Posts Tagged ‘клони’
четвъртък, юли 13th, 2017
Ако погледнете на снимката с дървото, направена в резерват в Африка, то след известно време ще видите как на клоните виси трупа на антилопа.
Инго Герлах, фотограф на дивата природа, чакал цели пет часа, за да направи тази снимка, уверен че на нея присъства и леопард.
И наистина, ако се вгледате внимателно, ще установите, че тъмната ивица на ствола на дървото, е хищник, който пълзи за своята плячка.
64-годишният Инго добавил, че не е сигурен дали леопарда е качил антилопа на дърво, или това е направил някой друг хищник.
Но той се оказал много „срамежлив“ и дълго не се решавал да се качи на дървото, усещайки че на близо има човек.
Tags: антилопа, Африка, време, дърво, ивица, клони, леопард, плячка, природа, резерват, снимка, ствол, труп, фотограф, хищник, човек
Posted in екология, за животните, любопитно | Comments Off
понеделник, юни 12th, 2017
Случвало ли ви се е да срещнете хора, които са оцелели след голямото бедствие, което ги е принудило да прибегнат до пламенна молитва? Малко от болката на нещастието е утихнала, но вярата остава и сгрява душата.
В края на пролетта наблюдавах буря. Сякаш в небето се бяха отворили. Опустошението бе ужасно. Нито една мрежа извън къщи, не се спаси от урагана, който събори и мощния дъб, разперил своите силни клони в двора ни.
След известно време светкавиците и гръмотевиците престанаха и дъждът спря. Усети се западен вятър със приятен аромат, които подгони облаците.
А отделящата се буря обгърна снагата си с многоцветна дъга. И с усмивка озъртайки се назад, отпраши, изчезвайки надалече.
В продължение на седмици полята бяха изпълнени с пъстри цветя, а през лятото поляните бяха облекли премени от зелена трева. Водата в потоците не пресекна, а дърветата хвърляха още по-дебела сянка.
И всичко това бе благодарение на преминалата буря, макар хората да бяха забравили отминалия ураган, неговата дъга и потоци вода.
Бог, може би, няма да ни даде лесен път до Обетованата земя, но Той е обещал, че в този път ще бъдем в безопасност.
Благодарение на ураган в Индия са били открити златни находища.
Може би най-тежките бури са довели някои от нас до откриването на неизчерпаемите богатства на Божията любов в Христа Исуса.
Tags: аромат, бедствие, безопасност, Бог, богатство, болка, буря, вода, вяра, вятър, гръмотевица, двор, душа, дъб, дъга, дъжд, дървета, земя, Индия, Исус Христос, клони, край, любов, лято, молитва, мрежа, находища, небе, нещастие, облак, опустошение, поле, поляна, поток, премяна, пролет, път, светкавица, снага, сянка, трева, ураган, усмивка, хора, цветя
Posted in етика и морал | Comments Off
неделя, май 21st, 2017
Днес денят бе много емоционален. Недко Иванов посети няколко приятели в болницата.
Той видя едно семейство обляно в сълзи, което очакваше наближаващата смърт на техен близък и се подготвяше за тежката загуба.
Един радостен младеж едва не го събори на входа. Той беше сияещ и възторжено викаше:
– Изследванията ми са добри. Утре се прибирам в къщи. По-добри новини от тези не съм чувал до сега.
Щастливецът прегърна Недко и го завъртя.
Иванов седна в градината пред болницата и се загледа в небето. Облаците се бяха разделили. От едната страна бяха пухкави и бели, а от другата тъмни и мрачни, предвещаващи наближаващата буря.
– И двата вида облаци са съставени от едни и същи капки вода, – каза си Недко, – само че едните съдържат повече капки от другите.
„Радостта и мъката вървят заедно в живота. Но понякога идва по-голямо благословение след буря – мислите на Иванов се рееха като облаците по небето“.
Недко се изправи и тръгна към главната улица. А през това време той продължи да разсъждава на глас:
– В живота с Христос всичко, което ни се случва ни дава възможност да почувстваме Неговата любов. През по-тежките изпитания по-осезаемо чувстваме Божията благост.
Вятърът силно разклати клоните. Онези черни и мрачни облаци, май бяха приближили вече.
– Понякога и да не усещам Божието присъствие, – развълнувано крачеше Недко по тротоара, – аз пак получавам отговорите, които търся.
Едри капки дъжд вече безмилостно удряха минувачите.
– Колкото и големи бури да ни връхлитат, – засмя се Недко, – те могат да ни донеса и откровение по някои въпроси.
Tags: благословение, благост, близък, болница, буря, вода, вход, възможност, въпрос, вятър, глас, градина, ден, дъжд, живот, загуба, изпитания, изследвания, капка, клони, къща, любов, минувач, мисли, младеж, мъка, небе, новини, облак, отговор, откровение, присъствие, приятел, радост, семейство, смърт, страна, сълзи, тротоар, улица, Христос, щастливец
Posted in Без категория, разказ | Comments Off
петък, май 19th, 2017
Когато Анета беше малка се страхуваше да стои в къщи, защото майка ѝ бе алкохоличка. Тя я биеше, дърпаше за косите и крещеше:
– Ти си моето наказание……Заради теб си съсипах живота……Къде е онзи красавец сега да види, какво копие е сътворил…
А след това плачеше, прегръщаше малкото телце на Анета и мълвеше:
– Прости ми, дете, аз съм пропаднала жена……. алкохоличка.
Анета бягаше от прегръдките на майка си и се криеше в градината сред люляковите храсти. Там се чувстваше по-сигурна.
Гъстите им листа се извиваха нагоре, а духнеше ли вятър свеждаха клони към земята. Така се образуваше пространство, където можеше да се скрие.
