След около час бяха навлезли дълбоко в джунглата. Въздуха бе изпълнен с безбройните звуци на гората.
– Тази джунгла е същински мор, – недоволстваше Филип. – Тук всичко е лъжа и измама.
– Какво имаш предвид? – запита го Йони.
– Не забеляза ли боата, която одеве едва не отнесе главата ти?
– Но това бе само лиана, – възрази Йони.
Филип поклати недоволно глава.
– Нали това казвам, тук нищо не е такова каквото изглежда. Ето виж сега тази клонка тук.
И Филип посочи една леко трептяща изсъхнала клонка сред един зелен храст. Двамата се зачудеха от къде идва това трептение, наоколо нямаше никакъв вятър.
Изведнъж пръчицата се надигна на няколко много тънки израстъци, които трудно можеха да се приемат за крака и се премести. Младежите опулено изгледаха насекомото.
– Невероятно перфектно маскирано членестоного, – възкликна Филип.
– Обикновена индийска пръчица, – засмя се Йони.
– Нали това ти казвам, тук всичко е лъжа и измама, – начумери се Филип.
Известно време двамата наблюдаваха люлеещата се клонка.
– Това е основен принцип на природата, – вдигна рамене Йони, – всеки срещу всеки и който надхитри другите побеждава.
Филип започна да пляска с ръце и да се смее:
– Това може да го каже само човек, който прекарва живота си в библиотеката.
– Не е вярно, че съм израснал само сред книгите, – възмути се Йони, – когато останахме само двамата с баща ми, отидохме в Танзания и бяхме около две години в подножията на Килиманджаро.
– Значи това не е първото ти идване в Африка?
Йони поклати глава.
– Майка беше починала наскоро. Имах чувството, че някой ми е откраднал живота, – каза Йони с тъга. – От тогава природата ми въздейства много силно, понякога изпитвам преклонение пред нея.
– Знаеш ли, – каза с наведена глава Филип, – за мен природата е необикновено творение. Ти знаеш, че съм израснал в анабаптиско семейство. Но и днес се възхищавам на творенията и чудесата в природата. Творецът, Създателят на всичко видимо и невидимо е оформил и направил всичко това……
Филип протегна ръка и описа една дъга около себе си.
Двамата дълго мълчаха. Пробиваха си път през гъсто оплетените растения, като от време на време се взираха към гъстите корони на високите дървета, където едва се прокрадваше някой слънчев лъч.
