Posts Tagged ‘камък’

Любовта е по-голяма от страха

вторник, юли 5th, 2022

Когато кралица Елизабет II посети Нигерия през 1956 г., тя положи венец на надгробния камък на шотландката .

Мери не отиде в Африка под ръководството на британската корона. Тя служеше на друг цар.

Дете на баща насилник, алкохолик и ревностна майка християнка, Мери научи как да оцелява в бедняшките квартали на Шотландия.

Като младо момиче тя четеше редовно своята Библия. Заради насилието на земния ѝ баща, Мери се страхуваше да говори пред мъже, но никога не се съмняваше в безусловната любов на Своя Небесен Баща.

Когато научи за смъртта на д-р Дейвид Ливингстън в Африка, тя беше дълбоко развълнувана от молбата му някой да довърши работата му.

През 1876 г. тя отплава за Западна Африка. Много страхове, в резултат от травматичното ѝ детство, я преследваха. Но един по един тя ги преодоляваше и се превръщаше в част от африканската общност.

Мери се грижеше за изоставени деца. Застана твърдо срещу малтретирането и обичаше африканския народ с цялото си сърце.

Когато я наградиха с Малтийски кръст, тя го запази в тайна.

След смъртта ѝ вярващите изпяха „ Слава на Бога, от когото произтичат всички благословии “ в памет на Мери Слесър, която бе намерила силата да преодолее кошмарното си детство и да протегне ръка на други малтретирани момчета и момичета.

Преодоляването на личните страхове е процес, който продължава понякога цял живот.

Това е възможно само със знанието, че любовта е по-голяма от страха и че Бог ни обича безкрайно много.

Дъжд върху окосената ливада

четвъртък, ноември 11th, 2021

Мелодичният звън на точилния камък предвещаваше падането на безброй нежни стъбла, принадлежащи на много цветя.

Колкото и да са красиви, след час-два те щяха да се превърнат в дълги изсъхнали редици.

За да се получи прекрасна, кадифено-зелена ливада, няма друго средство освен косата няма. Тя често трябва да се размахва над избуялите растения.

Тревата е окосена и всички нежни кълнове кървят.

– О, боли, – чува се стон.

– Няма ли край това мъчително физическо усещане?!

– Каква злочестина, каква загуба …..

Цари запустение там, където преди да са цъфтели много цветя.

Изведнъж настъпва благоприятното време за меки и топли дъждове, след което се възцарява нова и неочаквана красота в ливадата.

Така и човешкият живот е весел и безгрижен, докато заиграе ножът на страданието, ножицата на потъпканите надежди и сърпа на смъртта.

Разберете, няма друг начин да се развие нежност, съчувствие, дори характер без да се преминаване под Божията коса.

О, душо моя, покосило те е безжалостно острието, защото те е посетила косата на Царя.

Но ти, човеко, не се страхувай от нея, защото непременно ще последват благодатни дъждове.

Излез от клетката

сряда, юни 30th, 2021

Маша бе уловена, когато бе малко мече. Когато порасна я пратиха в цирка.

Там тя живееше в клетка с размери три на три метра. Пиеше не много чиста вода. Хранеха я с ястия, които бяха негодни за човека и обикновено се намираха в контейнера за боклук.

Всеки ден Маша се разхождаше в тясната си клетка, поклащайки голямата си глава, престъпвайки крачка след крачка.

Така тя преживя много години. Ставаше ядеше и отново заспиваше.

Някои хвърляха камъни и запалени цигари, за да променят ритъма на животното, но всичко бе напразно.

Най-накрая изпратиха Маша в местния зоопарк.

В новия ѝ дом растеше зелена трева, където мечката можеше да се препича на щедрото слънце. Имаше и малка вдлъбнатина в скала пълна с вода, което бе благоприятно място за къпане.

В новото си обиталище Маша не бе сама. Там имаше и други мечки, с които можеше да общува.

Но когато отвориха клетката и я пуснаха на свобода, стана нещо неочаквано.

Маша застана без да се движи. Работниците в зоопарка трябваше да я избутат на широкото открито пространство.

Мечката се огледа, а след това започна да крачи по познатия си маршрут десетина крачки напред и толкова обратно.

