Драган бе добър съпруг и баща. Майстореше в къщи какво ли не. Всичко му се отдаваше. Но имаше нещо, с което не се залавяше и за което казваше:
– Всичко мога да правя в къщи, но не и да готвя. Това не е мой специалитет. Никога няма да се захвана с това.
Как се случи, никой не разбра, но един ден Драган сам пожела да напазарува продукти от близкия супермаркет и да приготви обяда.
Мая само възкликна:
– Чудесно! Готвя вече от толкова години, а сега си намерих и заместник! Готова съм да изям всичко, което приготвиш.
След като Драган влезе в кухнята, се чу дрънкане на тенджери, чинии, … След около час той предложи печено парче пилешко пред Мая и я помоли:
– Виж как е на вкус, става ли за ядене?
Жена му не искаше още от началото да го обезкуражи, затова преглътна малко парче от пилето и каза твърдо:
– Да.
Започнаха да се хранят. Драган забеляза, че Мая поглъща с апетит зеленчуците около печеното, но повече не посегна към пилешкото.
– Защо не хапваш от месото? – попита я той.
– Това пиле има странен вкус и интересен вид, – отбеляза Мая.
– Това е така, защото …… е свински котлет, – поясни Драган.
И двамата избухнаха в смях.
Когато се опитваме да помагаме на другите, ние биваме благославяни изобилно. Бог ни изпълва с желание да постъпваме по този начин по-често.
Това е акт на служение. Нещо, което може да ни изглежда съвсем просто, се превръща в духовно празненство.
Вие пирували ли сте в последно време?
