Архив за етикет: курс

Маршрута ви ще бъде преизчислен

Ема щеше да постъпи в университета на големия град. Тя имаше на разположение кола, но не познаваше административния център.

Ема сподели притесненията с баща си:

– Татко, как ще се оправя в големия град? Не познавам улиците, а да слизам всеки път и да питам минувачите, ще ми бъде много неудобно.

– Няма страшно, – успокои я той, – ще ти сложим на колата един GPS навигатор. Той ще ти помага да намериш пътя в непознатия град.

Ема се зарадва, имаше кой да я напътства.

Един ден, когато шофираше по начертания маршрут, тя пропусна да завие.

– Ами сега? – уплашено извика Ема.

GPS навигаторът не ѝ се скара и не я накара да обърне, а учтиво и окуражаващо и каза:

– Маршрута ви ще бъде преизчислен.

Това означаваше: „Направихте грешка, но не се притеснявайте. Ще намеря нов маршрут, който да ви отведе там, където трябва да отидете“.

Бог е нашият духовен навигатор. Той ни води чрез Своето Слово и молитва. Когато излезем от курса, Той ни уведомява навреме.

Нежно и с любов, без да ни осъжда ни приканва да се покаем и да възобновим отношенията си с Него.

Колкото и зле да сме прецакали пътуването си, Той може да ни възстанови, да излекува разбитите ни сърца и отново да ни насочи в правилната посока.

Ще Му позволим ли да ни води? Той е добър и иска само най-доброто за нас.

Помислете добре, бунтовниците живеят в обгорена земя , а послушните Нему стигат до Обещаната.

Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му

Камен бе млад мъж, почти на осемнадесет години. Той с нетърпение очакваше да постъпи в колежа, който сам си бе избрал. Бе получил и академична стипендия за него.

Той участваше активно в гимназията и сега очакваше с готовност да служи в новата обстановка.

Намери си работа на непълен работен ден. Там се справяше чудесно от самото начало. Беше си поставил ясни цели и всичко вървеше по график.

И изведнъж всичко се срути. Глобалната криза в здравеопазването промени всичко.

От колежа информираха Камен:

– Вероятно първият ви семестър ще бъде онлайн.

Много бизнеси бяха закрити, а с тях и възможността да се работи дори почасово.

Приятелят му Михаил, който бе боксьор се засмя и му цитира думи на известен мъж от бокса:

– Да, всеки има план, докато не получи удар в устата.

Камен не се отчая. Той се довери на Бога.

– Щом Той определил нашите планове, ще ги изпълни според волята Си, – каза си Камен.

Ситуацията съвсем не бе лека. Но младежът се включи с отворено сърце към Божите напътствия. Той се противопостави на мисълта сам да си състави нов курс на действие.

Мечтите, които не се сбъдват, могат да бъдат разочароващи, но тъй като не знаем какво ни чака в бъдеще, не можем да се конкурираме с всезнаещия Бог.

Когато се подчиняваме на Господа, можем да бъдем сигурни, че Той с любов ще ръководи стъпките ни нищо, че не виждаме пътя напред.

Божията ръка връща ракетите

Damascus_Missile-StrikeБе вечер. От сирийската армия излетяха ракети срещу Израел. И се случи нещо неочаквано.

– Погледнете, една от ракетите промени курса си, – развика се изплашен един от военния екип, – тя лети навътре в Сирия.

– Какво става? – военните специалистите се развълнуваха сериозно.

Те смутени започнаха да преглеждат установките, от които се изстрелваха ракетите.

– Вероятно, прекъсването е било причинено от загубата на радарно заключване след изстрелването, – предположиха в разузнаването.

– Трябва да се отбележи, че израелските военновъздушни сили използват крилати ракети „ Далила “, – добави друг, – които са предназначени за борба с радарните системи и съдържат устройства за заглушаване на радар.

– Електронните противодействия, инсталирани в израелските крилати ракети навярно са били доста ефективни при неутрализиране на руските ракети, изстреляни към тях, – отбеляза един сирийски офицер.

– Може и така да е, – уклончиво поклати глава един полковник, – но забележете, само две от ракетите са неутрализирани от израелската защита, а най- малко четири са обезвредени на по-ранен етап.

Трябва да се отбележи, че това не бе първият път, когато Божията ръка изпращаше обратно ракети, за да паднат върху враговете на Израел.