Работниците в зоопарка бяха учудени:

– Какво ѝ става?

– Защо се върти на едно място?

– Има толкова интересни неща край нея нея?!

Повикаха ветеринарният лекар, който отговаряше за животните в зоопарка. Той прегледа мечката и не откри нищо. Почеса се по главата и се засмя.

Всички го гледаха недоумяващо. Тогава ветеринарният лекар разясни на останалите случващото се:

– Проблема не е в клетката, където е била преди, а в нейната глава. Тя все още се чувства затворена и не може да възприеме свободата, която ѝ е предложена.

Не се ли случва така и с нас?

Болезнените спомени, неуспехите в миналото, страхът от неизвестното бъдеще, …. Не ни ли влияят по същия начин?

А в отчаянието си казваме:

– Не мога да се променя. Едва ли ще оздравея. Не, няма да се възстановя. Пак ще се проваля. Няма изход за мен.

Когато повярваме на лъжите на дявола, ние се оказваме в плен на някакво затворено пространство. Някои, за да се освободят , пробват наркотици, алкохол, секс, безогледно харчене на пари, ……, но това не помага.

Ако смятаме, че сме безполезни и негоден боклук, ще си останем затворени в клетката от тези мисли. По този начин можем само да разрушим живота си.

Просто трябва да променим мисленето си чрез Божието Слово.

Къде се дяна

сряда, юни 16th, 2021

Влади вървеше навел глава. Подритваше с крак по-големите камъчета, но на душата му бе тягостно.

Нещо бе загубил, но какво?

Пребърка джобовете си на панталоните си. Там откри гумичка, смачкана хартия от бонбон, кламер, малък пирон и дребен фъстък.

– Няма го тука, – разочаровано заключи Влади. – Сигурно съм го забравил в къщи.

И той забърза към дома, но походката му бе вяла без всякакъв ентусиазъм.

Най-странното бе, че той не знаеше какво точно бе изгубил. Не можеше дори да си представи как изглежда, но вярваше, че ако го открие ще се почувства по-добре.

Влади видя на пътя момиченце, което жално гледаше окървавеното си коляно и плачеше. Момчето се съжали над него. Помогна му да се изправи, а момиченцето му се усмихна.

Прибра се в къщи и помогна на майка си да измие чиниите, които бяха напълнили мивката.

Приятелят му го извика и той се отзова веднага:

– Какво става Гошо?

– Топката е спаднала. Дали не съм я спукал? – гласът на приятелят му звучеше отчаяно.

– Чакай ще донеса помпата и ще проверим заедно това.

Бяха достатъчни само няколко напомпвания и топката придоби нормалната си форма.

Гошо засия:

– Не е спукана! Ураааааа…..

Владо видя баба Мара с две пълни чанти и ѝ помогна да ги отнесе до третия етаж.

На връщане забеляза Мурджо, който се излегна по гръб. Владо го погъделичка по корема и долови доволното скимтене на кучето.

След това пренесе една маса в мазето с баща си и един сандък на чичо Петър до гаража му.

Изведнъж Владо усети, че нещо дълбоко в него се размърда.

И преди да разбере какво точно се случва, той се усмихна, а смехът му се разнесе звънко наоколо.

– Ето това е нещото, – възторжено възкликна Владо, – , което бях загубил.

Радостта му нямаше край и той затанцува някакъв само на него известен танц.

Няма Го тука, Той възкръсна

неделя, май 2nd, 2021

Неделя. В ранната утрин всичко бе обгърнато от мастилен мрак. Бе малко преди зазоряване.

Войниците стояха пред гроба на Исус. Те не трябваше да заспиват, защото това се наказваше със смърт.

Бяха нащрек. От това зависеше живота им.

Внезапно земята се разтърси. Двамата стражи и да бяха малко се разсеяли, сега трепнаха.

Тъмнината се разкъса от ярка светлина. Тя придоби формата на ангел. Белите му дрехите искряха в мрака.

Ангелът се приближи до камъка, които блокираше входа на гробницата. Отмести го и седна на него.

Зейналият отвор, оформил се след премахването на камъка, разкри, че в гробницата нещо отсъстваше.

Тя бе празна.

Исус Христос възкръсна.