Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Тази интересна история е започнала с това, че Michelle Parden решила да приюти малки котенца и да им намери нов дом.
Нейният питомец Hammie веднага забелязал „новодошлите“ и с радост приел рижите скоро родени котета.
Michelle Parden била удивена от поведението на булдога. Видимо той бил мил и сякаш имал намерение да замени майката на тези малки създания.
Котетата и техния защитник изглеждат много сладки.
Котетата били родени от скитаща котка. Малките били намерени в  Валпарайсо, Небраска.
Хубавото е, че котетата са попаднали в ръцете на обичащ животните човек.

В повечето култури съществува поверие, че ако черна котка ти пресече пътя, ще ти се случи нещастие.

Във Великобритания е обратното. Ако се случи аналогична ситуация, това носело успех.

Освен това, съгласно шотландските поверия, ако човек срещне черна бездомна котка на прага на дома си, го очаква небивал успех.

После иди, че вярвай на поверия! Нещастието и успехът не зависят от нещастното черно животинче. Те са съпроводени от някаква причина, но това съвсем не е черна котка.

В живота на всеки човек понякога възникват такива сложни ситуации, че човек остава с убеждението, че от това по-лошо няма.
Една жена била много разстроена, че се е загубила котката й. Отишла за утеха при свещеника. Тя изплакала мъката си и казала:
– Няма по-лошо нещо от това, което ми се е случило.
На което свещеникът отговорил:
– Може би това е така, но може и да не е.
Вътрешно възмутена от думите на свещеника, жената отишла да търси котката си. Докато я търсела срещнала мъжът на мечтите си. Развълнувана тя се завтекла към свещеника и го попитала:
– От къде знаехте, че загубата на котката, не е най-лошото, което може да ми се случи, а е добро за мен? Аз имах котка, а сега до мен е любимия ми човек. Това е най-доброто нещо, което може да ми се случи.
Свещеникът се замислил и казал:
– Може би това е така, но може и да не е.
Жената си помислила, че свещеника е луд. Ясно е, че той не разбира, колко самотна е била през всичките тези години.
След време тя открила, че любимия й изневерява с най-добрата й приятелка. Обляна в сълзи, тя отново отишла при свещеника и казала:
– От къде знаеш, че срещата ми с този човек, не е най-доброто събитие в моя живот, а напротив – най-лошото?
Свещеникът казал философски:
– Може би това е така, но може и да не е.
“ О, не, – помислила си тя, – по-лошо от това едва ли има!“
Връщайки се у дома, тя решила да погребе провалената си любов и започнала да копае яма, за да зарови всички неща, които й напомняли за любимия.
Когато изкопала достатъчно дълбока яма, жената намерила злато. Оказало се, че през всичкото това време тя е седяла върху несметно богатство. Помислила си, че това е най-доброто, което може да й се случи, но си спомнила свещеника и си казала:
– Може би това е така, но може и да не е.
Всеки може да изпадне в такава трудна ситуация, че да си каже: „Край животът свърши! По-лошо едва ли може да стане.“ След време откриваме, че някое щастливо събитие или победа, не биха се случили, ако не е била тази сложна ситуация.
Мисля, че ключът тук не е ситуация или проблем, а как да се справим с него! Често ние губим сили и преживявам отново и отново случилото се. Много мислим за нашите неприятности, вместо да разберем, защо ни е дадена конкретната ситуация. Нужно е да насочим цялата си енергия към решаване на проблема и  да търсим изхода от него. Оплакването от съдбата е непродуктивно и води в задънена улица. Това е най-лесния и съблазнителен начин.
В  тежка ситуация, трябва да се приеме проблема. Да се анализира и разбере, какво го е предизвикало. Нужно е да се осъзнае какъв конкретен урок трябва да се усвои. В никакъв случай не трябва да се прибягва до самобичуване. Трябва да се преосмислят всички „за“ и „против“ и да се избере такъв вариант, който води до най-малките загуби.
Ако ви пожелая да не изпадате в трудна ситуация, това едва ли ще стане. Никой не е застрахован от това. За това ще ви пожелая да излизате от сложните ситуации с най-малко загуби и голям опит.
Запомнете, че нас не ни убива това, което ни прави силни!

