Бездомна котка, която била приютена от една пенсионерка от Уелс, започнала да се грижи за домашния любимец на жената, което било загубило зрението си куче.
Изключителният случай на преданост и загриженост между животни, окончателно е развенчал мита за вражда между кучетата и котките за 87-годишната жителка на Северен Уелс Джуди Готфри – Браун.
Тази жена е смятала до сега, че тези животни не се понасят, но е била озадачена от появилата се привързаност между куче и коте.
След като ветеринарният лекар поставил неутешителната диагноза на кучето, то престанало да излиза от дома и дори не напускало границите на мястото си за спане.
Една вечер Джуди забелязала на входната си врата една бездомна котка. Тя сякаш ѝ казвала: „Вземи ме при себе си у дома.“
Жената не могла да устои и я прибрала. Но най-страното било, че котката първо се отправила към задрямалото куче.
Като че ли между животните се установила невидима връзка.
Котката помогнала на кучето да излезе, въвело го в градината на първата му разходка от толкова дълго време.
Котката ласкаво, но настойчиво с лапички побутва  кучето по крака. И така те ходели заедно, старото куче и бездомната котка.
За съжаление на възрастната жена ѝ става все по трудно да се грижи да тази мила двойка. За това в близко бъдеще двамата приятели ще бъдат заведени да живеят в приют в село Лангафо.

Гълъбите са помогнали на учените да открият още една система за ориентиране при животните.
Феноменалната способност на птиците да се ориентират в дадена местност е добре известна. Смята се, че те имат цял арсенал от „компаси“, като се почне от силно зрение и се достигне до магнитно чувство.
Но даже ако притежаваха съвкупността от тези способи, не може да се обясни, как пернатите намират пътя за дома в местност, в която никога не са били.
За да се обясни тази особеност на птиците, трябва да се прибави и друго тяхно умение – ориентиране по инфразвук.
Изследователите отдавна подозирали, че инфразвука играе голяма роля в птичата картография, но до сега никой сериозно не се е занимавал с това.
Повод за такова изследване дало изчезването на ята гълъби, които летели през 1997 г. през Ламанша в Англия.
Джонатан Хагструм забелязал, че маршрута на птиците съвпадал с този на самолетите на „Конкорд“. Самолетите преодолявали звуковата бариера, когато гълъбите се намирали над пролива.
Дълговълновите инфразвукови вълни възникват при сблъсъка на мощните водни маси от океана с въздуха или земята, при земетресения или при антропогени фактори, като например свръхзвуков самолет. Тези инфразвукови вълни се разпространяват на големи разстояния, но процеса зависи от терена, през който преминават, а също и от климатичните особености, като температурата на въздуха и посоката на вятъра. Може да се предположи, че птиците използват това поведение на инфразвука вместо карта на местността.
За проверка на тази хипотеза Хагструм събрал данни за пътуванията на гълъбите. Птиците били пускани от три различни места, а след това се оценявало колко бързо се връщат по домовете си. Оказало се, че от една „точка на пускането“ има постоянен проблем. Гълъбите се губели или се отклонявали много от прекия маршрут.
Изследователите построили модел на разпространението на инфразвука във въздуха в проблемната тока.  Оказало се, че гълъбите преминават през област където е налице акустична тишина място, където звуковите вълни не се разпространявали.
Интересното е, че при този полет на птиците, всички птици се върнали, но тогава имало изключителни температурни условия, които помогнали на гълъбите да се ориентират.
Изглежда птиците не са единствените, които се ориентират по инфразвуковата карта на местността. Възможно е такъв инфразвуков слух да притежават и много други животни, като жирафи, тигри и окапи. Делфините и слоновете използват инфразвук  за комуникация.

Такива косми са помогнали да се открие рядък тумор.
Когато у 19-годишен жител на Иран са е появила болка в дясното му око, младият мъж решил, че е поради умора, причинени от работа с компютър. Промивката със чай не помогнала. Скоро младежът открил, че на очната му ябълка растат косми.
Лекарите установили, че космите се израснали от тумор, който незабелязано се е развил в окото на иранеца.
Проучването показало, че пациентът е имал много рядка форма на доброкачествен тумор. Това образование се е появило още преди раждането, когато се е намирал в майчината утроба. Дълго време тумора е имал малки размери, но с възрастта започнал да расте.
Обикновено тези тумори, които не са локализирани в централната част на роговицата, не пречат на зрението, и остават незабелязани за дълго.
Но в случай с младия иранец, по неизвестни причини, туморът започва да расте бързо. За две седмици, той е достигнал до образование с диаметър 5 мм. Зрението на юношата се влошило и лекарите били принудени да направят операция.
Това било единственото правилно решение. Зрението му престанало да се влошава, но не се и подобрило. Особеност на този тумор е, че предизвиква астигматизъм, промяна формата на роговицата.
В такива тумори израствали не само косми, но лекарите откривали в тях хрущялна тъкан и дори…потни жлези.

Такава библиотека може да се направи във всяка стая. Тази идея е на архитектите от компанията Travis Price Architects, които са я реализирали за един от своите клиенти.
Този клиент бил антрополог, етноботаник, писател, фотограф и се нуждаел от специално планирано помещение, където трябвало да се помести внушителна библиотека.
Помещението, с което разполагал, не позволявало да се поставят повече шкафове и стелажи.
Тогава дизайнерите стигнали до нестандартно решение, което надминало всички очаквания.
Те не само добре планирали работното място на клиента, но и осигурили достатъчен достъп на естествена светлина, за да не се уврежда зрението.
Над работната зона издигнали кръгъл купол, в който поместили рафтовете за книгите. Всичката литература била разпределена по значимост. На по-ниските лавици поставили по-често използваните книги, а на по-високите тези, от които ученият по-рядко се нуждаел.
Над самата библиотека се намира прозорец, който позволява слънчевата светлина да прониква в помещението.
Към дизайна на офиса специалистите на компанията подходили творчески, като поставили полукръгли маси, овални рафтове и декорирали стените с картини от плат, създавайки етническа атмосфера.

Синият опръстен охтопод е малък, с размерите на топка за голф, но е изключително отровно същество.
Обитава крайбрежните води около Австралия и на север по посока на Япония.
Този охтопод е обикновено светъл на цвят, с тъмно кафяви групи по неговите осем крака и тяло, със сини кръгове, добавени върху тъмнокафявите образования.
Когато охтоподът е уплашен или изваден от водата, той потъмнява и кръговете стават блестящи с цвят на електрик. Именно това цветово изменение дава името на това животно – син пръстен охтопод.
Неговата отрова е достатъчна, за да убие човек. Всъщност охтоподът има такова количество отрова в себе си, че с нея може да убие 26 човека в рамките на няколко минути. Срещу нея няма противоотрова.
Ако не се вземат мерки и не се започне лечение, човек започва да онемява, има трудности с говоренето, зрението, възникват проблеми с дишането. След това настъпва пълно парализиране и смърт, поради спиране на сърцето и недостиг на кислород.