Поваля, но това сняг ли беше?! Задържа се малко бял снежец върху тревните площи, но пътищата останаха непокрити.
Свилен скучаеше между стените на празния апартамент и за това се обади по телефона на приятелят си Филип:
– Нямаме вече учебни занятия, времето е прохладно, тъкмо за разходка. Какво ще кажеш, а?
– Идвам веднага, – бързо се отзова Филип.
Когато се събраха, тръгнаха бързо към парка. Двамата крачеха бодро и се наслаждаваха на дърветата и храстите, които едва бяха покрити с прозрачни бели пелерини, през които прозираха оголените им снаги.
– Наближава Рождество. Замислял ли си се, какво е станало, когато Христос е дошъл на земята? – попита Свилен, когато преминаха покрай една платформа на която бе изобразен Младенеца в ясли, с Йосиф, Мария, овчарите и мъдреците.
– Виждаш ли това малко Бебе във Витлеемските ясли? – попита Филип като отправи очи към импровизираната сцената. – То пораства. Бил е разпънат и възкръсва. И след всичко това светът е станал вече по-друг.
– Благодарение на Неговото състрадание светът е станал по-състрадателен, – възкликна Свилен.
– А Неговото изцеляващо докосване, направи света по-хуманен, – добави Филип.
– Поради това, че той толкова самоотвержено служи на света, хората станаха по-великодушни.
– Христос даде надежда и смисъл на живота за всеки човек.
– Без Него, – поклати глава Свилен, – ни очакваше само неминуема гибел.
– Забележи, – каза Филип, – без Христос молитвите ни не биха достигали до Отца. Нямаше да има изкупление на греховете ни, нито прошка, …
– Няма и Спасител!
Момчетата вървяха и в най-малките неща откриваха красота, нежност и много любов.
– Христос дойде в този свят и той стана по-добър! – констатира Свилен.
– И ние можем да станем добри, – засмя се сърдечно Филип, – ако отворим сърцата си за Него!
