Един стиснат човек забелязал, че синът му след като е получил парчето си хляб, го поставял на перваза и едва след това го ядял.
Бащата попитал сина си;
– Защо правиш това?
Синът отговорил:
– Забелязах, че от разположената под нас кухня се издига към нашия прозорец пара от супа. Слагам хляба на перваза, за да попие вкусната миризма на супата, а след това го изяждам.
Тогава скъперникът ударил сина си и му казал:
– За нищо не ставаш! Още от малък се учиш, да не ядеш сух хляб.
Измийте добре два портокала. Единият от тях сложете в купа с вода и той ще плува. Ако се опитате да го „удавите“ няма да успеете.
Обелете вторият портокал и го поставете във водата. Какво? Той потъна!
Как така? Нали това са два еднакви портокала?
Ако направите този експеримент с децата си в кухнята, как ще им обясните, защо се случва това?
Ако не се досещате ще ви подскажа.
Отговор: В портокаловата кора има много въздушни мехурчета. Именно те изтласкват портокала на повърхността на водата.
Обелен портокалът потъва, защото е по-тежък от водата.
Има толкова много места, които можете да посетите най-малко един път в живота си. И не по-малко ястия, на които искате да се наслаждавате.
Но има ресторанти, в които независимо от вкусната кухня и отличното обслужване, дори малко храна няма да можете да погълнете, заради красивите места, в които се намират.
Има такива ресторанти на земята, в които от възхищение, рискувате да загубите апетита си.
Такъв е Grotta Palazzese в Италия.
Какво ще кажете да вечеряте в пещера?
Морето е пробило два големи естествени отвора в резултат, на което се е получила огромна полукръгла „зала“ с диаметър около 30 метра.
Някога на това място са се провеждали приеми и балове, а сега там се разполага уникален ресторант, предлагащ италианска кухня.
Смесете кимион с лютив червен пипер и сол, и подправката за тако, традиционно ястие в мексиканската кухня, е готова.
Кимионът отлично подхожда за почти всяко ядене с домати от мексиканската или южноамериканската кухня.
Поради високото съдържание на желязо, тази подправка отлично се справя с повишаване на концентрацията на вниманието и когнитивните функции на мозъка.
Кимионът е необходим за предотвратяване на анемията.
Унесен в мисли, Камен почти не забеляза група десетгодишни хлапета, които крещяха. Когато се приближи разбра, че малчуганите замеряха с камъни едно четиринадесетгодишно, високо и красиво момче и му крещяха:
– Тъпак! Малоумен! Лигаво лайно! …….
Но въпреки ръста си, едрото момче само се свиваше от страх и болка при всеки удар. Един камък го улучи в челото и то се свлече на земята. Малчуганите се втурваха напред, готови да го ритат.
Камен връхлетя, сграбчи едно за ухото, препъна друго и лекичко го срита. След миг цялата банда търти на бяг, сипейки ругатни.
Камен се наведе над падналата жертва.
– Няма страшно, отидоха си – каза той на ридаещото момче, което се беше свило на топка и закриваше лицето си с длани.
Момчето продължаваше да хлипа.
– Няма да те нараня. Те си отидоха.
Камен го докосна леко по рамото. Момчето изведнъж оживя и замахна с такава бързина, че юмрукът му улучи челото на спасителя му.
Камен отскочи с вик на изненада и болка. Момчето го изгледа смаяно и запълзя назад към близката стена, като се озърташе с ужас за мъчителите си.
– Какво ти става, луд ли си? – викна Камен на уплашеното момче. – Опитвах се да ти помогна, а ти без малко да ме убиеш.
Момчето продължаваше да го зяпа, накрая започна да мучеше несвързано.
Камен осъзна, че момчето е нямо. Протегна ръка. Момчето бавно я хвана и той му помогна да се изправи.
– Ела с мен, – каза му Камен.
Момчето го гледаше без да реагира. Беше и глухо. Камен му направи знак да го последва и то бавно тръгна, плачейки от болка и унижение.
Десет минути по-късно, когато Камен почистваше момчето във кухнята, нахълта Ана. Като видя окървавеното момче Ана ахна и кресна:
– Какво си му сторил?
– Едни чаровни хлапета го замеряха с камъни и аз ги прогоних, – викна Камен на свой ред.
Ана се почувства виновна за избухването си.
– Съжалявам. – каза тя, но Камен само изсумтя. – Много съжалявам, – повтори тя, после разтревожена пристъпи до момчето и го целуна.
Камен я гледаше изумен. Момчето малко се поуспокои. Ана го погали по косата и погледна към Камен.
– Това е брат ми Самуил, – обясни тя. – Хората го смятат за малоумен. Той е глухоням. Обясни ми какво стана?
– Беше на улицата и някакви хлапетата хвърляха камъни по него.
– Изверги! – възкликна тя. – Мислят, че всичко ще им се размине, защото той не може да се оплаче.
– Няма ли кой да го пази?
– Има, но иска да бъде сам и вечно бяга навън, защото иска да бъде като другите. Но те го мразят и се боят от него. Казват, че бил обладан от дявола.
Вече по-щастлив, Самуил посочи Камен, измуча и изигра сцената с хвърлянето на камъни и появата на спасителя му.
– Той иска да ти благодари.
– Как разбра? – попита недоверчиво Камен.
– Не знам, но той има добро сърце, макар да не може да говори.
Тя хвана ръката на Самуил, разтвори дланта му и я протегна към Камен. След като момчето разбра какво се иска от него, започна енергично да тръска ръката на своя спасител.