Мария и Йосиф нежно обичали Младенеца, който им дарил Бог. Водени от страха за Него, те избягали от страната, спасявайки Го от Ирод.

Но тяхната любов не може да се сравни с безкрайната любов на Бога към Неговия Син. В Библията се казва: „Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка“.

Можете ли да си представите как се е чувствал Небесен Отец в нощта на Рождество, когато Неговият възлюбен Син, напусна небето, за да дойде на земята? Бог е знаел, че един ден Исус ще бъде прикован към кръста и за Него ще се изпълни пророчеството:

„Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал ….“

Тогава защо Исус дойде на земята? „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

Отец обича Сина, но обича и теб.

Исус се роди на земята, за да разберем, че на Бог не му е все едно как живеем, в какво вярваме и как умираме.

Разбира се, Бог може да ни каже това и по друг начин. Той говори постоянно чрез страниците на Стария завет и чрез живота на Своя народ.

Бог е прогласил Своята любов към нас чрез Писанията.

Но Исус Христос е живото Слово. Чрез своя живот, смърт и възкресение Исус е показал Божията любов към нас. Тя е толкова голяма, че ние не можем да се усъмним в нея.

Апостол Павел е написал: „Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“.

Всеки път, когато хранеше гладните Исус казва: „Аз съм хляба на живота“. Когато изцеляваше страдащите, Той казва: „Боли ме, когато ви гледам как страдате“.

С всяка Своя стъпка, всяко извършено чудо и казано Слово Той примирява заблудения свят с любящия и състрадателен Бог.

Археолози от Свободния университет в Амстердам са потвърдили събитията от Галската война, по време на която Юлий Цезар е унищожил, според различни източници, от 150 до 400 000 воини от старогермански племена.

До тези заключения учените са достигнали след радиовъглеродно датиране на артефактите от битката, която се е провела в района на град Keссел в южната част на Холандия.

В продължение на 30 години учените са откривали на това място много стрели, мечове и шлемове, чиято възраст се датира от първото столетие пр.н.е.

– Успяхме първи да докажем присъствието на Цезар и войската му на холандска земя, – сподели археологът Нико Ройманс.

Племената на тенктерите и узипетите са дошли от източната област на река Рейн в 55 г. пр.н. е. и се обърнали към Цезар с молба за съюзничество.

Римският пълководец им отказал и изпратил своя войска да унищожи и двете древногермански племена.

В края на войната осем войника се промъкваха през обкръжението към своите на изток. Беше зима.

Вървяха по пътища и през полета и гледаха да не попаднат в плен на германците.

Една вечер съвсем бяха останали без сили. Снегът им беше до колене. Бяха стигнали до някакво поле.

– Тук ще замръзнем и ще си останем завинаги, – прошепна плахо мършаво, изпосталяло войниче.група, ръка, далечина, другар,

Един едър войник, който вървеше начело на групата вдигна ръка и посочи в далечината. Другарите му бяха изморени, но извиха поглед в оказаната посока и забелязаха светлина. Войниците ускориха крачка с надежда и тръгнаха към нея.

Скоро стигнаха до малка къща на хълмче сред полето. Един от войниците почука и влезе. Вътре един възрастен човек си кърпеше валенките.

Войникът искаше да помоли за подслон, но не стана нужда. Старецът го погледна и каза:

– Влизайте, може да останете да пренощувате.

Войниците не чакаха повторна покана. Влязоха на топло. Натъркаляха се по пода. Бяха много изморени и бързо заспаха.

По едно време един от войниците отвори очи. Вече се бе съмнало. Всички лежаха накуп не на под, а на земята и шинелите им бяха покрити със лек сняг.

Над тях нямаше покрив, а чисто небе. Някъде наблизо биеше камбана. Те скочиха и тръгнаха по посока на звъна.

Влязоха почтително в храма, навели глави.

Изведнъж един от войниците посочи една от иконите и смаян каза:

– Това е старецът, който ни приюти тази нощ.

Всички погледнаха образ на иконата не по-малко изненадани от него. След това вдигнаха ръце и благодариха за спасението си.

Стоях пред огромния прозорец на стаята и гледах към града. Беше нощ и между облаците се показваха звезди.

От душата ми се смъкна бреме. Сякаш изведнъж намерих изгубената някъде в тъмнината нишка на живота си, сплетена от надежда и радост.

Градът вече не ми изглеждаше чужд, а обиталище на страдащи хора.

Вече не се озлобявах срещу никой. Започнах да се моля за хората в този град като над тежко болен.

Това е Твоя земя и Твоите хора в нея, Господи! Спаси ги!