През 2016 г. Русия изпрати усъвършенстваната противовъздушна система S-300 в Иран. Този ход предизвика голяма тревога в Израел, но равинът Нир Бен Артзи, виден духовен водач, успокои последователите си:

– Тези ракети, които могат да свалят практически всеки самолет, ще получат вирус в своите компютри и ще полудеят. Те ще взривят вътре в бункерите си. Ракетата ще взриви под тях.

Думите му се потвърдиха много скоро.

Няколко седмици по-късно ракета изстреляна от пускова установка S-300, не е успя да се запали. Ракетата падна обратно на пусковия си апарат и избухна вътре в бункера.

Шега не на време

indexНощта бързаше да заеме мястото си, като нахално и нагло гонеше пред себе си измореният и изтощен ден. По това време Таня обичаше да се обажда на майка си.

Момичето вече трета година бе студентка в големия град, но връзката с майка ѝ бе доста силна. За това тя често звънеше по телефона и двете разговаряха надълго и широко.

– Днес Тодор постоянно ми досаждаше, – оплака се Таня на майка си. – Само дърдореше и не млъкваше през цялото време.

– Защо се учудваш на това? – бързо реагира майката. – Обикновено такива хора действат така, с цел да се покажат, да се изтъкнат, искайки да ги забележат.

Нещо трепна в Таня и тя гузно добави:

– Нали и аз често те отегчавам и притеснявам, с моите безкрайни приказки по телефона. Но аз съвсем не се изтъквам по тоя начин….

– Е, ти го правиш, за да ти се обърне внимание, – пошегува се майката.

Тези думи докоснаха болното място на Таня. По-късно след като приключи разговора с майка си, огорчението сви гнездо в сърцето на девойката.

„Навирам се и смущавам майка си, – помисли си Таня.  – Навярно ѝ е писнало от моите обаждания“.

Два дена Таня мълчеше.

„Е, може би има повече часове или е заангажирана в други мероприятия, – помисли си майката на Таня. – По-добре да не я притеснявам“.

На третия ден Таня звънна:

– Здравей, мамо! Добре ли си? Извинявай, аз малко ти се бях поразсърдила …..

– За какво? – изненада се майката.

– Нали каза, че ти се обаждам, защото търся внимание и аз се огорчих. Мислех си, че само те безпокоя и тормозя с моите приказки. Един вид не те оставям намира.

– Как можеш да си помислиш такова нещо?

– Е, случиха ми се и други неща през този ден и в такива моменти започвам да си мисля какво ли не.

– Нима не разбра, че аз само се пошегувах?

– Знаеш ли, когато казах на Кирил, едно момче от нашия курс, че съм ти се разсърдила, той само поклати глава и каза: „Женски работи“.  Тогава се засмях и разбрах колко глупаво е било всичко.

– Съжалявам, че си се чувствала така, – тъжно каза майката. – Човек със теб дори не може да се пошегува.

– Не ти се сърдя и те моля да ми простиш, – умолително прозвуча гласа на Таня по телефона.

– И ти ми прости, – нежно добави майката, – нямах престава, че тогава си имала по- тежки моменти и шегата ми е била неуместна.

Най-накрая двете се разбраха. Мирът и радостта от общението между тях се възстановиха отново.

Включи светлината

imagesНощната прохлада нахлу през прозореца. Денят бе толкова горещ, че това бе като лек и цяр след горещината.

Ана включи нощната лампа и реши с книга в ръка да се наслади на тишината, свежия въздух и спокойствието наоколо.

Изведнъж хиляди пеперуди и всякакъв род насекоми нахлуха през отворения прозорец. Между тях имаше какви ли не бръмбари с зелени, кафяви и черни яки брони. Те бръмчаха напористо и неспокойно.

Сякаш казваха:

– Ето ни и нас!

– Ах, – засмя се Ана, – на къде сте се запътили? Аз не съм ви канила …… Тичате към светлината?!

Тя наведе глава и се замисли:

– Хората днес живеят в „тъмнина“, но тя не ги привлича. Тегли ги към светлината. Тогава нека тя свети от високо, нека я издигаме.

И Ана си спомни как скоро се бе оплаквала на ръководителя си в групата:

– Не мога да им благовествам. Трудно ми е. Не знам точно какво да кажа, как да го кажа и най-вече на кого да говоря.

Сега и стана съвсем ясно. Много ярка и точна мисъл премина през главата ѝ:

„Не е нужно да имаш добро представяне като свидетел, не трябва да използваш някаква  точна формула или предписание,  не е необходимо непременно да изкараш курс за общуване с постмодернистичния човек. Достатъчно е да включиш светлината!“

Включи я, какво чакаш още?!