Това бе много страшно и мъчително време за него. Където и да попиташе му казваха, че предстоят съкращения или предприятието скоро ще бъде закрито.

Стефан крачеше обезкуражен, но стомахът не му даваше мира, червата се обаждаха, че са празни.

Без много надежда пристъпи и към този портал.

И изведнъж ….. Художникът и дизайнерът Стефан Ралчев започна работа във фирма произвеждаща часовници.

Шефът го извика и му постави първата задача:

– Трябва така да измениш дизайна на този часовник, че да върви продажбата му.

Стефан разгледа будилникът от всички страни, но не откри никакъв недостатък в него.

– А сега какво ще правя? – въздъхна дълбоко Ралчев, след като остана сам с часовника в ръка.

Мълниеносна мисъл профуча в главата му и той реши:

– Ще отида до най-близкия магазин, където продават часовници и ще чакам. Може, като видя какво харесват хората, да ми дойде идея как да променя този часовник, за да се купува.

Не беше нужно да стои дълго в магазина. Изненада се, когато забеляза, че всички купувачи без изключение, преди да купят будилник, проверяват теглото му.

Леките модели, както и будилника, който му връчиха, не вдъхваха доверие у потребителите.

Тогава Стефан запои няколко оловни слитъци в часовника и лично го занесе на шефа си.

– И къде е тук прехваленият ви дизайн? – свъси вежди началникът му.

– Нищо друго не му трябва, – каза спокойно Стефан, – този будилник вече ще се купува.

И се оказа прав.

Така Стефан Ралчев получи пожизнена пенсия от фирмата и славата на основател на едно ново направление в дизайна.

Навярно ви е позната тази ситуация, в която е много трудно да достигнеш до взаимно разбирателство в семейството, що се касае до предпочитанията да се спи при различни температури.

Специално за такива случаи е разработено одеяло „SmartDuvet Breeze“, което е оборудвано с климатична инсталация, но дава възможност на съпрузите да поддържат различни температури.

По такъв начин всеки от спящите, може да се възползва от приложение, инсталирано на смартфона му, за да коригира максимално комфортна температура на одеялото.

Освен това „SmartDuvet Breeze“ има таймер, който отрано затопля или охлажда частта от одеялото.

Първоначално конструкторите организирали събиране на средства, защото за да пуснат продукта на пазара им били необходими 20 хиляди долара, но от тогава са получили 200 хиляди долара от хора, които са възприели с ентусиазъм тази идея.

По такъв начин, скоро всеки желаещ ще може да си купи умната завивка за 199 долара, без да се включва стойността на доставката.

Новото сладко лакомство, което може да ви отведе в една от сладкарниците Патум Тани на Тайланд, изглежда наистина отблъскващо.

Сам по себе си кокосовият пудинг навярно е много вкусен, но е направен във вид на екстременти, при това доста реалистично.

Въпреки, че десерта струва само един долар, по очевидни причини, няма много желаещи да го изпробват.

Повечето от хората наричат новостта гадост. По-лоялните признават, че идеята е интересна, но да ядат такова нещо, нямат голямо желание.

Между другото тази сладкарница не за първи път „радва“ своите клиенти с нееднозначни лакомства.

Например, преди голяма реакция е предизвикал десерт, направен във вид на малкото на шар пей.

От следващия месец чешките работодатели ще могат да поощряват своите най-добри сътрудници с чек за покупка на книги.

Идеята да се въведат такива чекове е предложена от Съюзът на чешките книжарници и издателства. Политиците са я подкрепили.

Така компаниите ще могат да предлагат нови бонуси за своите отличили се сътрудници, а „осребряването“ на чековете ще става в книжарниците.

Проектът е насочен предимно към работници с ниски доходи и семейства с деца, които по-рано не са можели да си позволят да купуват книги.

А отчислението на книгите компанията ще може да приспадне от данъците.

Според Съюза на чешките книжари и издатели, средната цена на книга в страната достигна 240 крони. Всяка година в Чехия се продават книги на обща стойност над 7 милиарда крони и всяка четвърта покупка е от интернет.

Според издателите и книжарниците, нововъведението с книжните чекове ще върне читателите в реалните магазини.

В стаята се чуваше тихо бръмчене като в кошер. Учителите, привикани на поредното събиране, бяха притеснени.

– За какво ли ни е събрал пак? – мърмореше Горанов, като пристъпяше  нервно от крак на крак.

– Само да не е за инициативите в нашия колектив, – тресеше се от възмущение Маринова.

– А защо да не му предложим някоя и друга идея, – усмихна се предизвикателно Спиридонов,

– Престанете с шегите си, Спиридонов, това не ви е увеселително мероприятие, – скастри го Василева, възрастна учителка пред пенсия.

Скоро в стаята влезе директорът на училището. Той беше солиден мъж на средна възраст.

– Колеги, да започваме, – предложи той.

Григоров потърка длани, изправи се и каза много бързо:

– Колеги стига са ни обвинявали, че нямаме никакви идеи.

Останалите учители го погледнаха изненадано.

„Пак някой от неговите каламбури ще пробута, – помисли си Пейчев“.

Но Григоров не им обърна внимание и продължи:

– Предлагам за в бъдеще, да се оценява трудът ни спрямо това, колко наши ученици, са приети в престижни учебни средни училища.

Останалите учители се стъписаха.

– Вероятно ще поискаш на гимназиалните учители  да се оценява трудът по приетите във висше учебно заведение, – продължи шеговито мисълта му Минчева.

– Става въпрос за нашето училище и трудът, който полагаме, – наблегна Григоров. – Тук им пишем шестици, а на приемните изпити за средните училища изкарват двойки. Това на нищо не прилича!

– Какво сме виновни ние, като някои се плашат на изпита и всичко им се изтрива от главата, – защити учениците Иванова.

– За един двама, как да е, – каза Григоров, но за повече от 50 процента, това е безобразие. На какво сме ги научили?

Директорът на училището, който обичаше новите идеи, които бяха рядкост в този колектив подкрепи Григоров:

– Такава хубава идея не трябва да се изпуска. Вярвам, че колективът ще разбере, че целта на предложеното е да се издигне авторитета на нашето училище. Мисля, че трябва да я приемем и да я приложим на практика. От сега нататък трудът на всеки учител в нашето училище ще се оценява по показаните резултати на приемни изпити в средното училище и брой на приети наши ученици в елитни гимназии.

За всички това бе гръм от ясно небе, но ….. връщане назад няма.