Денят бе хубав. Слънцето грееше ярко и приветливо, а вятърът съвсем слабо полюшваше клоните на дърветата.
Младен бе малко момче, което скоро бе навършило пет години. Днес щеше да посети празничния детски спектакъл в кукления театър.
С него тръгна кръстницата му, млада красива жена, която много обичаше децата.
– Лельо Ели, – каза Младен, – хайде да купим цветя, за да ги подарим на някои от артистите след представлението.
– Добра идея, – усмихна се кръстницата.
И двамата бодро закрачиха към близкия цветарски магазин. След като се въоръжиха с по един букет, с добро настроение се отправиха към театъра, където щяха да наблюдават празничния спектакъл.
Много смях, усмивки и изненади поднесе представлението на децата. Залата се наелектризира от радостни възгласи и емоции.
Когато спектакълът свърши, всички актьори излязоха на сцената. Няколко деца се качиха при артистите и им подариха цветя.
Всеки получи букет с изключение на мъжа, който играеше ролята на крава. Той стоеше от страни, а лицето му бе тъжно.
Това не остана незабелязано за Младен и той припна към актьорът, на който никой не бе подарил цветя.
Когато момчето му подаде букета, широка усмивка се разля по лицето на мъжа. Изведнъж силните му ръце вдигнаха високо Младен.
Актьорът се усмихна на публиката. Помаха с букета към зрителите, сякаш казваше:
„Вижте, на мен също подариха цветя! И аз на някого съм се харесал!“
А Младен сияеше. Малкото момче осъзнаваше колко радост бе донесло на този грамаден и силен мъж.
Хубаво е да зарадваш някой, който се чувства нещастен и отхвърлен. Тогава сърцето ти запява, а от теб се усеща прилив на много радост и любов.
