Има мъчителни моменти в живота на всеки индивид. Но понякога на човек му става толкова тежко, че той не може да устои на предизвикателствата и се срива.
Трейси бе хоспитализирана с тумор в мозъка, който едва не я уби. Когато я докараха в болницата състоянието ѝ бе много тежко.
Лекарите успяха да отделят опасното образование, но по време на операцията възникнаха усложнения, които доведоха до реанимацията, а после и до последвалата я интензивна терапия.
Когато основната заплаха бе премахната, възникна друг сериозен проблем.
– Аз съм сама, а и тази мъчителна болка, – каза си Трейси след всичко, което бе претърпяла, – няма надежда да оздравея.
Така Трейси вместо да се раздели окончателно със заболяването си, се превърна в пациент, готвещ се да умира. Човек, който нямаше за какво да живее. Тя се бе предала и нищо интересно, не очакваше в живота си.
Но един ден в стаята ѝ влезе неочаквано четириногата Даря. Куче с добри очи, излъчващи нежност и подкрепа. То имаше опашка въртяща се от радост, като вентилатор.
Даря не бе нахална. Тя погледна пациентката на кревата и сякаш с поглед я попита:
„Мога ли да дойда при теб на кревата?“
А след като Трейси ѝ разреши вдигна муцунката си към нея и последва въпрос изразен със съчувствие в очите:
„Как си?“
Точно от това се нуждаеше Трейси. Като че ли тя намери някой, който да вярва в нейното оздравяване и искрено да го желае.
Кучето остана при жената. Скоро тя сподели с хората, които я обслужваха в болницата:
– Сега вече си лягам да спя щастлива.
Нещата за Трейси започнаха да се нареждат безпроблемно. Малкото куче успя това, което лекарите се мъчеха да направят от няколко седмици. То изцели душата ѝ. Само Даря инстинктивно разбра от какво се нуждае тази жена.
След няколко дни Трейси започна да отменя един след друг курсове на терапия. Тя не се нуждаеше повече от лечение и скоро бе изписана от болницата.
Даря направи малко чудо. Буквално спаси от ръцете на безнадежността своята нова стопанка.