Ако изредим всички видове характери, раздадени на милиардите представители на животинското царство, ще видим, че всеки вид има своя определена отличителна черта. Но всички тези черти, с всичките им нюанси са раздадени и на човешкия род. Не се съмнявайте, че всеки човек притежава по десетина и повече от тези черти, а у много хора могат да се намерят следи и от разновидностите на всяка една от тях.

Заекът се отличава със своята плахост и страхливост, чужда му е храбростта, дързостта, хищността.  Затова, когато става дума за заека, ние неизбежно си спомняме за неговата страхливост, но не и за невероятната му плодовитост.

Когато говорим за мухата и бълхата знаем, че по дързост и наглост те превъзхожда всички животни, дори човека. Ако тези животни имат някакви други качества, те дотолкова са засенчени от току-що споменатите, че изобщо не се сещаме за тях.

Когато става дума за пауна, веднага ни идва наум неговата надутост и нищо друго. Заговори ли се за козела, сещаме се за неговата похотливост. Стане ли дума за кучетата, мислим за тяхната вярност. Спомене ли се котката, идва ни наум нейната независимост, само ако сме невежи, бихме се сетили за коварството, черта, която притежават по-скоро някои породи кучета и котката.

Човекът е взел всяка черта, която притежават. Но той се различава много от животните. Не притежава нито една черта, която в еднаква степен да е характерна за всички същества от неговата порода. Когато казваме, че мухата е безкрайно нахална и дръзка, ние имаме предвид всички мухи, когато казваме, че заекът е много страхлив, това се отнася за всички зайци, когато казваме, че паякът е кръвожаден, това се отнася за всички паяци, когато казваме, че агнето е кротко и наивно, това се отнася за всички агнета, когато казваме, че козелът е похотлив, това се отнася за всички козли. Едва ли има животно, което да не може да се охарактеризира пълно и изчерпателно само с по една негова черта, но човек никога не може да се обозначи по този начин.

Не всички хора са страхливи като заека, не всички са дръзки като мухата, не всички са кротки и наивни като агнето, не всички са кръвожадни като паяка и осата; не всички са крадливи като лисицата и свраката, не всички са надути като пауна, не всички са красиви като златната рибка, не всички са игриви като маймуната, не всички са похотливи като козела.

Човешкият род не може да се опише с едно-единствено определение. Всеки индивид трябва да се разглежда сам за себе си. Един е дързък и храбър, друг е страхлив; един е добър и кротък, друг е жесток; един е горделив и надут, друг е скромен и смирен. Многобройните черти, пръснати по една, най-много по две наведнъж из огромния животински свят, са събрани вкупом във вид на инстинкти във всеки човек, къде по-силни, къде по-слаби, с всичките им възможни и най-тънки отенъци, било като положителни или отрицателни качества.

В някои хора лошите качества са почти незабележими и на преден план изпъкват благородните черти. За такъв човек ние съдим именно по тях, хвалим го, но той няма заслуга за това. Защото той не е измислил чертите на своя характер, не ги е заложил в себе си, той си ги има по рождение, те са му дадени.

Колко смешно е, че ние оправдаваме всички недостатъци на животните, които пълзят, летят, плават или ходят на четири крака, защото знаем, че те се подчиняват на своята природа.

И след като осъзнаваме, че сме възприели всичките си недостатъци от тези твари, твърдим, противно на всякаква логика, че те търпят безнаказаност и затова наш дълг е да пренебрегваме, да нарушаваме и отменяме божите закони.

Струва ми се, че това твърдение е съвършено неоснователно и няма никакво покритие.