Жак Картие бил французин, който крал Франсис I помолил да намери път за Азия през Канада.

След завръщането на Картие от Канада, кралят бил толкова доволен от докладите му, че през 1540 г. изпратил изследователя със заселници, да колонизират Новия свят.

Тази експедиция завършила неуспешно.

Въпреки наличието на ирокези водачи, Картие се скарал с индианците.
Сблъсквайки се с недоволните племена и мразовитата зима, Картие решил да се върне обратно.

В Квебек му се отдало да намери това, което смятал за злато и диаманти, затова той се върнал във Франция, оставяйки колонистите в Нюфаундленд.

След като кралят открил, че „златото“ и „диамантите“ са всъщност само кварц и пирит и че колонистите са напуснали колонията, Картие повече не бил изпращан на пътешествие.

Мина есента през старата градина.

Погледна я невярващия човек

и горчиво заплака,

страхувайки се от идването на зимата.

– Ето, такъв е животът, – зарадва се вярващия.

Мислейки, че след есента,

по-късно ще дойде и пролетта.

Само, че не земната, а вечната!

В Китай, в провинция Хенан живее една жена на име Лю Елин, който е 50 години, а изглежда на 20 години.

Лю Елин в продължение на 20 години посещава спортна зала, плува през зимата, гмурка се, участва в бънджи скокове, скално катерене и плуване.

Миналата година е преплувала пролива Малака.

Понякога на човек му изглежда, че зимата сякаш продължава цяла вечност. Тя оставя по прозорците своите мрачни и лепкави петна.

Още в първия по-топъл ден, всеки гледа да ги измие, а след това като погледне навън си казва:

– Колко чист изглежда светът през изчистените прозорци.

Подобно на това, колко възможности се предоставят на човек, след като повярва в Исус. Изведнъж всичко и всеки изглежда ценен. Усеща се Божието присъствие навсякъде.

Когато всичко е замъглено, колко неща могат да се пропуснат?!

Не, че светът се е промени, но до сега не сме виждали ясно. В света има много зло, но той никога не е оставал без Божията любов.

Бог ни призовава да се покаем и да копнеем за чисти сърца. Грехът остава своята лепкава следа, но покаянието и прошката правят денят по-светъл.

Понякога промяната е толкова голяма, че човек има усещането за нов живот.

Северните елени през зимата улавят близката ултравиолетова вълна, чиято дължина е от 300 до 400 нанометър.

Снегът отразява такова лъчение, а много важни за елените обекти, например, вълча кожа, следи от урина или еленов мъх, ги поглъщат.

За човешкото зрение вълк със светла окраска ще бъде слабо различим на снега, но очите на елена го възприемат като силно контрастно петно.