Училище като училище. Славов скоро бе постъпил на работа в него, но не бе съгласен с доста неща, които ставаха там.
Често в класните стаи бе виждал икона на Христос, а това го дразнеше. Това противоречеше на убежденията му и идеологията му. Тази икона му бе ненужна, както и самия Христос.
Този ден Славов дойде много нервен в училище. И както крачеше в учебната стая посегна и свали иконата, която отдавна бе като трън в очите му.
Децата реагирах веднага:
– Защо правите това?
А учителят нервно отговори:
– Защото така искам. Преподавам ви общообразователен предмет, а не Закон Божий.
И слава Богу, че не преподаваше Закон Божий. Страшно е да си представим как щеше да го прави…
– Ние бихме искали Христос да остане с нас, – настояха децата. – Върнете иконата обратно на стената.
– Не искам, – смръщи вежди учителят, – това противоречи на моите убеждения.
– Добре, – казаха децата, – но ние искаме!
– Щом искате, – грубо каза Славов, – окачете си я сами.
– Но ние не можем да стигнем до там, за да я закачим. Високо е за нас.
Много от родителите се бяха оплакали на директора на училището и той бе повикал Славов да разговарят по този въпрос с него:
– Чу ли, учителю? Те са малки и не могат да стигнат толкова високо, а ти си достатъчно висок, така че можеш да я поставиш така, че децата да я виждат. Ти им отнемаш светлината и я заменяш с тъмнина.
– Каква светлина, – опонира Славов, – та това е само икона.
– Тук не става въпрос само за иконата, а за вярата на децата в Божия Син.
– Това са отживелици, – започна настървено Славов. – Тези деца учат физика, химия, биология и други предмети, които нямат нищо общо с Библията и християнската вяра.
– Ние всички се наричаме християни. Христос измени този свят. За това красноречиво говори историята.
– Християни, – измърмори под носа си Славов.
– Какво предлагате на децата днес? Отнемате им Христос и вижте какви са резултатите са налице: увеличена детска престъпност, детска депресия, компютърна зависимост, хазарт, чувство за вина, използване на наркотици, алкохол и цигари. Виждаме децата как блуждаят из Интернет и в места, които са заплаха за живота и здравето им.
Славов мълчеше.
– И така ще бъде! Нима се учудвате? И по-лошо ще стане! – каза директорът. – Отнемайки от детските сърца Христос, на какво ще разчитаме в бъдеще? Че всичко при децата ще бъде добре?
– Човек може да се оправи и сам, без някакво си божество, – каза Славов.
– Грешите, Христос е казал: „Без мен не можете да направите нищо“. И това, което става днес пред очите ни, е доказателство на Неговите думи.
