Дамян бе пропадал в ледена вода. Ледът бе крехък и не издържа под краката му. Едва се отърва. Простудата бе нищо в сравнение със страхът, който бе преживял.

Един ден приятелите му го заведоха до едно замръзнало езеро.

– Няма опасност да се счупи ледът, – увещаваше го Петър. – Той е замръзнал яко.

Живко изтича на замръзналото езеро и скочи няколко пъти върху него.

– Ето виж, – каза му той, – здрав е. Не се страхувай.

Как ли не го убеждаваха, но Дамян бе непреклонен:

– На вид, да. Докато пропаднеш под него …

Накрая приятелите на Дамян го хванаха и го довлякоха до средата на замръзналото езеро.

Отначало той го изпробва плахо. След това бавно и колебливо започна да се доверява на леда.

Миналия опит с леда ми напомня за философиите и ученията, в които сме вярвали.

Уповавате ли на тънък лед или на нещо по-стабилно?

Няма по-здрава основа от Христос.

Доверете миналото на Божията милост, настоящето на любовта Му и бъдещето на Неговата промисъл.

Павел имаше коза, която много обичаше. Един ден тя изчезна от двора, а вечерта му се обадиха от полицейското управление:

– Кола е ударила козата и сега животното е в канавката край пътя.

Павел много се разстрои след тази вест, но въпреки болката отиде да прибере мъртвото животно.

Оказа се, че козата е жива.

Някой бе я откраднал и я бе хвърлил в канавката.

Павел скочи при животното, разряза въжетата, които бяха стегнати около краката му. Удари го и извика:

– Ставай!

Но животното продължаваше да лежи неподвижно, сякаш беше още вързано.

Павел отново я удари и изкрещя:

– Ставай, глупава коза! Не разбираш ли, че те отвързах?

Но животното не мърдаше.

Тогава той сам вдигна козата и я постави на крака. И едва тогава тя разбра, че е свободна.

Не сме ли така понякога и ние вярващите?

Ние вече сме свободни, така че не трябва да чакаме, да ни освободят. Исус ни изкупи напълно на кръста.

Той разкъса нашите вериги на робство и дяволът вече няма власт над нас, но въпреки това някои вярващи, подобно на тази коза, „лежат отстрани на
пътя“, чакайки да бъдат освободени, въпреки че Исус вече ги беше освободил.

Помислете, Бог не е изпратил Исус на този свят да разбере как се чувстваме в нашето робство и да ни остави роби на греха.

Неговата цел беше да ни освободи от това мизерно, окаяно състояние и да ни осинови.

Ние сме завинаги изкупени от проклятието на греха и закона. Бог изпълни Своята цел чрез смъртта Исус Христос и Неговото възкресение.

Исус, Божият Син, ни е освободил, като ни е изкупил от робството на греха завинаги.

Марк отиде във Филипините.

Там в едно малко село видя прокажено момче. То бе отбягвано от всички. Бе отхвърлено.

Но се намери човек, който да прегърне обезобразеното лице, ръце и крака на момчето.

На другия ден Марк видя приятелят си Йоан да държи в скута си това прокажено момче и да го учи на някаква игра.

Когато ръцете на Йоан докосваха дланите на момчето, лицето му светете в сияеща усмивка.

Марк видя картината на Божието състрадание, но тя бе малко по-различна.

Момчето, което седеше в скута на Бог бе той.

Господ обича със съвършена любов.

Боже, помогни ни да видим света през Твоите очи, за да можем да покажем Твоето състрадание към него.

Мадлен бе атакувана постоянно от мисли като:

„Ако бях толкова слаба като Катя, досега щях да се омъжа“.

„Ако бях умна, колкото Наска, мое щеше да е повишението“.

Горчиви мисли, но те почваха от детството.

Когато бе малка, непрекъснато е сравняваха със сестра ѝ.

– Ти си хубава, но сестра ти е готина.

Чувайки това краката ѝ се подкосяваха. Това отхвърляне ѝ действаше болезнено.

– Дори да ям по-малко и да изруся косата си или да облека нещо по-хубаво, няма да съм като нея и няма да съм достатъчна, – с горчивина си казваше тя.

Един ден Мадлен стоеше и гледаше скалистите планини. Тя бе пленена от невероятната им красота.

В този момент Бог прошепна на сърцето ѝ:

– Ти си дори по-красива от планините.

Беше ѝ трудно да възприеме това.

След кратък размисъл Мадлен реши:

– Щом Той казва, че съм красива, значи трябва да започна да вярвам в това.

Повечето от нас сме убедени, че не сме достатъчни.

В действителност ние сравняваме само онова, което виждаме на повърхността, а понякога привидно лесният живот е пълен с болка.

Трябва да спрем да се сравняваме.

Ако Бог искаше всички да сме еднакви, Той щеше да създаде един един единствен шаблон за цялото човечество.

Вместо това Бог направи всички различни. Той влияе на решенията, които вземаме. Той направлява живота ни. Просто трябва да Го следваме.

Петър Ненов бе много притеснен.Трябваше да направи своя избор.

– Ако работя от в къщи, на практика мога да стана от леглото и да бъда на бюрото си, – каза си той.

Внезапно от близкия килер изскочи петгодишният му син и го атакува с новия меч, който му бе купил.

– Все пак офиса има своите предимства, – вдигна вежди Петър, след като се бе съгласил да бъде там.

Тогава непознат колега нахлу в стаята и попита:

– Дони, гледа ли снощи играта? … Господи! Чакай , ти не си Дони …

Най-накрая Петър се заключи в банята в апартамента си.

Въпреки че звукът от тропащи крака, тичащи напред-назад по коридора, звучеше като лудница, Петър поне беше спокоен.

Накрая той установи:

– Наистина, няма значение къде ще бъда. И на двете места не мога да свърша нищо.