Коптският патриарх Тавадрос II осъдил т.нар „Евангелие на Варнава“, паметник открит през 2012 г. и го е приел като продукт на мошеничество.

Главата на коптската църква заяви, че „Евангелието на Варнава“ съдържа многобройни исторически и географски грешки, което доказва, че този документ е „работа на фалшификатор“.

Документът намерен в Анкара, бил представен от някои турски служители, като написан от Варнава.

Тази работа явно е бил създадена по-късно, за да потвърдите ислямското разбирането на личността и живота на Исус Христос.

То всъщност отрича християнската теология и твърди, че Исус е предсказал идването на Мохамед.

„Евангелие на Варнава“ открито през 2012 г., съдържа много анахронизми, които доказват, че документът е написан по-късно, поне няколко века след земния живот на Христос и апостолите.

Ако мислите така, както мисли този свят, то в края на краищата, ще започнете да постъпвате така, както постъпват в този свят.
Необузданите  мисли водят към необуздани постъпки.
За това контролирайте своите мисли, като ги подчинявате на Писанието.
Запрограмирайтв своя разум с Божието Слово. То е живот. Когато вашия ум бъде пропит от Божието Слово, вие ще имате сила да победите всяка нечестива мисъл и лоша привичка.
Не позволявайте сатана да ви мами. Не предпочитайте няколко минути на самодоволство и грях пред Божията слава.
Обуздайте мислите си.
Размишлявайте върху Божието Слово, а не върху някои егоистични и плътски неща.
Нека „гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни“.

Местната църква е мястото за обучение как да се разбираме в Божието семейство. Това е лаборатория за практикуване на безкористна любов.

Като член на църквата, можем да се научим да се грижим за другите и да споделяме опита си с останалите: „И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея“.

Само в редовен контакт с обикновени, несъвършени вярващи можем да се научим на реално общение, опитвайки да бъдем свързани и зависими един от друг.

Бог очаква от нас да дадем живота си за другите. Много християни, които знаят Йоан 3:16 не са обърнали внимание на 1 Йоан 3:16: „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята“.

Това е саможертвената любов на Бога. Той очаква от нас да покажем на другите вярващи, че ги обичам по същия начин, както Исус ни обича.

Човек започва да разбира дълбочината на своето падение, когато осъзнае каква цена Бог е платил за неговото спасение.
Ние се нуждаем от Спасител, в противен случай сме обречени.
Бог е заплатил със най-скъпото си, което Той е имал. Чудно ли е тогава, че ангелите закриват лицето си и млъкват в свещен трепет, свидетелствайки за изпълнението на Божия план? За тях е било непостижимо, че Исус е трябвало да вземи въру Себе Си  цялата тежест на човешкия грах.
Но скоро те открили лицата си, за да прославят Бога. На този ден на Голгота е заблестяла в светлина.
От Кръста се изливало сиянието на Божията слава. Светлината на спасението разсеяла ужасяващата тъмнина.
Легионите на сатана били победени. Те повече не можели да държат човечеството в плен.
Гори ли светлината на Евангелието в твоето сърце? Свети ли то на тези, които те заобикалят?

Въпреки, че Бог може мигновено да ни преобрази, той е избрал да ни развива по-бавно. Исус умишлено е развивал учениците Си постепенно, точно както Бог позволи на израилтяните да заемат Обетованата земя „малко по малко“, така че да не бъдат претоварени. Той предпочита да работи стъпка по стъпка в живота ни.

Защо отнема толкова време да се променим и да порастнем? За това има няколко причини:

Ние се учим бавно. Често се налага да учим урок 40 или 50 пъти, за да го научим, както трябва. Проблемите продължават, повтарят се и ние си мислим: „Пак ли? Аз вече съм научил това!

Но Бог знае по-добре. Историята на Израел илюстрира колко бързо забравяме уроците на Бог и колко бързо се връщаме към старото си поведение. Ние трябва многократно да повтаряме това, което сме научили.

Имаме много още да отучваме за неща, които създават повечето от нашите проблеми. Всички наши лоши навици не се развиват за една нощ, тогава е нереално да очакваме, че те ще си отидат веднага. Това не е хапче, молитва, или принцип, който веднага може да отмени щетите нанесени от много години. В случая се изисква упорита работа, при която става отстраняването на лошите  и порочни навици, каито се заменят с чисти и добри такива.

Растежът е болезнен, понякога и страшен. Няма растеж без промяна. Няма промяна без страх или загуба. Няма загуба без болка. Всяка промяна е свързана със загуба на нещо. Например, страхуваме се за загубите си, дори ако нашият стар начин е в разрез с новото, това е като чифт износени обувки, които не искаме да захвърлим, защото са удобни и познати.

За изграждане на добрите навици се изисква време, за да се развият. Не забравяйте, че вие сте сбор от вашите навици. Вашите навици определят характера ви.

Има само един начин да развием навиците на Христо-подобен характер. Трябва да ги практикуваме, а това отнема време! Навици не се променят мигновенно.