Архив за етикет: клони

От две едно

Тази година Слави продаваше Новогодишни елхи. Погледът му бе привлечен от една странна двойка.

Съпругът бе слаб, а жена му бе доста привлекателна, но носеше дрехи втора употреба.

Двамата оглеждали скъпите елхи, но бързо преминаваха нататък.

– Виж тази е добра от едната страна, но от другата няма листа, – жената посочи с ръка една от елхите.

– Тази също не е в добро състояние и има същия дефект, – отбеляза мъжът.

Двамата тихо се съвещаваха известно време, след което мъжът се обърна към продавача:

– Тези две елхи можете ли да ни продадете на цената на едната.

Слави не се двоуми. Той добре разбираше, че трудно би продал тези елхи, за това се съгласи.

Няколко дни по късно Слави премина покрай дома на тази двойка.

Елхата им изглеждала пълна и имаше добра форма.

Той почука на вратата и попита:

– Как го направихте?

Мъжът се усмихна и обясни:

– Завързахме двете елхи заедно, като оставихме голите им страни да се докосват. Така клоните на дърветата се пресякоха едни в други, правейки ги да изглеждат едно цяло.

– Значи това е вашата тайна, – почеса се по главата Слави. – Купихте две дървета с недостатъци, които никой не би взел. Събрахте ги заедно и така създадохте нещо красиво.

Същото важи и за брака.

Не бихме могли да намерим перфектен съпруг или съпруга. Всеки от нас има толкова много несъвършенства.

Ако може двамата да се подкрепят и приемат несъвършенствата си, могат да изградят един красив брак.

Вкоренени

Андрей се разходи между любимите си дървета и отбеляза:

– Различни болести засягат портокаловите ми дървета.

– Изглеждат нормално, – констатира брат му Васил, след като им хвърли един поглед.

– За неопитно око всичко може да изглежда наред, но разбиращият от тези дървета може да забележи гниенето, което предвещава бавната им смърт.

– И какво трябва да се направи? – попит притеснен Васил.

– Единственият начин да се спаси болното дърво е да се отстранят стъблото и клоните от корена и да се присадят към ново. Тогава дървото може да процъфтява, давайки плодове, – обясни Андрей.

Подобно и Павел се молеше вярващите да се утвърдят здраво чрез Христовия Дух във вътрешния човек. Вкоренени и утвърдени в любовта да схванат пълната мярка на изобилната Божия любов.

Когато вярваме в Исус, нашите корени потъват дълбоко в богатата почва на Божията любов. Там хранителните вещества ни укрепват и ни помагат да растем.

И докато сме присадени към Исус, Неговият Дух ни помага да даваме плодове.

В бурите устояваме само, когато сме вкоренени в Източника на живота и любовта.

Само магаре

Един ден магарето се върна в къщи радостно. Майка му го попита:

– Какво с е случило, че си така щастлив?

– Аз бях поверен на някой си Исус. И когато влязохме в Ерусалим, хората възторжено викаха:“Слава, благословен е този, който идва в името Господне, слава на Господа на небесата !“ И покриха пътя пред мен с дрехите и клоните си!

Майка му го посъветва:

– Върнете се в града, но този път сам.

На следващия ден магарето отишло само в града и когато се върнало у дома, било много тъжно.

– Мамо, това не може да бъде! Никой не ме забеляза, а когато ме забелязаха, просто ме изгониха от града!

Майка му се усмихна и добави:

– Сине, запомни, без Исус Христос ти си просто магаре.

Непрекъсната благодарност

Дани и Роси посетиха едно малко село далече в планината. Там се запознаха с Марта, която бе построила дома си от кал и клони. Бе направила и люлка от пръчки за своите деца.

В домът ѝ нямаше столове и маси. Марта приготвяше вечерята на колене пред импровизираното огнище, където пъхаше клони събрани през деня.

Тя събра децата си и започнаха да пеят хванати за ръце. Дани и Роси ги последваха.

Всички в малката колиба се радваха като едно семейство и излъчваха благодарност.

По-късно Дани сподели впечатленията си от това гостуване:

– Те така благодаряха, сякаш притежаваха света.

Роси се засмя:

– Радостта не зависи от обстоятелствата, а от това, което е в сърцата ни и как приемаме нещата около себе си.

– Е, да, – съгласи се Дани, – това семейство познаваше само своя си начин на живот и бяха благодарни и щастливи от това, което имаха.

– Днес се наслаждаваме на модерни удобства и на най-нови технологии. Храним се по три пъти на ден, дори и повече, но малцина от нас са се научили да бъдат доволни, – констатира тъжно Роси.

– Така е, – плесна с ръце Дани, – ние сме постоянно оплакващи се и мрънкащи хора. Добре е да бъдем като това малко семейство, което приемаше с благодарност, това което имаше.

Когато сме вкоренени дълбоко в Христос ние изобилстваме в благодарност.

Присадени

Васил посети с баща си имението, в което живееха баба му и дядото му.

– Виж какви са странни тези дървета! – посочи с ръка Васил към малка група със необичайно преплетени клони.

– А, това ли?! – усмихна се бащата. – Когато бях малък, вземах изхвърлен клон от едно плодно дърво, правех прорез в друго. Привързвах разхлабения клон към ствола на второто дърво.

– И никой ли не забеляза това? – попита Васил.

– Всичко беше добре, докато дърветата не започнаха да дават различни плодове от очакваните.

– А, както ние сме присъдени в Божието семейство, – възкликна Васил.

– Да, точно так, – зарадва се бащата на сравнението на сина си. – Тогава можем да имаме уверението, че в крайна сметка ще бъдем в рая.

Подобно на присадените дървета, когато се доверим на Христос, ние ставаме ново творение и ще дадем различен плод от досегашния.