В Рим можете да посетите в действителност необичаен музей. Той е разположен в църква, където се съхранява доста необичайна колекция.
Отпечатъци, снимки, книги и ръкописи, които свидетелстват за следите, оставени от душите в Чистилището, които желаят да се върнат в живота или да прекрачат прага на забравата.
Колекцията започва своето начало през 1897 г., когато отец Жуе, след пожара в параклиса на църквата, видял на стената изображение на страдащо лице. Свещеникът бил убеден, че тази душа е починала. Тя се намирала в Чистилището и иска да влезе в контакт с живите.
Оттогава той започнал да събира разлини доказателства за страдащи души в Чистилището при своите пътувания в Италия и Европа.
Това място, където е разположен музея има репутация на прокълнато място.
Музейят е отворен за посещения на всеки желаещ, но чесно казано не бих се съгласила да вляза в него.
Страното е, че свещеник се е нагърбил с тези мистификации, а и самият музей е разположен в църква.

Мнозина смятат, че красивото лице не може да се забрави. Въпреки това, проучването на немските психолози показват обратното. Красотата на лицето не позволява нейното запаметяване, освен ако няма някоя ярка отличителна черта. Вина за това имат нашите емоции.
За всеки от нас по-вероятно изглежда, да запомним красивите лица, защото ни е приятно да ги гледаме. Но съгласно експериментите на психолози от Йенския университет, хората са склонни да запомнят непривлекателните лица, ако при красивите няма някакви забележими особености.
По време на експеримента на участниците били показвани снимки на красиви и не много красиви лица.  В този случай са взети данни от енцефалограф, показващ мозъчната дейност по време на изпитването. Установено е, че разпознаването на красививи лица се препядства от емоциите.
– Гледайки към привлекателно лице, хората вярват, че са го виждали, а в действителност не са, – казва авторът на изследването Холгер Визе – и затова обръщат по-малко внимание на него, така те „пропускат“ лицето, не го улавяне в паметта си, а по-късно го бърка с други привлекателни физиономии.
Красиво лице с някаква ярка особеност, като, например, Анджелина Джоли, привлича максимално вниманието и се запомня леко.

Ние сме естествено красиви, но понякога можем да се възползваме и от такива начини на освежаване на лицето.
1. Смеси ситно нарязан копър, овесени ядки, олио или зехтин по една супена лъжица, до получаване на консистентна кашица. Нанеси сместа върху очистената кожа и я масажирай. Кожата ще стане по-чиста и светла.
2. Натопи в гореща вода две малки кърпи и ги постави на лицето вертикално, така че те напълно да покриват челото, очите, бузите и брадичката. След две минути натопи същите кърпи само, че в студена вода и ги постави хоризонтално. Изчакай две минути. Ще забележиш как кожата ти сякаш се е подмладила.
3. Направи тонус маска за лице. Меката част на добре узряла райска ябълка смачкай с вилица. Прибави една супена лъжица брашно. Бъркай сместта докато се получи гъста каша. Нанеси сместа върху лицето, шията и областа оформяна от деколтето. След 10 минути измий всичко с топла вода.
4. Половин прясна краставичка със средна големина натрии на ренде. Загърни в две хартиени салфетки по 2 чаени лъжици от полученото пюре. Постави ги върху клепачите. След 10 минути измии лицето си.
В зависимост от продуктите, с които разполагате, можете да опитате някой от посочените начини.
Не чакайте покана, станете по-привлекателна!

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.

Тя роди отново и донесе новороденото у дома. От време на време излизаше, буташе количката, разхождайки децата, а ръцете и скута ѝ бяха винаги заети.

Живота ѝ по това време беше само допир. По цял ден вземаше чинии или съдове, които трябваше да измие и прибере. Ръцете ѝ нежно докосваха главите на децата хлъзгави от шампоана във ваната. С много любов галеше лицата им и почистваше акото по задничетата им. Смело вдигаше тежкото мокро пране…..

Понякога присядаше за десетина минути, докато децата си играеха. А когато някое от тях паднеше, изчистваше калта, почистваше раната, а на ожуленото място лепваше пластир. Обърсваше мократа буза, по която още се стичаха малки сълзици, връзваше развързалата се връзка на обувката и нежно притискаше към себе си малкото телце, което успокоено от допира ѝ, спираше да хлипа.

Когато той се прибираше от работа след дългите часове работа, тя докосваше буйните му кичури коса, едва наболата брадичка и грапавите му изморени ръце. Наблюдаваше го как вдига високо децата над главата си, как грубото му лице се отърква о нежните им личица и издаваше радостен вик и писък заедно с малките, като съпровождаше всичко това с пляскане на ръцете си.

Ако не беше много изтощен от работа, той я докосваше. В този свят на допира, подвижното пространство между двамата се затваряше в ласка, водеща до привичното освобождение.

Всички около нея я ближеха, дъвчеха, целуваха, дърпаха и разсипваха върху нея какво ли не: сок, мляко, урина, мръсна вода, ……

Тя не спираше да мие и пере цели планини от дрехи. Сменяше чаршафите и лигавниците. Търкаше и бърше телата им.

Иска и се да бъде чиста, да ги почисти и тях, но в мига преди да събере сили, да изпере и измие всичко, веднага следва нова проява на „доброта“, която я потопяваше отново…..