Можете ли да намерите някаква връзка между следните думи: глава, неделя, примиер  министър, битие, Нова година?

Изглежда, тези думи на български език по никакъв начин не са свързани, но ако погледнете превода им на иврит, вие ще видите тяхното родство.

Всички те на иврит изглеждат така: ראש, ראשון, יום ראשון, ראש ממשלה, בראשית, ראש השנה.
Във всички тези думи има едно и също съчетание от букви ראש, което се повтаря.

Даденото съчетание от букви е ДНК на всичките думи от това семейство. То се нарича корен, на иврит е шореш.

Когато срещнем нова дума, трябва да определим нейния корен. А коренът може да ни помогне да разберем смисъла на новата дума.

Един монах бил в напреднала възраст и си казал:

– Нуждая се от мазнина.

И посадил  маслина.

– Господи, – молел се монаха, – тази маслина се нуждае от дъжд, за да се укрепят нежните ѝ корени. Изпрати топли и благотворни дъждове“.

И Господ изпратил златен дъжд.

– Господи, – молел се монахът, – моето дръвце се нуждае от слънце. Изпрати ми слънце, моля Те.

И слънцето засияло със златните си лъчи между дъждовните облаци.

– Сега то се нуждае от студ, за да се укрепи тъканта му, – извикал монаха.

И дървото се облякло в брилянтен скреж, но през нощта умряло.

Тогава монахът отишъл при негов събрат монах, за да сподели своето странно и печално преживяване.

– Аз също посадих дърво, – казал му другият монах, – виж как е разцъфтяло. Но дървото си поверих на неговия Творец, Бога. Създавайки го Той знае по-добре от мен, ограничения човек, какво му е потребно. Аз не поставих условия, не му определих пътя и не дефинирах средствата. Господ сам изпрати за него всичко необходимо. Аз така и го помолих: Изпрати бури, слънце, вятър, дъжд и студ за негова полза, както намериш за добре. Ти си го сътворил, Ти знаеш най-добре, от какво се нуждае то.

Корените на този празника идват от народното поверие, според което птиците си избират партньори, с които могат заедно да изградят семейно гнездо.

Честта за появата на Деня на Св. Валентин, като празник на влюбените,  принадлежи на поета Джефри Чосър, който е написал поемата „Птичи парламент“.

Поемата според експертите е завършена на Денят на влюбените 14 февруари, но за годината не се знае точно. Някои смятат, че това е 1383 г.

„Птичи парламент“ е най-ранната поема, в която се споменава Деня на св. Валентин като особен ден, свързан с любовта и избора на младоженец.

В нейната основа лежи древното поверие за птиците. Макар и алегорично тя разказва за хората, за техните страсти и даже за конкретни събития, които тогава са се случили в Англия.

Става дума за сватосването и женитбата на Ричард II и Анна Бохемска или предполагаемият брак между Ричард и френската Мери.

Дядо Калин седеше на пейката и се усмихваше на приближаващия Страхил. Той му беше като внук, въпреки че нямаха никаква роднинска връзка. Страхил помаха с ръка на стареца и се забърза към пейката. За младежа дядо Калин беше повече от учител. Той винаги идваше при него за съвет и мъдрост.

– Радвам се да те видя, – каза старецът.

– Аз също, – засмя се добродушно младежът . – Скоро четох, че  криза в живота, болест, съвет, убеждение, кара всяка клетка от тялото да тръпне, за да усети човек, какво трябва да направи.

– Не е важно какъв иска да бъде човек, важното е какъв е създаден да бъде, – каза дядо Калин. – Дали работиш във фирма, болница или училище, дали си предприемач, спортист, художник, певец, родител, който отглежда децата си, каквато и роля да има в живота, човек решава да даде най-доброто от себе си, за да служи на другите.  И всичко това е съпроводено с израстване.

– Колко време продължава това израстването? – попита Страхил.

– Това зависи от човека, – каза старецът, – но ти не се плаши, Бог ще направи всичко и ще ти помогне да израснеш.

– Да, но понякога израстването е много трудно, – смръщи вежди Страхил.

– Това е вярно, – съгласи се дядо Калин. –  В процеса на растеж ще преживееш неща, който ще те издигнат до ново по-високо ниво. В същото време трудностите и предизвикателствата, ще заздравят корените ти. Ще бъдеш подрязван и ще преживееш неща, които ще ти изглеждат като пречки, но целта им е да израснеш до онова, което си призван да бъдеш.

– Знам за тези предизвикателства, – усмихна се Страхил. – Баща ми казваше, че Божиите дарове не идват в луксозни опаковки, а често се появяват като бедствия, които ще разрушават моя свят, за да мога да изградя живота си на здрава основа, изпълнен с вяра и доверие. Но какво да правя с тези, които се опитват да ме разколебаят?

– Такива има навсякъде, – махна с ръка старецът. – Вярата ти трябва да бъде по-силна от мнението на другите. Освен това, ти ще се сблъскаш и със скептика в себе си. Точно в такъв момент ентусиазма и желанието ти, трябва да надвият страха и съмненията. Запомни едно, Божият замисъл е много по-добър от твоите намерения. Имай доверие в Божиите планове и ще постигнеш много повече от това, което си очаквал.

– Но аз съм обикновен човек.

– Не е нужно да си велик, за да дадеш своя принос. Просто служи с по-голямо желание. Бог ще ти помогне да преодолееш съмненията си, ще те благослови, а чрез теб ще благослови и другите.

– Ще трябва да се преборя и със завистта. Знаеш ли, че когато видя някой по-добър от мен, се разочаровам и обезсърчавам.

– Никога не се сравнявай с другите, – каза дядо Калин. – Най-големият враг на израстването е ниското самочувствие и убеждението, че от теб нищо не става. Това, че някой има по-голям материален успех или е достигнал по-високо обществено положение, не означава, че е по-важен от теб. Когато осъзнаеш същността на израстването ще разбереш колко си нужен. Това важи не само за теб, а за всички, защото всеки има дял в изграждането на Божието царство.

Страхил получи доста голяма доза мъдрост и му трябва време, за да обмисли думите на стареца. Той разбираше, че дядо Калин е прав. Старецът доста ясно виждаше нещата, въпреки слабите си очи.

– Довиждане, дядо Калине, – каза младежът, – трябва да вървя, но пак ще намина.

– Бог да бъде с теб, синко и да оправи пътеките ти, – благослови го старецът.

Това произведение е сформирано въз основа на приказки, които Дж. Р. Р. Толкин е измислил за своите деца.

Книгата е преведена даже и на латински.

В началото на 1940 г е имало план тази книга да се публикува в Германия, но цензурата на Третия райх поискала потвърждение от автора, че той няма еврейски корени.

Толкин отговорил: „Съжалявам, че нямам никаква родствена връзка с този талантлив народ“. За това книгата е преведена на немски език едва през 1957 г.

През 1965 г книгата е публикувана в САЩ с меки корици. Илюстраторката Барбара Реминтънг не могла да прочете книгата. Поради тази причина на корицата тя нарисувала лъв, щраус и дървета с луковични плодове.