Милена и Денка се запознаха в парка. Оказа се, че живеят, не само на една и съща улица, но и в един и същи блок, но досега не се бяха срещали.
Милена се хвалеше открито:
– Работя като компютърен специалист в една фирма наблизо. В дома си има всичко, което съм искала. Учудвам се как се справяш с оскъдните си доходи?
Милена бе забелязала, че новата ѝ приятелка не носи маркови дрехи, не боядисва косата си, дори не бе гримирана.
– Доволна съм от това, което имам. Радостта и мирът са неотменима част от живота ми ….
– Сега се радваш, но мислила ли си за бъдещето си? – прекъсна я Милена.
Денка само повдигна рамене и се усмихна.
– Представи си, че се разболееш за по-дълъг период от време и загубиш работата си – започна с мрачните си догадки Милена – или твоят работодател фалира и никой друг не те наеме на работа …
– Почакай, – извика Денка, – такива неща изобщо не си представям, дори не биха ми минали през ума.
– Как така? – Милена мислеше вече, че Денка е луда. – Всеки нормален човек се притеснява за работата, здравето и поне за семейството си.
– Господ е пастир мой и няма да остана в нужда, – очите на Денка искряха.
– Ти си ненормална, – възкликна Милена.
– Възможно в твоите очи да изглеждам така, – каза спокойно Денка, – но те съветвам да изхвърлиш всичките тези „застрашаващи“ въображения и се довери на Бог.
Орелът, когато се издига на високо, не се безпокои за това, как ще прекоси реката!
