Сензорните екрани отслабиха общия интерес към компютърните манипулатори. Много разработчици и производители се опитват да усъвършенстват компютърната мишка.
Заслужава внимание мишката Mycestro, която може да се надене на пръст.
Това нововъведение въплъщава идеята на разработчиците, да се намалят размерите до напръстник или пръстен. Устройството се слага на пръста и се използва за управление на компютъра чрез жестове.
Манипулаторът Mycestro е в състояние да се движите в триизмерното пространство..При това, при управление с него се съхраняват и базовите функции присъщи на традиционните мишки.
За да се предизвика движение на курсора върху екрана е необходимо да се докосне с малкия сензорен панел на мишката. Устройството се свързва към компютъра чрез Bluetooth и има работно разстояние около 9 метра, Това прави Mycestro добро устройство за презентации.

Тя имаше нежно и дребно тяло, но голямо сърце, толкова голямо, че в него намираше гостоприемство и приют всяка чужда скръб и всяка чужда радост. Най-голямата разлика между нея и хората се състоеше в това. че другите проявяваха интерес само към някои неща, а тя до самата си смърт се интересуваше живо от всичко и всички на тоя свят. В целия й живот нямаше случай, когато тя се е ограничавала само с някои въпроси или да е оставала безразлична към някои хора.
Болният, който се интересува от всичко и всички, освен от себе си и който не знае какво е това скука, е опасен противник за болестта и не може лесно да бъде победен. Именно тази черта в характера й помогна да доживее близо деветдесет години.
Интересът й към хората и животните беше много личен и приятелски. И в най-безнадеждните случаи тя винаги намираше в тях нещо, което да оправдае, и нещо, което да обича, дори ако трябваше да си въобрази, че то съществува. Тя бе естествен съюзник и приятел на самотните. За нея казваха, че е благочестива.
Веднъж бе подведена да каже добра дума дори за самия сатана. Започнаха да ругаят дявола. Заговорниците се надпреварваха да го хулят, да го изобличават жестоко, докато накрай нищо неподозиращата жертва падна в клопката.
Тя се съгласи:
– Обвиненията ви са основателни. Дяволът действително е затънал в грехове и пороци, но кой би казал, че с него са постъпили справедливо? Грешникът си е грешник и нищо повече; сатаната просто е един грешник, както и всички останали. А как са се спасили другите грешници, нима със собствени усилия? Не, така никой не би могъл да се спаси. На помощ на техните незначителни усилия идват горещите, призоваващи за милост молитви, които всеки ден се отправят в църквите от целия християнски свят от милиони състрадателни сърца. А кой се е помолил за сатаната? Кой през това време е имал човещината да се помоли за грешника, който най-много се нуждае от молитва, за нашия събрат, който най-много се нуждае от приятел, а няма нито един, за единствения грешник между грешните, който има явно и неоспоримо право за него да се молят денонощно по простата причина, че той, като грешник на грешниците, има най-голяма нужда от това?
Тази приятелка на дявола беше добра душа, надарена от природата с естествена, несъзнателна състрадателност. Когато пред нея обидеха или сконфузеха беззащитен човек или животно, това събуждаше нейната жалост или негодувание и тогава от нея нямаше по-красноречив оратор. Нейното красноречие рядко биваше разпалено и необуздано, напротив, обикновено то беше кротко, съчувствено, убедително, проникновено; и толкова неподправено, благородно и простичко.
Обиждаха ли някого, било човек или животно, боязливостта, естествена за нейния пол и крехко телосложение, изчезваше и на преден план се явяваше смелостта.
Един ден на улицата един разбеснял се мъж, страшилище за целия град, пред погледите на благоразумно стоящите настрана мъже, гонеше голямата си дъщеря с дебело въже в ръка и заплашваше:
– Ще те разнищя с него……
Тя отвори широко вратата на нещастницата и вместо да я затвори и заключи след това, застана на прага и препречи пътя с разперени ръце. Мъжът започна да ругае, да псува, да я заплашва с въжето, но тя не трепна и не прояви капчица страх. Само стоеше права и горда и го бичуваше, посрамваше, осмиваше и предизвикваше с тих глас, който не достигаше до улицата, но достигна до съвестта и достойнство на този мъж.
Накрая той й се извини. Не бе виждал по-храбра жена от нея. После си тръгна по пътя, без да каже дума повече и я остави на мира. След тази случка двамата станаха приятели, защото в нея той беше намерил човек, който не се бои от него.
Веднъж на улицата тя изуми един як колар, който биеше коня по главата с дръжката на дебелия си камшик. Тя му грабна камшика и така убедително заговори в защита на провинилия се кон, че коларят осъзна вината си и дори даде обещание, че никога вече няма да се отнася зле с коня си.
Такова застъпничество за тормозените животни беше съвсем обикновено нещо за нея. Очевидно умееше веднага да покаже добрите си намерения, без да обиди никого, защото винаги постигаше своето и извикваше у противника възхищение и уважение.
Всички, които не можеха да говорят имаха приятел в нейно лице. Всяка бездомна, гонена, окаляна и безпътна котка веднага познаваше в нея своя покровител и защитник и я следваше до къщи. И инстинктът на животното не го лъжеше, то бе приемано в дома й с разтворени обятия.
В къщата й имаше деветнадесет котки. И нито една не се отличаваше с никакви особени качество. Единственото им качество беше, че всички бяха нещастни. Те бяха тежест, но нали бяха несретници, това бе достатъчно, за да стоят в дома й. Тя не разрешаваше те да бъдат държани в клетка. Не би допуснала да бъде лишен от свобода дори един плъх.