Там бе тъмно, но през люляковите клончета виждаше слънцето.
– Тук никой не ме вижда, – шепнеше малкото момиченце.
Чувстваше се сигурна скрита в люляковите храсти.
Анета е вече голяма. Майка ѝ отдавна почина и я остави съвсем сама. Сега светът за младото момиче също изглеждаше плашещо място, както порутения ѝ дом едно време.
И как няма да е? Новините са изпълнени със съобщения за земетресения, наводнения, пожари, епидемии, терористични атаки, жестоки убийства, финансова криза.
Но сега тя не се нуждаеше от конкретно място, където да се скрие от ужасите в този свят. Чрез Исус Христос бе благословена с „Божия мир, който никой ум не може да схване“.
Сега Анета имаше сигурно свое прибежище, което никой не можеше да ѝ отнеме. Да, Бог бе нейната закрила и защита.
Tags: алкохоличка, Бог, вятър, градина, дете, дом, епидемии, жена, живот, закрила, защита, земетресения, земя, Исус Христос, клони, клонче, копие, коси, красавец, кризи, къща, листа, майка, мир, момиче, момиченце, място, наводнения, наказание, новини, пожари, прегръдка, прибежище, пространство, свт, Слънце, съобщение, телце, терористични атаки, убийства, ужас, ум, храсти
Posted in разказ | Comments Off
неделя, април 9th, 2017
Влезе магарето, с Исус на гърба, в Ерусалим. Пред него се разстилаха клони и дрехи.
Магарето погледна на всичко това и обидено продума:
– Кой смее да ме нарича глупаво и неблагородно животно?!
Не приличаме ли понякога на това магаре?
Бог ни дава сила и ни поверява да извършим делото на благовестието на земята, а ние вече се считаме за герои, сякаш всичко вършим със собствени сили.
Tags: благовестие, Бог, герой, гръб, дело, дрехи, Ерусалим, животно, земя, Исус, клони, магаре, сили
Posted in Притчи | Comments Off
сряда, април 5th, 2017
Младен гледаше към двора и погледа му попадна на стройната снага на бора, която се извисяваше нагоре.
– Преди двадесет години беше само едно малко крехко дръвче, което се нуждаеше от ограда, за да не го стъпче някой, – върна е назад в годините Младен.
Сега то хвърляше сянка върху цялата къща.
– Помниш ли как беше миналата зима? – обърна се Младен към бора. – След една много силна буря клоните ти се сведоха чак до земята, от тежестта на снега.
Младен по разтърси снага, сякаш бе борът, който се опитваше да свали снега от себе си.
– Тогава като те гледах, приличаше на християнин, какъвто бях тогава. Години наред допусках тежестта на спомените от злоупотребите, които бях понесъл през детството, както и ранната смърт на майка ми, да изсмучат силите ми. А това ми пречеше да израствам във вярата.
Младен въздъхна дълбоко, а след това продължи:
– Бях допуснал гнева и обидата да завладеят сърцето ми.
Бръчките още по-дълбоко се врязаха в челото му, устата му пресъхна, но той се напрегна и продължи монолога си:
– Вместо да издигна гласа си да прославя Бога, Който превръща всяка наша трудност в добро, аз с усъмних в Неговата доброта.
Младен си спомни как слънчевите лъчи огряха бора и стопиха снега по клоните му. Едва тогава дървото се изправи отново. То отново стана силно и величествено.
За разлика от дървото, ние можем да избираме как да реагираме на трудните обстоятелства в живота ни. Можем да решим, да живеем под тежестта на болката и гнева, но има и друга възможност, да позволим на Бога да стопи леда, за да се изправим отново.
Горчивината в сърцето ни може да попречи да усещаме Божието присъствие.
Младен отдавна бе преодолял болката и огорчението, сега стоеше изправен и готов да посрещне всяко предизвикателство, защото той не беше вече сам.
– Ще остана отворен към Бога, – каза си Младен – и никога няма да загубя доверието си в Него и безкрайната Му любов. Сега с Господа се чувствам достатъчно силен, да преодолея всяко трудност и да се изправям дори под силния напор на житейския вятър.
Tags: Бог, бор, бръчки, буря, възможност, вяра, вятър, глас, гняв, Господ, двор, детство, добро, доверие, дръвче, живот, земя, зима, злоупотреби, клони, къща, лед, лъчи, любов, майка, монолог, напор, обида, обстоятелства, ограда, поглед, предизвикателство, присъствие, сили, смърт, снага, сняг, спомен, сърце, сянка, тежест, трудност, уста, християнин, чело
Posted in разказ | Comments Off
неделя, февруари 19th, 2017
Една вярваща жена била силно поразена от много скърби, които сякаш я бяха избрали за мишена.
В един прекрасен есенен ден минавала покрай едно лозе. Жената била изумена от занемарения му вид.
Много листа покривали лозата, но земята била изоставена и всичко било обрасло с тръни, благодарение на което цялото място имало печален вид, пълно опустошение.
Докато жената стояла там се замислила, а Небесният Лозар ѝ прошепнал:
– Възлюбено чедо, ти си изумена от редицата изпитания в живота ти. Погледни това лозе и приеми поучение. Лозарят престава: да очиства и изрязва клоните; да прекопава земята и да събира зрелите плодове, само тогава, когато нищо не очаква от лозето, поради студеното време. Състояние, свободно от страдание, е равносилно на безполезно съществуване. Искаш ли да престана да те очиствам?
Утешеното сърце възкликнало:
– Не.
Tags: вид, време, ден, жена, земя, изпитания, клони, листа, лоза, Лозар, лозе, мишена, място, опустошение, плод, поучение, редица, скърби, страдание, сърце, състояние, съществуване, тръни, чедо
Posted in етика и морал | Comments Off
