В цялата история на съществуването на полицията на Исландия нейните сътрудници само веднъж са убили човек.

Това се случило през 2013 г., когато въоръжен мъж от своя прозорец е открил стрелба по минувачите и превозните средства.

След проникването в апартамента на мъжа, полицаите също били подложени на обстрел и те открили ответен огън.

Началникът на полицията поднесъл съболезнования на роднините на загиналия, а на участващите в операцията била предложена психологическа помощ.

Родилият се през 1898 г американец Уилям Джеймс Сидис на шест месеца можел да чете „Ню Йорк Таймс“. На осем знаел осем езика и изобретил един самостоятелно.

На 11 години постъпил в Харвардския университет, където година по-късно изнасял лекции за четиримерните тела в математическия кръжок.

Въпреки това, ранният му старт не му донесъл слава.

Получавайки на 16 години степен бакалавър, той работил известни време като преподавател, но  изведнъж се отдръпнал от обществения живот.

Работел като обикновен счетоводител и други не изискващи особена квалификация длъжности.

Сидис се посетил на колекциониране и изучаване на транспортните системи, а понякога публикувал статии от различни области на знанието: антропология, филология, космология и история на индианците.

Анимационният филм „Принцесата и жабокът“ не донесъл на Дисни очакваната печалба.

След това в студиото решили да избегнат в заглавията на анимационните си филми думи от женски род. Те смятали, че това отблъсква момчетата от кинотеатрите.

За това анимационният филм известен ни като „Рапунцел: объркана история“ е издаден под неутралното име „Tangled“ – „Объркано“.

А „Студеното сърце“ по мотиви на приказката „Снежната кралица“ в оригинал е наречен „Frozen“ – „Замразен“.

В Ерусалим при прокарването на нов тръбопровод Управлението по древна история на Израел провело разкопки и забелязало близо до град Бейт Шемеш древен римски път.

Дължината на намерената част от пътя е около 150 метра, широчина му е 6 метра. В древни времена, дължината на пътя е била около 1,5 км.

Заедно с находката са открити монети, сечени няколко десетилетия след като Пилат Понтийски  бил римски префект.

Светла и Сава отдавна са пенсионери. Преди са били учители в селището, където и сега живееха. Често ги срещат бившите им ученици и ги питат:

– Помните ли ме?

В повечето случаи се сещаха за имената им, но естествено е, че не можеха да запомнят всички на които са преподавали.

Двамата виждаха, как някои се натъжаваха, ако не ги познаеха, но и как грейваха лицата им, когато се сетеха за човека срещу тях. Припомняха си училищни истории и тогава всеки се чувстваше добре. Хубаво е да бъдеш запомнен.

Но най-хубавото е, че Бог не забравя никого от нас. Макар че сме толкова много, Той познава всеки от нас.

Колкото и да сме се отдалечили от Него, колкото и да сме се лутали, Господ ни помни, обича и вика по име.