Американски математици участващи в проекта GIMPS са получили най-голямото известно просто число. То се състои от 17 милиона цифри. Откритието ще помогне да се получат нови устойчиви шифри.
Новото число се отнася към класа от простите числа на Мерсен. Записва се като 257885161-1 и съдържа 17425170  цифри.
То е било получено на 25 януари на компютъра на един от участниците на проекта GIMPS професор Къртис Купър от Университет на Централна Мисури.
Предното най-голямо просто число е получено през 2008 г. и е съдържало 12978189 цифри.
Простите числа са много интересни не само за математиците, но също така и за обикновените хора, защото те се използват в криптография, като банкови кодове, които са основани на големи прости числа. Колкото е по-голямо простото число, толкова по-устойчив е шифърът. За това има голям интерес към тях.
Проектът GIMPS – Great Internet Mersenne Prime Search е създаден през 1996 г. и представлява мрежа за разпределение на изчисленията, към която може да се присъедини всеки желаещ. Неговата цел е намиране на така наречените прости числа на Мерсен, за първи път описани през 17 век от френския математик Марен Мерсен.
Обикновените прости числа се делят без остатък само на себе си и на единица, а простите числа на Мерсен могат да се представят във вида 2n-1.
Този начин на представяне на простите числа от Мерсен е един добър начин за получаване на повече прости числа, за това ги и изучават.
За практическото приложение не е важно, дали простото число се явява число на Мерсен или не, но математиците така по-лесно намират простите числа.

По времето на Втората световна война пилоти на съюзническите войски летели над района в който живеели примитивни племена. Препоръчано им било да носят въженце в случай на принудително кацане, за да се улесни контакта им с местното население.
Когато се срещнали с местните, извадили от джоба си въженцето и започнали да правят различни фигури на така добре познатата ни игра.
Пилотите няколко пъти трябвало да прибягват към това занимание. Аборигените наблюдавали играта с нескрит интерес, а след това помолили за въженцето и демонстрирали фигурите, които наблюдавали да се правят преди това.

Всеки от нас в този свят има своя собствена задача, своя собствена роля. Можем да си представим света като цветна мозайка, където всяко „стъкълце“ със своя цвят и форма стои на своето място, допълващо общата картина в света.
Разнообразието е прекрасно, защото в основата му лежи животът. В ежедневието ние рядко мислим за това. И често приемаме едни хора за умни и интелигентни, а други за глупави. Но това е грешен подход. Те не са „глупави“, само мислят и действа по различен начин.
Но тук нищо не може да се направи. Хората винаги се стремят да дадят някаква оценка. И човек често забравя, че „другите“, не означава нещо „лошо“. Но така се увеличава взаимната толерантност и интерес.
Разбирането е единствения начин да се намали враждебността, която хората изпитват едни към други.