Posts Tagged ‘коса’
събота, януари 23rd, 2021
Въпреки студа, вън грееше слънце. Стефка държеше в ръце първата си рожба. От нея се изливаше безгранична любов към малкото. Тя забравяше всичко заради бебето.
С последни сили се бореше със съня, само и само да наблюдава как детето ѝ спи. Докосваше едва наболата косица и леко допираше пръстите на дъщеря си.
– Никога до сега не съм изпитвала подобно нещо, – казваше си Стефка.
Когато малката Мария бе на две седмици, Стефка бе в детската стая.
Люлееше я на ръце и се наслаждаваше на близостта с това малко същество. Целуна я по главичката и промълви:
– Не мога да повярвам, че имам такова красиво момиченце. Тя е моя, цялата е моя!
Тогава младата майка дочу тих глас:
– Не, моя е, Стефче. Тя ми принадлежи. Аз я направих и тя е моя.
Стефка коленичи с бебето на ръце и наведе глава.
Когато прие Исус Христос за свой Господ и Спасител, за нея това бе по-скоро някаква абстрактна идея, но сега ……
– Да, – каза тя, – едва днес разбирам, че ако вярвам в Теб, всичко, което имам, включително и скъпоценната ми дъщеря, Ти принадлежи. Моята любов към Мария е само капка в сравнение с това, което Ти, мисли за нас.
Тези размисли я разтърсиха.
– Не съм сама като родител, – продължи Стефка възторжено. – Имам прекрасен пример за бащинство от Бога. Да бъда майка за мен е голяма радост, но най-голямото щастие, което ми е дадено, е личната ми връзка с Господ.
Погледна малката си рожба и добави:
– Преди да имам Мария, никога не съм падала на колене, за да принеса на Господа най-голямото си съкровище. След като станах родител, разбрах какво е любов.
И тъй като любовта е определение за Бог, ние разбираме всъщност кой е Той.
Tags: бащинство, бебе, Бог, връзка, глас, Господ, дете, идея, капка, коса, любов, майка, определение, пръсти, размисли, родител, рожба, ръце, сила, Слънце, стая, студ, съкровище, щастие
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Наследство от Господа са чадата ни
неделя, януари 10th, 2021
Хората вървяха по булеварда унили. Всеки бе привел рамене под тежестта на ежедневието си. Лицата им бяха печални и тъжни.
Бог вървеше край тях и се вслушваше в мислите им. Потиснати и обезверени почти всеки от минаващите край Него си мислеше:
„Защо става така с мен? Не искам повече да живея по този начин …..“
Бог забеляза мъж смазан от мъка, сякаш октопод бе сграбчил душата му. Той надникна в неговите мисли:
„Откраднаха ми колата…… Какво ще правя без нея….“
– О, бедни мой приятелю, – прошепна му Бог, – благодари, че са ти откраднали колата, а не живота“.
Но мъжът не го чу.
Бог забеляза красавица с тъмни коси и насълзени очи. Той чу и нейните мисли:
„Заряза ме ….. и то пред сватбата …. всичко бе готово, гостите бяха поканени, храната и питиета поръчани, а той …. предпочете свободата си пред брачната халка….“
– Мило дете, – прошепна ѝ Бог, – той не би станал верен съпруг. Бягството му те е спасило от много повече страдания. Той е красив, но само това ли искаш от него?
Но и тя не Го чу. Плачеше и вървеше, отчаяна от положението, в което бе попаднала.
Ако хората разбираха всичко навреме, щяха да се научат да живеят и да ценят всеки миг. Всеки ден би се превърнал за тях в ново откритие за радост и щастие.
Тогава биха осъзнали, че във всяко „лошо“ се съдържа „добро“.
Tags: Бог, булевард, бягство, дете, ежедневие, живот, коса, лице, миг, мъж, начин, октопод, откритие, питие, положение, радост, рамене, сватба, страдание, съпруг, тежест, хора, храна, щастие
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Във всяко лошо се съдържа добро
събота, януари 11th, 2020
Марта и Антон бяха състрадателни към хората. Дори нещо да не им харесваше в човека, те го приемаха и тактично коригираха.
В квартала им имаше един мъж, когото всички наричаха Гого. Той, от където минеше, разнасяше неприятна миризма. Явно не се бе научил да спазва някаква хигиена за тялото си. Косата му бе постоянно мазна, а лицето му небръснато.
Един ден Марта и Антон поканиха Гого у дома си на гости. С много обяснения и приказки успяха да го убедят, да се изкъпе в тяхната баня.
Но каква полза имаше от това измиване?
Когато Гого излезе от банята пак бе надянал старите си миризливи дрехи, въпреки че домакините му бяха оставили чисто облекло.
Някои християни правят същото. Те са измити и изчистени от кръвта на Исус, дадена им е новата дреха на правдата. Но те допускат да растат в атмосфера на неверие и имат враждебно отношение към всичко.
