През 2015 г. в речника на Оксфорд е добавена нова дума: fatberg („фатберг“), която се превръща в производна на английските думи „мазнини“ и „айсберг“. Терминът е измислен от компанията Thames Water, отговорна за водоснабдяването и канализационната система в Лондон.

Решавайки санитарните проблеми на града, неговите специалисти провеждат и образователна работа, обяснявайки на хората последствията от изхвърлянето в канализационната система на предмети, които не могат да бъдат разтворени. Това са, по-специално, презервативи, пелени и мокри кърпички, които за разлика от тоалетна хартия, се състоят от плътни влакна.

Да довършим картината с маслото, което вливат в мивките. Оказва се, че в канализацията всичко това става основа, на която растат органичните вещества. С течение на времето подобно „чудовище“ или „фатберг“ се превръща в стегната запушалка, пречеща на нормалната работа на канализацията.

През 2013 г. в един от районите в Лондон бе открит 15-тонен „фатберг“, който по това време е бил рекорд. Но резултатите от 2017 г. били наистина зашеметяващи. Очиствайки тръбите, сложени под района на  Уайтчепел в Лондон през XIX век, служителите на Thames Wate открили 250-метрова сгъстена маса от 130 тона.

Според експерти, това ще отнеме най-малко три седмици, за да го премахнат. Многогодишният „маслен айсберг“ по здравина не се различава от бетон. Фирмата сравнява сгъстената маса с тази на синия кит и с дължина на моста на Тауър, която леко го надвишава.

Първоначално сътрудниците на Thames Water просто откъсвали парчета от „чудовището“ и ги изнасяли в депата за отпадъци. Но сега, с подкрепата на Argent Energy възникнала идея тази маса да се използва за източник на енергия.

„Фатбергите“ се предават в завод, където се превръщат в биодизел.

Ако мечтаете да намерите оригинална идея за маникюра си, която ще направи вашите нокти незабравими, тогава трябва да се запознаете с корейската художничка Дейн Юн.

Жената нарича себе си „създател на визуални илюзии“. Талантът на корейката се ползва с голяма популярност.

Най-новото ѝ творение предизвика различни реакция у потребителите.

Дейн Юн е нарисувала пет автопортрета на собствените си нокти. А за да даде на тези миниатюрни творение допълнителна реалистичност, тя ги е украсила с коса.

Някои хора се възхищават от идеята, но се намират и немалко критици, които смятат, че такъв маникюр е зловещ и отблъскващ.

Разговорът се водеше доста настървено. Младите хора се вълнуваха и обменяха мисли, но не пред компютрите, а в парка. Така бяха решили предварително така, за да не им влияе нищо, когато може да ги отклони.

Денят беше слънчев, но не горещ. Подухваше слаб вятър и леко разлюляваше клоните, а листата шумоляха, сякаш нещо си шепнеха.

– Интернетът е реален наркотик, – заяви категорично Мишо.

– А какво според вас е наркотик? – попита Симо.

–  Това е напълно безполезно нещо, без което човек може да живее добре, докато не се опита, – засмя се Румен.

– Забележете, повечето хора изпитват огромни трудности при четенето на големи текстове, да не говорим за книги. Дори и публикации в блога по-големи от три или четири абзаца са прекалени. Те изглеждат трудните и досадни за четене, а и скучни, дори не заслужават елементарно вникване, – Дамян започна от своя гледна точка да разглежда проблема.

– Създава се един порочен кръг, – подхвана Гошо, – да пишеш много няма смисъл, защото повечето няма да го прочетат, а съкращаването на обема не предава пълноценно мисълта на автора, а за разбирането на читателя да не говорим.

– Чувал съм хора, които имат добри навици за четене, – сподели Мишо, – да казват, че след един ден маневриране из стотици електронни писма, те не са в състояние да прочетат някоя интересна книга, защото четенето дори само на първата страница се оказва истинско мъчение за тях.

– Но това не е всичко, – скочи Симо. – Поради постоянна връзка с интернет, се влошават такива навици, като способност да се върне към вече веднъж осмисляна информация, анализиране на прочетеното и включване на въображението.

– Най-лошото е, – каза Румен, че в повечето случаи хората отиват в интернет за съмнителни развлечения или извличат информация, която има не само нулева, но и негативна културна стойност.

– Ами психическата депресия, граничеща с паника, когато съответната електроника се развали или тока спре? – махна с ръка Дамян.- След такива случаи, човек се чувства физически прекършен, състояние напомнящо на въздействието на наркотици. Не ми ли вярвате? Изключете си електроните джаджи за повече от един ден и ще разберете тогава.

– Съществува мнение, което аз напълно споделям, – каза Мишо, – че способността за ефективно възприемане на сложните текстове, да се чете по-трудни книги скоро ще се превърне в привилегия достъпна само за конкретна каста хора.

– Идеята не е нова, – намеси се Симо, – тъй като в роман на Умберто Еко „Името на розата“ предложили да влизат в библиотеката само тези, които могат и желаят да усвояват по-сложни знания. А всички останали са в състояние да четат само знаци и интернет.

– Никакви хапчета, хранителни добавки, диети и т.н. не могат да спрат деградирането на мозъка, – разпалено започна Румен. – Само едно може да я спре – прекратяване на достъпа и обработката на всевъзможен информационен боклук, и ежедневно натоварване на мозъка с полезна информация.

– Този процес е изключително сложен и за много хора е напълно невъзможен, – тъжно поклати глава Дамян.

– Явно за тях, както се казва, влакът вече е заминал, – констатира Гошо.

Захладня и момчетата решиха да се прибират вече. Всеки от тях си тръгна замислен към дома. Мислите, които бяха обменили, не им даваха покой…

Знаем, че паролите не гарантират пълна сигурност.

Дори и други, по-напреднали средства за защита, като пръстови отпечатъци или разпознаване на лица, могат да бъдат заобиколени.

Но днес в полето на изследванията учените са попаднали на „мозъчен отпечатък“.

Идеята е, че мозъчните вълни на хората са уникални и могат да се използват като парола.

В бъдеще най-вероятно хората няма да използват пароли, а само – мозъците си.

Ръководителят на общинския съвет Джейн Ким активно популяризира идеята за въвеждане данък за използване на роботи. Това ще принуди фирмите, които са заменили работници с роботи, да компенсират хората, които са загубили работата си.

Не отдавна, основателят на Microsoft Бил Гейтс предложи данък върху роботи, а сега тази идея ще се въведе от Джейн Ким.  Сега тя възнамерява да обсъди този въпрос с лидерите на технологичната индустрия, представители на профсъюзите и различни политически лидери.

Каква е същността на тази идея? Обикновено работниците плащат осигуровките, които отиват в бюджета и се изразходва за различни социални нужди, в крайна сметка, в идеалния случай, служат на самите данъкоплатците.

На роботите не плащат същите заплати и социално осигуряване, защото те не се нуждаят от тях, за разлика от хората. С въвеждането на данъка върху използването на роботи, парите ще бъдат пренасочени към бюджета и обслужване на хора.

Автоматизация ще бъде един от най-големите проблеми, свързани с неравенството на доходите.

Въпреки това, не всички споделят тази идея, като министърът на търговия в САЩ Уилбър Рос, които вярва, че данъци за роботите ще навреди на бизнеса, по-специално на тези, които са преминали към роботизацията за по-ефективно производство.