Компанията Worldwide Aeros планира да построи огромен дирижабъл – летящ хотел. Корабът ще имат твърд корпус и размерите 50.29 m на височина, 74.37 m на ширина, ще има дължина 197,21 м, а капацитетът му ще бъде 400 тона.
За разлика от класическите дирижабли, въздухоплавателното средство няма да бъде по-лек от въздуха. 4,3 милиона m3 хелий ще заема две трети от собственото тегло на машината, за да осигури допълнителна подемна сила.
„Летящият хотел“ ще бъде в състояние да достави 250 души на разстояние от 9650 km при скорост 280 km / h на височина 2400 м. На борда на дирижабъла ще бъдат разположени ресторанти, комфортни апартаменти и казино.
За да се намали шума от витлата на кърмата, тяхното въртене ше се осъществява с помощта на електромотор, работещ на водородни горивни елементи. Апаратът ще бъде оборудван със специална автоматична система, която ще поддържа полета. Тя ще позволява прецизен контрол и ще компенсира условия на околната среда и движението на пътниците.
В допълнение тази версия компанията възнамерява да създаде транспорт, които ще може да доставят стоки от складовете на големите търговски фирми директно на търговците на дребно.

За никого не е тайна, че електротранспорта в днешно време набира все по-голяма популярност. Ако говорим за транспорта в бизнеса, то електромобилите не са така разпространени, но това скоро трябва да бъде решено. В малкия и средния бизнес е необходим транспорт, който едновременно е просторен и мобилен. Такива са автофургоните и мини-камионите.

Благодарение на вълната „зелен” транспорт много компании представят своите електромобили.

Smith Electric Vehicles  продемонстрира най-големият електрокамион. Електродвигателят на машината има мощност 120 кВт и работи с литиево-йонни батерии. Товароподемността на камиона варира от 7,5 до 12 тона. Максималната скорост, която развива машината при пълен товар е 80 км/ч. Без презареждане камиона може да измине 240 км.

Капацитета и размета на такъв транспорт са добро начало за развитие на електротранспорта, дори и при товарните автомобили.

Първият патент за използване на енергията на вълната датира от 1799 г. Зарегистриран е от Джирар и сина му. По- късно броя на патентите расте бързо и само във Великобритания през интервала 1855 – 1973 г. те  достига до 340.
Въпреки това прилагането на практика на подобно устройство е станало чак през 1910 г. То е доставяло електроенергия за частните къщи във Руайн Франция. За целта са се използвали колебанията използвани във водната кула днес.
С по-сериозни изследвания в тази област се е заел през 1940 г. Йошо Масуда. Той е използвал различни идеи за вълноенергетични прибори, в това число и за осветление на кораб. Имал е предложение за получаване на енергия от въртеливото движение на възлите при шарнирните фериботи.
Петролната криза през 1973 г. предизвикала учените да проявят по-голям интерес към енергията на морските вълни. Тогава започнала да се разглежда идеята за генериране на електричество от океанските вълни.
През 1981 г. цените на петрола спаднали и финансирането на горните проекти било спряно, но въпреки това били тествани няколко прототипа в моретата.
През последните години се изграждат проекти на така нареченото „вълново стопанство“, чийто капацитет се изчислява в мегавати. Ярък пример за това е разработка във Англия, при която се съединяват множество вълноелектрически инсталации в една верига с мощност от 20  до 40 мегавата.