Любопитството е черта характерна за гениите. Човек, който се развива интелектуално, не е лишен от любознателност.
То прави ума ви активен. Любопитния човек е любознателния. Той винаги търси отговори на вълнуващите го въпроси. Умът му е активен и винаги намира нови решения. Човек, на когото не му е чуждо любопитството има своя гледна точка по всеки въпрос и напълно е уверен в това.
Любопитството ви изпълва с нови идеи. Любознателните хора не пропускат актуална информация. За това те намират леко изход от всяка ситуация и бързо решават проблемите си. Любознателният лесно достига своя потенциал и развива интелекта си..
Любопитството открива нови възможности. Ако сте достатъчно любопитен, вие ще забележите много повече възможности в сравнение с останалите. За това е необходимо да се разчупят обикновените рамки на живота. А това рядко се отдава на останалите.
Любопитството внася жар в нашия живот. Животът на любопитните хора не е рутинен и скучен. За тях винаги има нещо ново, способно да заеме въображението им и да ги вдъхнови.
Бъдете любознателни.

Противно на общоприетото схващане, самите документи в архив не са тайна, но не и сградата, в която се намират.

Цялата информация е отворена за достъп на посетители, с изключение на документи, които са на по-малко от 75 години, тъй като архив съдържа папски книги, правителствени документи и кореспонденция.

Така се защитава всяка информация за сегашното правителство и всички дипломатически въпроси свързани с него.

За да видите някоя част, ще трябва да подадете молба за конкретен документ, който искате да проверите.

Смята се, че архивът съдържа повече от 35 хиляди тома и над 83 километра рафтове за съхранението им.

Ватиканският секретен архив може да се похвали с най-стария оцелял документ, датиращ от 8 век, писма на Микеланджело и документи на известни исторически личности като Хенри VIII.

Компютъра става все „по-умен“.

Учени от Масачузетския технологичен институт създадоха процесор, който имитира поведението на невроните в мозъка на човека, адаптиращи се към новата информация.

Чипът, на който са поместени 400 транзистори, може да възпроизведе дейността на един от синапсите на главния мозък, т.е. на съединенията между два неврона, които позволяват на информацията да „протече“ от единия към другия.

В човешкия мозък има 100 милиарда неврони, всеки от които образува синапс с друга такава клетка.

Разработката на учените ще помогне  да се разбере как точно работи мозъкът. Такива процесори позволяват да се създадат по-ефективни компютри. За да се симулира най-простите неврони връзка на модерни мощни системи им трябват часове или дни.

Подобен „биологичен“ чип инженери на IBM наскоро успяха да създадат. Техните енергийно-ефективни процесори, също възпроизвежда невронни връзки в мозъка и се прилагат в най-сложните сфери на изчислението. Например, анализ на финансовите пазари с висока степен на точност, прогнозирне на земетресения, цунами, приливите и отливите на океана.

Хора, които могат да запомнят много неща наведнъж твърдят, че това го може всеки. Според тях това е начин да измисляш все повече и повече начини за запомняне.

Съществува 2500 годишна мнемоническа техника за запомняне, известна като „Дворцова памет“, а в риториката като „метод на Цицерон“.

Принципът лежащ в основата на всички запомнящи техники, се състои в това, че човешкия мозък не запомня всички типове информация еднакво добре. Ние най-добре съхраняваме визуални образи, но доста лошо запомняме всякакъв вид друга информация. Например трудно запомняме поредица от числа или думи.

На практика всичко, което можем да си представим го запечатваме в паметта си и го съхраняваме в даден порядък. За целта е необходимо да се преобразува труднозапомнящата верига от цифри, колода карти, списък от покупки във серия от впечатляващи визуални образи, а след това мислено да ги разместим във въображаемото пространство, така наречената „Дворцова памет“.

И изведнъж откриваме, че тези лекозабравящи неща се превтъщат в незабравими.

Първата информация за книжни пари датира от 13 век, когато веницианския търговец и пътешественик Марко Полo посещава Китай. Той бил много удивен, когато видял правителството да разпространява някакви цветни хартийки и да задължава хората да ги използват като пари. С тях държавата плащала на чиновниците си, а хората данъците си.

Хартията била направена от кора на черница и оризова слама, а върху банкнотите бил поставен имтераторския печат, който гарантирал обезпечаването им  със стойността на злато и сребро.

Търговците първи усетили удобството на книжните пари, тъй като в тежките кесии със златни монети, жълтиците се нащърбвали, образите и цифрите по тях се изтърквали и това затруднявало оживената търговия.

Първите европейски банкноти се появили в Швеция през XVII век по времето на управлението на кралица Кристина. Тя направила опит да покрие недостига на сребърни монети, тъй като в кралството нямало достатъчно сребро. Банкнотите представлявали тънки медни листове, с необходимата гравировка.

Оживената търговия с Далечния изток донесла модела на книжните пари от Китай в Европа. Появили се първите монетни дворове и парични печатници. Новопоявилите се банки започнали да работят не само със златни и сребърни монети, но и с книжни купюри.. Постепенно се оформили и националните парични единици, обезпечени със съответното златно покритие., защитени и контролирани от държавата.