Наводнението отдавна бе отминало. Само на кметството бе останала черна диря отбелязваща, докъдето бе стигнала водата. Явно водната стихия бе надвишила човешки бой.

Тази вечер спомените отново нахлуха в главата на Лиза. Тя видя старата им къща с родителите си. Водата се покачваше и заливаше верандата.

Върховете на ябълковите дървета, бяха като зелени островчета наоколо. Клоните плаваха обсипани с плод.

Всички бяха много изплашени. Водата нахлу по тъмно. Лиза беше малка. Тя бе изтръпнала от мисълта, че все така ще бъде.

Чу как сестра ѝ извика:

– Запушете прозорците.

Но всички гледаха уплашено и не помръдваха. Водата се надигаше тъмна и не обещаваща нищо добро. Стигна до глезените.

Учеха Лиза още от малка:

– При наводнение, скачаш във водата и се хващаш за нещо, което плава.

А тя тогава питаше страхливо:

– Не можем ли да се скрием на тавана?

– Това е глупаво, когато дойде водата най-правилното решение е всеки да се хване за сандък или маса и да плува с тях.

Чу майка си как изплака:

– Сега какво да правим?

На Лиза ѝ се стори, че лицето на майка ѝ се разтегна в нетипична усмивка и изчезна.

Всичко беше минало отдавна, но този кошмар се завръщаше вечер, когато бе тъмно, а реката шумолеше наблизо.

Нарисуваната през 1642 г. картина на Рембрандт „Настъпването на стрелковата рота на капитан Франс Бенинг Кок и лейтенант Вилем ван Рьойтенбюрг“, в крайна сметка станала известна като „Нощна стража“.
При реставрацията на платното през 1947 г. станало ясно, че думата „нощ“ тук е съвсем неуместна.
Рембранд е покрил картината си с няколко слоя тъмен лак. Дълги години тя се намирала в кметството на Амстердам и станала жерта на саждите от камината.
Почистването на картината заедно с анализа на сенките на персонажите показали, че действието се развива между обяд и два часа следобед.

Улиците са сравнително тихи и по тях има относително малко хора.Тук има много паркове, градини и множество малки зелени ъгълчета.
Интересното е, че дори и в понеделник в центъра на града колите се движат без всякакви задръствания.
Забележителностите радват очите и поразяват въображението. Може да видите как прекрасно изглеждат кметството, мемориалния парк…
Автобусите се движат по разписание с точност до минутата. Във вагоните на метрото е изключително чисто. Имената на гарите са изписани на немски.
Хамбург е градът на контрастите. В центъра има много красиви и високи сгради, много канали пресечени от прекрасни мостове.
Това е немската Венеция!
Говори се, че в Хамбург има повече мостове, отколкото във всеки друг град.
А ако отидеш малко по-нататък може с удоволствие да се разходиш между 3-4 етажните жилищни домове потънали в зеленина.