Всички познаваха Никита и знаеха какъв бе. Един ден той напусна селото си и отиде в планината с един единствен копнеж:
– Ще изкореня всичките си желания в душата си, с изключение на стремежа ми да се посветя на Бога и да вляза в Небесното царство.
Никита прекара няколко години в пост и молитва, посвещавайки се на Бога.
Когато се върна в селото, всички селяни се удивиха на неговата святост. И всички го почитаха като истински Божи човек.
В това село живееше мъж на име Михей. Той завидя на Никита. Един ден заяви на съселяните си:
– Какво толкова величаете Никита?! И аз мога да стана като него.
И Михей се оттегли сам в планината. Дълго пости, но това доведе само до изтощение на тялото му.
Един месец по-късно Михей се завърна обезсърчен и отчаян.
Селяните го попитаха:
– Е, какво стана с теб?
– Защо се завърна толкова бързо?
– Какво прави през цялото това време, докато бе сам там в планината?
– Убивах, крадях, лъгах, клеветях хората, превъзнасях се, прелюбодействах, подпалвах къщи ….., – отговори тъжно Михей.
– Как си могъл да извършиш всичко това? Нали бе съвсем сам? – изненадаха се съселяните му.
– Да, телом бях изолиран и откъснат, – призна Михей, – но душата ми бе сред хората. И това, което не можех да направя с ръцете, краката, езика и тялото си, го вършех в мислите си
