Навярно не съществуват хора, които да не обичат пъпеш. Сладкия, ароматен вкус на пъпеша го прави изискан и достъпен десерт. Пъпеша узрява в втората половина на лятото и именно по това време много предпочитат да варят сладко от него. Конфитюрът от пъпеш дава не само да се наслаждаваме на вкуса на тези плодове през зимата, но и снабдява човешкия организъм с множество полезни вещества.
Янтарното и ароматно сладко от пъпеш с лимон ще ни подари многоцветно настроение и частица от лятото през зимните вечери.
Ето какво ни е нужно, за да си сварим сладко от пъпеш: 1 кг от месестата част на пъпеша, 1 кг захар и сок от 6 лимона.
Приготвя се по следния начин:
Пъпеша се очиства и се отделят семките. Месестата част на плода се нарязва на малки кубчета. Тези парчета се разбъркват със захарта и се оставят така да престоят една нощ.
На следващия ден оставете сместа да заври, намалете огъня и варете, докато пъпеша стане прозрачен. Добавете лимоновия сок и варете до получаване на нужната консистенция.
Изсипете полученото сладко в буркани и ги стерилизирайте за кратко време.

Прохладна, натурална домашна лимонада. Какво по-добро може да се предложи в лятната жега? Не е нужно да купувате всякакви газирани напитки, кой знае от какво направени.

През зимата такава витаминозна напитка прогонва микробите от организма, само че трябва да се пие топла или гореща.

Такова чудо утолява жаждата великолепно.

Прави се много просто и бързо. Рецептата много лесно се запомня. За целта са ви необходими само: 1 лимон; 1,5-2 литра вода и половин чаша захар. Тези пропорции може да увеличите, но непременно съблюдавайте съотношението.

А ето как се прави и самата лимонада.

Нарязвате лимона на кръгчета. Слагате резанчетата в тенджерата, прибавяте водата и варите до кипване. След това слагате захарта. След като изстине сместа я прецедете, налейте я в бутилка и оставете да преседи в хладилника.

Моята приятелка има прекрасна дъщеря. Бабата решила да научи внучката си постоянно да носи в джоба си носна кърпичка.

Зима, студено става, човек настива и започват да му текат сополите…..

След дълги беседи и поучения бабата решила да провери „как е усвоен материала“ и попитала внучката си:

– Ани, какво трябва да носиш винаги в джоба си?

Детето бързо и без колебание отговорило:

– Пари!

От къде е започнало това?
Историята на нашите предци има дълбоки езически корени, отзвука от които можем да наблюдаваме днес. 1 април е бил Ден на пробуждането на духа на дома.
Древните славяни вярвяли, че през зимата, подобно на много животни и духовете на дома спят. Тя спят докато пролетта всъпи напълно в правата си. А тя за нашите предци не е идвала през март, а чак през април.
По-точно, идването на пролетта е белязана от пролетното равноденствие на 22 март и всички следващи дни до 1 април се среща пролетта. На 1 април пролетта е дошла окончателно и духът на дома трябва да се събуди и да въведе ред.
Нашият далечен прародител се е опитвал да умилостиви разбудения дух с хляб и мляко, но към хляба трябвало да се прибавят и зрелища. Такива зрелища били гуляите, шегите, смеха на хората в дома. Хората обличали дрехите си наопаки, на краката си слагали различни чорапи и обувки, а в разговорите си се стремели да заблудат някого, да му направят шега, та домашният дух, който току-що се е събудил да забрави, че са му прекъснали сладкия сън.
С течение на времето е забравено да се угажда на домашния дух, но традицията да се правят шеги са останали. За това човек на 1 април не се доверява на никого. И сега знаете защо.

Снегът започна да се топи, а това бе желанието ни, особено след дълга и продължителна зима.
Небето се оцвети  в невиждани багри, сякаш иска да ни каже: „Пролетта дойде! Няма вече от какво да се страхувате!“
Пролет! Изглежда промяната влияе благотворно. Замислям се уплашено:
„Ами ако утре ни връхлети силна снежна буря с рекордно ниски температури,….. особено през месец март.“
Но да оставим страховете настрана и да се насладим на пролетния повей, който сладко ни нашепва: „Тя идва! Пролетта дойде!“