Posts Tagged ‘занимание’

Изследване на мъдрост

вторник, април 6th, 2021

Дъждът се изля , малко преди да връхлети бурята. Светкавици разкъсаха небето. Пердетата на прозореца се залюляха лудо.

Дичо седеше във фотьойла и четеше. Това бе любимото му занимание. За него нямаше дъжд и буря, той бе потънал в друг свят, този на книгата.

Баща му Моньо влезе в стаята и се усмихна. Бе доволен, че синът му обича книгите.

– Мъдростта е високо ценена, – каза Моньо.

– Тя привлича хората, – потвърди Дичо. – Няма равна по стойност на нея.

– За това мъдростта трябва да бъде търсена и изисквана, – наблегна с авторитет бащата. – Тя не идва просто така. Мъдростта е дар от Бога.

– Тя прекъсва всяко объркване и го заменя с яснота, – отбеляза Дичо.

– Свежда взетите решенията до успех. Предупреждава навреме за надигаща се опасност, – продължи в същата насока Моньо.

– Да, но мъдрите хора са податливи на гордост, – констатира с болка Дичо.

– Мъдро сърце, в което има гордост, дава увереност на човека, че може да се издигне над правилата. В началото може да не се забелязва, но след това …….

– Съгласен съм, – поклати глава Дичо, – че ако гордостта не бъде контролирана, тя превръща мъдростта в самонадеяност. Колко е тежко за човека ако позволи на гордостта да заглуши и подтисне страха от Бога.

– Мъдрост, която е изменила облика си, постоянно сигнализира за духовно обсебване, – изтъкна бащата.

– А къде да трябва да търсим истинската мъдрост? – попита Дичо.

– В Библията, книгите, филмите и опита от живота. Но намериш ли я, не я приемай за нещо дадено. Благодари на Бог за мъдрите постижения. Използвай я за Негова слава. Позволи на мъдростта да те смири, а не да ти даде чувство за превъзходство.

– Всички търсим Божията мъдрост, – възторжено възкликна Дичо.

– Мъдростта е активна, жива, но се нуждае от свежо преливане от Бога. Използвай молитвата като връзка с Божията мъдрост, – посъветва го Моньо.

– А как мога да раздавам мъдрост на другите? – Дичо изпитателно погледна баща си.

– Изслушай ги и бъди търпелив. След това със смирение предложи варианти за обмисляне. Не забравяй, мъдростта е учтива.

Търсете мъдрост и я раздавайте щедро на другите. Тя се обуславя от смиреното подчинение на Бога.

Когато нещата започват да се влошават

сряда, март 10th, 2021

Вън грееше слънце и времето бе хубаво, но Станчо стоеше пред компютъра вече четири часа.

Баща му влезе в стаята и му се скара:

– Още ли си пред компютъра? Няма ли друго занимание за теб.

– Само да довърша играта, – измънка Станчо.

Баща му изключи компютъра от контакта и каза:

– Наказан си. Два дена ти забранявам да включваш компютъра. Иди да помогнеш на майка си в градината.

Станчо се изхлузи от стола с кисела гримаса.

Майка му почистваше доматите. Някакви зелени червеи ги бяха нападнали.

Станчо събра няколко от тях и се сети за празния сандък. С няколко от нахалните екземпляри се насочи към навеса, където бе дървената кутия.

Намери го бързо. Натрупа в него клони с листа и пусна червеите вътре. Затвори плътно капака, а за по сигурно отгоре му сложи камък.

След няколко дни Станчо реши да надникне в сандъка. Когато отвори капака, остана изумен.

В него имаше само голи изсъхнали клонки и червеите, които не помръдваха.

Станчо обичаше растенията и животните, но пред очите му бе смъртта. Червеите бяха изгризали листата, а след това поради отсъствие на храна бяха измрели.

Това бе животопроменящо преживяване за Станчо.

Той се засрами. Изобщо не бе искал да се случи това, но то бе станало.

Така действа и с греха. Той носи смърт на взаимоотношенията ни с Бога. Причинява страдания на планетата ни. Предизвиква ни един друг да се нараняваме.

Но Бог продължава да предлага Своята любов. Той не се отказва от нас, защото знае, че ще мине време преди да разберем и последваме обичта Му.

Не използваш цялата си сила

четвъртък, април 9th, 2020

Борис бе едва десетгодишен, но трябваше да издирва пънове, да ги изравя, а след това да ги насече за подпалки. Това занимание му доставяше голямо удоволствие, защото се чувстваше съпричастен към снабдяването на семейството си.

Дънерите, които откриваше, изравяше и насичаше съвсем не бяха малко, а това снабдяваше дома му с допълнително количество дърва.

Един ден една коренова система му създаде проблеми, не искаше да излиза от земята. Борис напрягаше цялата си сила, но коренът не помръдваше.

По едно време при него дойде баща му и известно време наблюдаваше безплодните му усилия.

– Мисля, че знам проблема ти, – каза той на сина си.

– И какъв е той? – попита Борис целия плувнал в пот и изтощен до предела на силите си.

– Не използваш цялата си сила, – отговори бащата.

Борис го изгледа изненадано.

– Как така не съм използвал цялата си сила? