Погледнете това животно. Не е ли прекрасно?
Филипински Дългопети е един от най-малките примати в света и за съжаление този вид е на границата на изчезването.
Височината на възрастен Дългопети е около 16 см и тежи около 140-160 грама. Размерът на мъжкия съответства на размера на малка ръката на човека.
Най-запомняща се част от тялото на това прекрасно животно, разбира се, са очите, сред други бозайници то има най-големите очи. Големите мембранни ушите също се отличават от другите части на тялото на примата. Това му помага да ловуват през нощта.
Главата си може да завърти на 180 °. Има къси предни крака и удължени задни, вълнообразна кожа, с копринена текстура. Цветът варира от сивкаво кафяв до тъмно кафяв.
Обитава тропическите гори на някои острови на Филипините. Храни се с дребни гръбначни животни и насекоми. Основното местообитание на нощният ловец е: високата трева, храстите, издънки от бамбук и малки дървета. За това през деня е много трудно да се намери сред гъсталака.
Поради дългите задни крака, те са в състояние да скачат добре и да се преместват от едно място на друго. В плен могат да живеят до 13 години.
Голямо влияние върху изчезването на този вид примати има ловци, които отсичат дървета и ги разклаща за да хванат малките животни. Също така, те са любима плячка и на грабливите птици.
Интересното е, че издават тънки звуци. Благодарение на мимическите си мускули могат да променят изражението на лицата си.
Туземните племена смятат тези зверчета за горски духове. Има поверие, че ако бъде убито такова животно, то ще се навлече гняв върху собствениците на гората.

Овчарите Франц Реле и неговия син Роланд били изумени. Пред тях лежали две мъртви агнета. Друго животно било сериозно наранено и не могло да се движи. Очевидно е, че това са го направили врани.
Франц се оплакал, че жертва на гарваните са станали 40 агнета и 5 овце. Неговият син Роланд е съобщил, че предния ден е видял три птици да нападат новородено агне. Той го прибрал в дома си, но се съмнявал, че ще оцелее.
Миналата есен тук върху клоните на дърветата са се настанили около 100 агресивни врани. От тогава те отново и отново атакуват овцете. Обикновенно птиците изкълвават очите на жертвите си.
Франц е показал ужасни повреждания върху мъртвите животни. На агнетата са изкълвани очите. От дълбоките рани на жертвите враните са извадили вътрешностите.
Според фермера, обикновено овца облизва новороденото веднага след раждането, малко след което то стои на собствените си крака. Тогава най-лошото е преминало. Но ако започне раждането на второ агне, майката остава първото и тогава враните налитат първото агне.
Франц не знае какво да прави. Това застрашава тяхното съществуване. Преди не са съществували такива проблеми. Враните се появяват от време на време.
Реле смята, че вина за ситуацията имат двете биогазови устройства, който са разположени на близо. Тук птиците намират храна през цялата година.

Разработен е самодвижещ се култиватор с педали за предпосевна и след прибиране на реколтата обработка на почвата. Той може да се прилага на по-малки участъци, където не може да влезе по-малка машина. Например в оранжерия или малка градина около къщата.
Без мотор и бензин, само с два педала, култиваторът дава възможност да се обработи почва на дълбочина 10-20 см, създавайки оптимална структура на горния слой.
Той има скорост много по-голяма от тази развиваща се с лопата.
Култиваторът намалява трудоемкия процес на обработката на земята, като премества натоварването от ръцете и мускулите на гърба на краката.
Създават се условия за „невероятен фитнес“.

Красавица седеше в автобуса до прозореца, а аз й завиждах: „Де да можех да съм като нея!“
Изведнъж момичето стана и се отправи към изхода. Изтръпнах, тя се движеше на патерици.
О, Господи, прости ми за това, че непрекъснато се оплаквам. Ето имам два крака и ти благодаря за това.
Веднъж се разбъбрах с продавача, той бе умен и красив. Покани ме да дойда да пазарувам отново тук. Когато си тръгвах, той ми каза: „Да ви дава Бог здраве за много години. Колко жалко, че не мога да ви видя, аз съм сляп по рождение“.
А аз виждам и не се се сещам да благодаря за това благословение на своя Създател.
Видях красив малчуган, изваян като статуя. Седеше и не помръдваше. Приближих се и му казах: „Защо стоиш тук сам, твоите другарчета играят зад ъгъла, иди при тях“. Но той седеше безучастен, разбрах, че е глух. Господи, аз чувам всичко и забравям да ти благодаря, че мога да го правя.
Имам крака, с които да бродя навсякъде. Очите ми възторжено гледат наоколо. С ушите си чувам рева на далечния прибой.
О, Боже, прости ми, че се оплаквам и негодувам. Аз съм благословена и ти благодаря за това.