За съжаление, не всички родители в днешно време разполагат с достатъчно парични средства за закупуване на специални инвалидни колички за своите деца с увреждания.
Подобна ситуация възникнала в семейството на двугодишния Александро. Той имал мускулна атрофия и бил принуден да остане в къщи, докато връстниците му активно изучавали света.
Болничната застраховка на Александро не стига за закупуване на специална инвалидна количка. Проблемът се заключавал в това, че пръстите на ръцете му не били достатъчно силни, за да управляват джойстик на обикновена инвалидна количка. Но изобретателният баща намерил изход от тази ситуация.
Той купил обикновена електрическа инвалидна количка и я приспособил към нуждите на момчето.
След преоборудването даденият стол е напълно пригоден за размерите на детето. Проблемът с управлението също е решен.
Бащата е променил стандартния джойстик, така, че количката да може да се контролира от краката на детето.
Сега Александро самостоятелно може да се движи по улицата без чужда помощ.

На скейтборд човек може да се придвижва много бързо, при това не е нужно да го подбутва с крака.
Студентът Джо Карабета е измислил как да осъвършенства скейборда си. Той е разработил устройство, което може лесно да бъде прикрепен към почти всеки борд. То е снабдено с  електромотор, който върти колелата на скейтборда, което позволява да се развие висока скорост.
За разлика от други подобни изобретения, новото устройство е компактно и не се нуждае от модернизация на дъската.
Джо не харесва използването на различни ръчки за управление, за това устройството е снабдено с датчик за налягане, който се управлява чрез лек натиск на краката.
За момента скейбордът може да достигне скорост 32 км/ч. Продължителността на движение е няколко километра.

Жената на стрелочник донесла обяд на мъжа си и останала доста изненадана, като не го намерила в кабинката му. Чула приближаващ се влак. Очаквайки, че мъжът й може да остане без работа, ако не е на поста си, тя взела бързо сигнален флаг и хукнала към железопътната линия.
Вече се чувал грохот от приближаващия влак. Изведнъж се раздал пронизителен сигнал, колелата забавили движението си и влака спрял. Началникът на влака и обслужващия персонал изскочили от вагоните и учудени попитали жената, защо сигнализира с червения флаг. Оказало се, че тя не знаела кой флаг за какво е и взела първият, който й попаднал.
Нещастната жена разказала за изчезването на съпруга си. Скоро нейните думи били прекъснати от тревожен вик. Някакъв човек с вързани крака и ръце лежал на релсите. Всички хукнали към този човек. Вързаният човек се оказал изгубения стрелочник. Двама зложелатели си отмъстили по такъв начин на мъжа за това, че не взел участие в запоя им.
Няколко минути по-късно стрелочникът и жена му горещо благодарили на Бога за избавлението и спасението от неизбежната смърт.
Спасението и избавлението на човека от опасност е Божие дело. Това не е по силите на човек, но за Бог всичко е възможно. Ако се надяваме само на себе си, ще се провалим. Само Божията любов и благодат могат да ни избавят от неприятностите и да ни спаси.

Светла, млада и свежа мечтата дошла при човека и го помоли:
– Реализирай ме в живота си, моля те!
– Все още не, – казал човекът, – Аз съм твърде млад за такава мечта.
След известно време Мечтата отново се обърнала към човека:
– Сега вече си възрастен, реализирай ме в живота си.
– Още не е настъпило времето, – оправдал се човекът, – трябва да стъпя здраво на краката си.
– Е какво, не е ли вече време? – подканила Мечтата човека, след като той се стабилизирал в живота.
– Не, не сега, казал човекът, – трябва да подкрепя децата, може би после……
– Може би сега? – попитала Мечтата човека на сватбата на най-малката му дъщеря.
– Не, не сега, – мъжът поклатил глава. – Толкова много неприятности, деца, внуци, нека по-късно…….
– Добре, после…. – въздъхнала Мечтата.
Накрая човекът се пенсионирал. И изведнъж си спомнил за Мечтата.
– Ей, Мечта, къде си? Мисля, че вече е време!
– Вече няма време, – въздъхнала старата, побеляла, грохнала и почти разпаднала се Мечта, – времето мина……

Даря Безкостная живее в Украйна. Тя е на 14 години. Болна е от церебрална парализа. Трудно се придвижва и говори, но е много талантлива. Картините, които рисува с краката си, са прекрасни.
Въпреки своя недъг, тя започнала да рисува с краката си. Таланта на Даша бил открит преди 4 години, а сега за овладяването на художественото майсторство й помага преподавател от художественото училище в нейния град.
Като дете тя получава травма на главата, а след това се развила церебрална парализа. Тялото не се подчинявало, но интелектът й намерил изход.
Първоначално родителите й се надявали, че тя ще пише с ръцете си, но чудото не станало. След дълги опити се оказало, че Даша може да рисува и извайва с пръстите на краката си.
Наскоро е била отворена изложба на картините й. Надявам се това да е добър старт за това упорито момиче.