Да, Исус ги е очистил с кръвта си и им е дал благодат, но отрицателното отношение и негативното мислене са останали, все едно са облекли старите си миризливи дрехи. Връщат се към предишните си връзки и живеят така, както са били преди да приемат Христос за свой Господ и Спасител.
Тези хора са се променили, но неблагоприятните разсъждения, негативното поведение, обноски и маниер са се запазили, а това е несъвместимо със съживения им дух.
Необходимо е да се премахне „цялата нечистота“, т.е. съзнателно да се освободят от всичко, което ги връща назад и да го отдалечат толкова много от себе си, че да нямаме възможност да го достигнат.
Tags: атмосфера, баня, благодат, връзки, възможност, Господ, гости, дом, домакин, дрехи, дух, измиване, Исус, квартал, коса, кръв, лице, маниер, миризма, мислене, мъж, неверие, нечистота, облекло, обноски, обяснение, отношение, поведение, полза, правда, приказки, разсъждение, Спасител, тяло, хигиена, хора, Христос, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Без старите наклонности и привички
неделя, януари 5th, 2020
В стаята се усещаше напрежение. Евдокия очакваше посещение. В дома ѝ щеше да дойде родният ѝ баща Сотир Паунов.
Годините бяха посребрили косите му, но за нея той си оставаше най-прекрасния татко. За това нервно и припряно започна да почиства и оправя къщата.
Купи цветя и ги сложи в стаята. Искаше ѝ се всичко да изглежда прекрасно.
– Дали обстановката ще бъде привлекателна, удобна и приятно за окото му? – притеснено сбърчи вежди тя. – На него му се нрави красивото. Толкова много искам да му доставя удоволствие.
Изведнъж Евдокия тръсна глава и се засмя.
– Ако се чувствам така за краткото посещение на земният си баща, колко повече грижи трябва да полагам за дома си всеки ден, където обитава Небесният Отец?!
Евдокия признаваше не веднъж, че не е добра домакиня, но мисълта, че нейната къща е Негова, я мотивираше да я поддържа чиста и подредена.
Тя не бе дизайнер, нито притежаваше някакви изключителни вещи, за да направи стаите да изглеждат страхотно, но се възползва от всичко, с което разполагаше, най-вече време, сили, енергия и бюджет.
Младата жена се завъртя няколко пъти в хола във вихрен танц и възкликна възторжено:
– Искам всички, които посетят моя дом, да разберат, че Господ е тук.
Реалността на Неговото присъствие щеше да се открива не само от привлекателността на външния облик, но и с качеството на вътрешната атмосфера, в която преливаха топлина и любов.
Tags: атмосфера, баща, бюджет, вежди, вещи, време, глава, година, Господ, грижи, ден, дизайнер, дом, домакиня, енергия, жена, качество, коса, къща, любов, мисъл, напрежение, облик, обстановка, око, отец, посещение, привлекателност, присъствие, реалност, сили, стая, танц, татко, топлина, удоволствие, хол, цветя
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Моята къща е Негова
сряда, декември 4th, 2019
Смрачаваше се. Тъмнината без да бърза незабележимо нахлуваше в стаята. Младен седеше във фотьойла. Той бе подпрял главата си с ръка. Погледът му блуждаеше в изчезващата светлина на деня, а мислите му го върнаха назад.
Внезапно пред него изникнаха мъж и жена. Те бяха възрастни, около седемдесет годишни. Мъжът лежеше на легло. Тялото му на практика бе напълно безполезно. Мускулите му бяха опустошени и съсипани от амиотрофична латерална склероза.
Въпреки, че тялото му бе неефективно, очите му сканираха стаята и той виждаше жена си. Тя бе дребна и слаба, но не се предаваше лесно независимо от това, какви трудности ѝ се препречваха в живота.
Бе измъчена, но с непоколебима вяра правеше това, което бе нужно за мъжа си през последните години, особено след като той се обездвижи и стана напълно безпомощен. Бръснеше го, къпеше го, хранеше го, сресваше косите му, миеше му зъбите, ….
Това бяха родителите на Младен. Такава преданост от старана на майка му до края на дните на баща му, бяха изключителен пример за мъжа, които имаше вече пораснали деца и чакаше внуци.
В дена на погребението на баща си, Младен изпитваше огромна благодарност към тази, която го бе родила, защото тя бе моделирала пред очите му слуга в духа на Христос. Нейното служение бе тихо, но за синът ѝ то не бе останало незабележимо.
Tags: баща, благодарност, внук, вяра, глава, година, ден, деца, дух, жена, живот, зъби, коса, легло, майка, мисли, мускули, мъж, очи, поглед, погребение, практика, преданост, пример, родител, ръка, светлина, син, склероза, слуга, служение, стая, страна, трудности, тъмнина, тяло, фотьойл, Христос
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Модел на слугуване