колко хубаво би било …..
Когато ѝ омръзна да грухти, протестира и негодува, затвори очи и блажено заспа в локвата.
След време се събуди и откри, че има компания. До нея в гьола лежеше пиян човек.
– Интересно как не се е задушил в калта?! – изненада се свинята.
Като го поогледа и видя, че е в опасност, свинята го съжали:
– Горкичкият!
Захапа го за яката и го издърпа на сухо.
Свинята внимателно се взря в мъжа. Стори ѝ се вонящ и отблъскващ. Сега тя имаше над кого да тържествува и се усмихна злобно:
– Ех, нещастнико, толкова си отвратителен, че не мога да те гледам.
След което свинята се отдалечи и с грухтене взе да рие земята.
Заслужава ли си човек да изпадне до същото положение. Пиянството е удоволствие, което ни прави по-жалки и от свинете, които не осъзнават състоянието си, но нали ние претендираме за разум?!
