Колко често сме чували думи казани по наш адрес, но не отговарящи на истината? Това ни е причинявало не само болка и разочарования, но и невъзможност да се изтрие всяка такава нелепост. Опитът да се оправдаем и да докажем истината, като че ли още повече затлачва нещата.
Сократ се е справил с този случай доста добре.
Той се обърнал към този, който го осведомил за клеветите, които отивали за негова сметка и казал:
– Тук няма никаква клевета. Аз не виждам в себе си и капка истина от това, което те казват.

За своето обръщане към Христос, Чарлз Спържан разказва:
„Бог благоволи да ме доведе още в ранната ми възраст до знанието за моята греховност. Живеех без надежда, утеха и радост. Бях в депресия, шест месеца се молих усилено, но не е получих отговор. Бях готов да посещавам богослуженията, само да намеря път за спасение. Бях готов на всичко, за да получа от Бога прощение на греховете си.
Веднъж се изви силна снежна буря, не можех да вървя по-нататък. Трябваше да спра някъде. Спирането ми се оказа голямо благословение за мен.
Видях двор, в който имаше малка църква. Влязох в нея. Там скоро почна богослужение. Пасторът го нямаше, но отпред излезе възрастен човек. Той отвори Библията и прочете:
– Погледнете към мен и ще бъдете спасени от всички земни краища.
Старецът насочи погледа си към мен, сякаш знаеше вътрешното ми състояние и каза:
– Млади човече, ти си нещастен!
Да аз наистина бях нещастен.
– Вие няма да постигнете щастие, докато не вдигнете поглед нагоре към Исус Христос! – вдигна ръце и продължи, – Погледнете! Погледнете! Спасението се състои в това, да погледнеш с вяра в Христа!
В този момент аз разбрах пътя на спасението. Радост изпълни сърцето ми. Не помня останалите думи на проповедника, тъй като бях обхванат от тази истина.
За своето спасение бях готов да извърша редица неща, само и само да го получа. А когато чух думите от Писанието „Погледни!“, това прозвуча толкова сладко за мен. С цялото си сърце погледнах към Господ Исус Христос и бях спасен.“
„И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот“.

Когато се опитвате да останете на повърхността на водата, отивате на дъното.
Когато се опитвате да потънете или да се гмурнете по-надълбоко, изплувате, водата ви изхвърля.
Когато се опитвате да си поемете дъх, пъхтите като локомотив.
Ето една мисъл, която не бива да се пренебрегва: „Който иска да спаси живота си, ще го изгуби“.
Колкото повече се опитвате да се предпазите, толкова повече се подлагате на опасност. Ние нямаме контрол на събитията случващи се около нас и не сме в състояние да се защитим.
Китайският мъдрец Лао Дзъ казва, че тези, които доказват, не знаят, че да познаеш истината, трябва да се откажеш от знанията.
Няма нищо по-силно и съзидателно от пустотата, която хората се стремят да запълнят.

Един мисионер работел на остров Ямайка, намиращ се между Северна и Южна Америка. Той преподавал в едно училище, където учили чернокожи момчета и момичета. Веднъж той попитал учениците си:
– Кого можем да наречем кротък?
Едно от децата отговорило:
– Кротък е този, който дава спокойни отговори на груби въпроси.
Това дете е изказало много важна истина. С кротост може да се постигне много повече, отколкото с викове и клетви.
Кроткият човек не е горделив. Гордостта често е причина за раздори кавги, разногласия и недоразумения. Кроткият човек не се гневи. Гневът е съпроводен със злоба и омраза.
Който е кротък, той е търпелив. С търпение се запазва любовта и хармонията в семейството, взаимоотношенията със съседите и околните. Търпението е плодородна почва, на която израстват много добродетели.
Кроткият човек е смирен. Смирените хора са снизходителни към слабостите на другите. Правят добро и не се мислят за нещо повече от околните. Те търпеливо понасят лъжливите обвинения и търпеливо очакват да  се разкрие истината.
Кротките хора са винаги покорни на Господа. Нека да бъдем такива!

Един учител заявил:
– Малка част от огромните средства, които се отпускат за модернизация във въоръжаването, биха решили всички материални проблеми на човечеството.
След урока един от учениците го попитал:
– Защо хората са толкова глупави и постъпват така?
– Защото, – сериозно отговорил учителят, – те са се научили да четат написаните книги, но са забравили как се четат ненапечатаните.
– Дайте ми пример за ненапечатана книга, – помолил го ученикът.
Учителят нищо не отговорил.
Веднъж отстъпвайки на настойчивостта на ученика казал:
– Пеенето на птиците, жуженето на насекомите прогласяват истината. Тревата и цветята разказват за Създателят си. Слушайте! Гледайте! Ето как трябва да се чете.