Това е установено от изследователи в Университета на Вирджиния. С откритието си учените обясняват, защо няма сериозни заболявания, свързани с вкус, подобни на слуха, зрението или осезанието.
Някои лекарства могат да повлияят на чувствителността на вкуса, но тя обикновено се възстановява в рамките на няколко дни.
Вкусът е сложна комбинация от самия вкус, мирис и текстура. Мирис играе много важна роля. Съществуват десетки рецептори, които изпращат сигнали до мозъка за кисело, сладко, солено или горчиво.
Мозъчните клетки обикновено не могат да се възстановят. Поради това, възниква заболяване като деменция. Рецептори на обонянието (сензорни неврони) се актуализират постоянно.
Учените смятат, че по-нататъшните изследвания на обонянието ще помогнат да се разбере, как да се възстановят невроните в мозъка.

Броненосците, ленивците и мравоядите са от групата на непълнозъбите.
Съществуват много наблюдения, които описват лошото им зрение.
Например биещите самци ленивци могат да опитат челно да ударят противника си, намиращ се на метър от него.
Оказало се, че у непълнозъбите не функционира ген, отговарящ за конусите в очите – един от двата вида фоторецептори. За това те виждат света черно бял и лошо се ориентират при ярка светлина.
Учените предполагат, че тези видове водят началото си от други представители на животинския свят, които са водили живот под земята и за това не са се нуждаели от такъв ген.

Хората често се интересуват:
– От къде черпиш вдъхновение? Как се справяш със трудностите в живота?
Обикновенно отговарям:
– Спасява ме чувството за хумор. Това съвсем не е шега.
Ето какво казваше моята баба:
– Най доброто упражнение за ръцете е броенето на пари. Отнема болката в ставите, нормализира налягането, премахва болката в зъбите и главата.
Мога да прибавя като резултат, от това чудесно занимание още:
– Подобрява зрението, апетита, гардероба, външния вид и жилищните условия.
Сега навярно ще се съгласите, че хуморът е универсално средство за всеки случай!

Всички онези, които постигнат нещо в живота са мечтатели за него, но не всички мечтатели постигнат нещо в живота …
Майлс Хилтън-Барбър искал да стане пилот. Но на двадесет и една години, той напълно загубил зрението си.
Неприятно! Но това сломило ли го е? Недъгът му накарал ли го е да се откаже от мечтата си? Не!
Той е получил лиценз за пилот си и  е прелетял над 21 страни на извънгабаритни делтапланер.
Освен това, той се е изкачил на връх Килиманджаро, участвал е в автомобилно състезание, ветроходни регати, маратон в пустинята, издигнал се е на балон с горещ въздух.
„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си поставили“, – казва Майлс Хилтън-Барбър.

Екипът от холандските изследователи е разработил прототип на аквариума върху самоходно шаси, който ще се управлява от рибите. По този начин, рибата в аквариума ще може сама да пътуват до квартирата си.
Местоположението на рибата в аквариума се опредеделя от компютърен софтуер, който насочва аквариума в посока, в която плува рибата.
„Ние стигнахме до идеята за създаване на джаджата “ Риба на колела „, защото искахме да направим нещо, за да се демонстрира технологията на компютърното зрение“ – каза в интервю за изданието MailOnline Томас де Волф от холандската компания Studio DIIP.
„Най-добрият начин да се демонстрира компютърното зрение е възможността рибата от аквариума да отиде, където си иска“, – каза де Волф. Ентусиасти са успели да направят прототип на самоходния резервоар „Риба на колела“, с помощта на конвенционална уеб камера, евтин SBC компютър Beagle board и хардуерна компютърна платформа Arduino.
„Аквариумни риби винаги са били ограничени от техния контейнер – аквариум, и в опит да се даде свобода на всички риби в света е създавнето на първата самонасочваща се кола-резервоар“ – казват холандците.
Според Томас де Волф все още превозни средства се управляват от ограничените човешки възможности, с изключение на някое автономно превозно средство, което се контролира от компютър, но сега „аквариумни риби, също ще бъде в състояние да натиснат газта.“
В същото време екипът е наясно с факта, че те не са сигурни как рибите ще възприемат новите си способност да се движат по суша.
„След като ние им даваме малка разходка, винаги ги преместаме обратно в нормален аквариум с растения и филтри, за да не им създаваме твърде много стрес“, – казва де Волф.