Ако попитате в селото, кой е най-добрият ловец в района, ще ви кажат, че това е Васко Пушката. Той беше смел и отзивчив човек и бе съвсем млад, само на 30 години.
Когато питаха Васко:
– Ти вярващ ли си?
Той се усмихваше и казваше:
– За сега още не.
– А кога ще повярваш? – настояваха по-старите хора в селото, на които често помагаше.
– Няма да е скоро. Може би, когато остарея. Сега ми се живее, – казваше Васко и продължаваше да ходи на лов и да изпълнява ежедневните си задължения, за да изхрани семейството си.
Веднъж този страстен ловец се натъкна на следите на една ранена мечка.
Беше късна есен и земята беше покрита със сняг.
Следите на мечката водеха към скалите.
– Ще те хвана, – зарадва се Васко, – няма къде да ми избягаш.
Когато ловецът се изкачи на скалите загуби следите на мечката и започна да се оглежда.
Изведнъж разяреният звяр се нахвърли върху Васко и той инстинктивно направи крачка назад, но там имаше пропаст. Ловецът не успя да се хване за скалата и полетя надолу.
От гърдите му се изтръгна приглушен вик:
– Господи, помогни ми ….
И Васко падна по гръб на нещо гъвкаво и меко, което задържа падането му. Когато се огледа, забеляза, че на отвесната стена на скалата растеше бреза. Именно тя с клоните си го бе спасила от смърт.
От тогава Васко Пушката започна редовно да посещава селската църква.
