Нашият Баща, който се стреми да усъвършенства в святост своите деца, знае колко огън е необходим на един леяр.

Леярят прилага цялото си старание и изкуство към най-цените метали и ги прекарва през най-силния огън.

Този силен пламък разтопява метала. Когато е в разтопен вид от него се отделят примесите. Едва тогава от метала се отлива съвършената форма.

Опитният леяр никога не се отклонява от ваната за топене. Той стои около нея измерва температурата, да не би допълнителна топлина да развали благородния метал.

Веднага след като отнеме и последните останки от примеси и види своето отражение върху разтопения метал, той гаси огъня.

В огромното семейство на автомобилите има истински екзотики.

Те са като скъпоценни камъни или произведения на изкуството, мечта за колекционерите. За тях няма значение колко струва автомобилът.

Основното е да получат кола, която ще ги откроява от тълпата.

Днес ви представям McLaren MP4-12C.

Тя е проектирана от инженери, които създават състезателни коли за Формула 1. Максималната скорост на автомобила – 320 km \ ч.

В колата е поставен двигател от клас DOHC V8. Цената ѝ е 231 хиляди долара.

Играчките играят голяма роля при формирането на нашите деца. Чрез тях те се развиват и опознават света.

За това, когато родителите избират играчки трябва да се ръководят не само от съображения за полезно и забавно, но и да се постараят да не бъдат много по количество.

Ако играчките са по-вече от необходимото, детето престава да се грижи за тях. То не ги цени, защото знае, че ако се счупи някоя, ще бъде заменена с нова.

Ако децата у вас постоянно трошат играчките си, отнемете им голяма част от тях и те бързо ще съобразят какво да правят.

По-малкото количество играчки помага на детето да се интересува повече от книги, музика и рисуване. А любовта към изкуството помага на детето да види прекрасното в света.

Ние често се предаваме на „благочестива“ прибързаност при нашите молитви.

Много ли време отделяме за молитва?

Ако държим на точността, можем да кажем, колко минути сме прекарали в молитва.

Познавате ли истински християнин, който не отделя време за молитва? Може ли човек да бъде духовно силен, ако не остава по-дълго време насаме с Господа?

Един от реформаторите е казал:

„По цели дни и седмици аз падах по лице пред Бога, понякога безмълвно, а друг път чрез настоятелна молитва“. „Падни на колене и там възрастявай“, – е казал друг, който добре е знаел, какво твърди.

Казват, че нито едно истинско произведение в литературата, науката или изкуството, не може да бъде създадено от човек, който не обича уединение с Господа.

В духовната област трябва да се отбележи едно основно правило: Благочестив живот и израстване не можем да придобием, ако не бъдем по-дълго време насаме с Бога.

Бяха влезли в една от галериите и коментираха видяното. И двамата знаеха за всяко изображение и автора ѝ доста много. Те ценяха изкуството и изследваха всеки шедьовър заедно.

– Каква великолепна творба? Кой не би се възхитил от нея? – каза Наталия затаила дъх пред стенописа.

– Тайната вечеря е шедьовър, – Лазаров се оживи и разгорещи от собствените си мисли.

Бузите му бяха хлътнали през последните няколко седмици, но това не пречеше на въодушевлението му:

– Вижте, как майсторът е разгърнал гения си! Скъпа на такъв художник бил предложил да те нарисува, – обърна се Лазаров към жена си.

– Едва ли бих позирала такава раздута, – каза Наталия и сложи ръце на корема си.

– Но нали Изабела е позирала на Мантеня бременна и резултата е поразителен, – възрази Лазаров.

– Да, признавам, че картината „На Парнас“ е шедьовър, но …. – не се съгласи Наталия.

– Какво говориш, мила? – продължи да изказва несъгласието си Лазаров. – Казват, че Изабела приличала на богиня, дори засенчвала Венера. Вярвам, че така ще бъде и с теб.

– Съмнявам се, – каза Наталия. – Сега съм по-пълна, отколкото при предишните си бременности. Ако искаш наистина да позирам на някой художник, изчакай бебето да се роди. След това ще плувам, ще тичам и ще се постегна малко.

– Художниците имат нужда от пари, за тях няма значение как изглеждаш, – засмя се Лазаров. – Знаеш ли, че Иполит освен с рисуване се занимава и с разни технически изобретения. Току виж при някой от експериментите си се самоубие.

– Не ми харесва този човек, особено сега, когато съм бременна, не бих искала да съм край него, – въздъхна Наталия. – Той е очарователен, но малко ме плаши. Не ми харесва, че рисува бебета в утробата и разни анатомични органи.

– Но, Натали, – в гласът на Лазаров звучеше укор и недоумение, – ти с лекота укротяваш коне и всякакви животински твари, пред които другите пребледняват и губят дар слово. Нима се страхуваш от един художник? Та това е глупаво.

Той я познаваше много добре и за това ѝ се възхищаваше. А на Наталия ѝ бе достатъчна само една неговата усмивка, за да се изправи пред всякакви предизвикателства.