„The Stars and Stripes Forever“ е най-известният патриотичен марш в САЩ.

Въпреки това, в американския театър и цирк оркестърът никога не изпълнява тази мелодия просто ей така.

Тя е запазена като сигнал за бедствие в извънредна ситуация, като например пожар, за да може персоналът да започне евакуацията на зрители, без паника.

На премиера на операта „Палячи“ присъствал странен зрител. Той влязъл в залата с прашни дрехи на ездач, високи обувки с шпори …..

По време на антракта Леонкавало пристъпил към непознатия, поклонил му се и вежливо казал:

– Сър, благодаря ви от цялото си сърце!

– За какво? – удивил се странният зрител.

– За това, – казал композиторът, – че не сте довели на моята опера и коня си!

Борбата с паническото вълнение е трудно, но е възможно. Няма специфични техники, за да го спрете, защото всеки един отделен случай може да се окаже съвсем различен вариант. Ето ви два примера.

Франция 1930 г.

След митинга, проведен на зимния велодром, тълпата като обезумяла се втурнала към изхода. Всичко би могло да свърши плачевно.

Сред хората имало група от млади психолози. Те започнали да викат:

– Не ме дърпайте!

Всички останали, чувайки ги, постепенно един след друг също започнали да молят за това.

Вълната от хора се спряла и се успокоила.

Париж 30-те години.

В Гранд Опера започнал да бушува огън. Стотици зрители се втурнаха към изхода. Граждани можели да бъдат убити, попадайки под краката на своите сънародници.

Тогава една малка част от публиката се изправила на местата си в ложите и започнали да пеят химна. Към тях постепенно се присъединявали и други хора.

До пристигането на пожарникарите цялата публика пеела националния химн в очакване на гасенето на пожара и по-спокойна евакуация.

Евгений Лушпин е един от най-добрите руски художници на нашето време.

Вдъхновен от най- ярките и загадъчни времена на годината, той създава картини, от които навява свеж есенен въздух и романтика.

За основа на своите работи Евгений използва познатите градски пейзажи, придавайки им известна ирационалност.

В резултат на това зрителят се потапя в истински, но в същото време фантастичния свят, който като че ли е под властта на здрача.

Децата в квартал имаха едно единствено любимо предаване. В него разказваха за спешни случаи, спасяване и катастрофи. Малчуганите след поредното предаване, коментираха, спореха, а човекът, които бе помагал да се спасят други, за тях беше герой.

Веднъж Екатерина, буйно четиригодишно момиче, предложи:

– Хайде да повторим положението, когато пожарникарите.опънаха специално платнище, а от прозореца на горящият апартамент скочи един мъж.

– Хайде, – в един глас се съгласиха всички останали от „бандата“.

Четирима опънаха едно избеляло покривало за палатка, а на перваза застана Екатерина, бъдещата героиня в квартала.

Край децата мина бабичка. Тя видя какво се канят да направят и помоли:

– Мога ли да гледам скока отгоре?

– Ау, – извика един от малчуганите, – сред зрителите ще има един възрастен човек! Това е супер.

Изглежда за децата това бе много важно. Все пак това бе подкрепа от възрастен човек в начинанието им.

Бабичката започна  да се изкачва по стълбите и когато стигна до петия етаж, Екатерина ѝ отвори вратата.

– Това покривало, което държат твоите приятели, не е приспособено за такъв скок. Когато се използват такива платнища, те се изработват по специален начин, така че да поемат тежестта на падащия при скока . Дете, ако ти скочиш долу, ще се удариш много лошо, – обясни спокойно бабата.

Екатерина я гледаше с ококорени очи.

„Странно, тази жена не ми се скара, не ме уплаши, а спокойно ми обясни, с какво ще свърши моя скок“, – помисли си Екатерина.

– Убедихте ме, – каза момичето, – моя полет, не е съвсем добра идея.

Така една непозната възрастна жена унищожи кариерата на „супер звездата“ Екатерина в квартала, но спаси живота ѝ.