В Китай, в провинция Хенан живее една жена на име Лю Елин, който е 50 години, а изглежда на 20 години.

Лю Елин в продължение на 20 години посещава спортна зала, плува през зимата, гмурка се, участва в бънджи скокове, скално катерене и плуване.

Миналата година е преплувала пролива Малака.

Понякога на човек му изглежда, че зимата сякаш продължава цяла вечност. Тя оставя по прозорците своите мрачни и лепкави петна.

Още в първия по-топъл ден, всеки гледа да ги измие, а след това като погледне навън си казва:

– Колко чист изглежда светът през изчистените прозорци.

Подобно на това, колко възможности се предоставят на човек, след като повярва в Исус. Изведнъж всичко и всеки изглежда ценен. Усеща се Божието присъствие навсякъде.

Когато всичко е замъглено, колко неща могат да се пропуснат?!

Не, че светът се е промени, но до сега не сме виждали ясно. В света има много зло, но той никога не е оставал без Божията любов.

Бог ни призовава да се покаем и да копнеем за чисти сърца. Грехът остава своята лепкава следа, но покаянието и прошката правят денят по-светъл.

Понякога промяната е толкова голяма, че човек има усещането за нов живот.

Северните елени през зимата улавят близката ултравиолетова вълна, чиято дължина е от 300 до 400 нанометър.

Снегът отразява такова лъчение, а много важни за елените обекти, например, вълча кожа, следи от урина или еленов мъх, ги поглъщат.

За човешкото зрение вълк със светла окраска ще бъде слабо различим на снега, но очите на елена го възприемат като силно контрастно петно.

Изкупените трябва да се обичат искрено, без лицемерие, с чисто сърце. Силата и любовта идват от живото и вечно Слово на Бога.

Пролетните дъждове и лятното слънце правят тревата сочна и зелена, но през есента тя увяхва, а през зимата умира. Земният живот минава бързо.

Човешката любов и отношения не могат да бъдат наша основа. Ние се нуждаем от Божието Слово, семето на вечния живот.

Ако наистина обичаме другите ще им даваме вечното Слово Божие.

Злобата, лицемерието, завист и клюките са духовна отрова, която разрушава любовта и унищожава работата на Бога. Не пийте отрова! Пийте даващото живот чисто духовно мляко – Словото Божие.

Благодарение на това Слово ние израстваме от безпомощни и егоистични деца, в сръчни и плодоносни Божии деца. За това трябва да изучаваме Божието слово искрено, а не лицемерно.

Зимата бе тежка и много студена. Елена бе млада учителка, която скоро бе завършила учителският университет в близкия град. Това бе първата и зима след завършване на образованието ѝ

Тя много се стараеше. Та нали всяко начало е важно. От него зависеше, как ще бъдеш посрещнат от учениците и колегите си.

Докато Елена се подготвяше за работа в този мразовит сезон, звънна телефона. Директорката на училището ѝ съобщи:

– Училищата в нашия район се затварят поради лошите зимни условия.

Елена се зарадва:

– Хубаво е, че ученици и учители няма да пътуват по заледените пътища. Няма да замръзват и изстиват. Ще има по-малко болни.

Днес Елена нямаше да преподава на учениците уроците, за които се бе толкова старателно подготвяла. Изведнъж тя си спомни следният стих от Псалмите: „В твоите ръце са времената ми“.

И тя започна по много по-различен начин да гледа на днешния ден.

– Как най-ползотворно, мога да употребя ден си? – запита се Елена.

Можеше нещо да запише в дневника си, да прочете хубава книга, да се помоли, да свърши някои неща в къщи, които бе отложила за по-късно…..

Елена погледна снега навън и се зарадва на красотата, която се разкриваше пред очите ѝ. Това бе Божий неочакван дар.

Притесненията ѝ постепенно се стопиха и тя с радост се наслаждаваше на подарените ѝ моменти по време на неочаквана почивка.

Този ден за Елена не мина по обичайния начин. Тя следваше Божието водителство и оползотвори  времето си по най-добрия начин.

Времената ни са в Божиите ръце дори, когато животът ни изненадва.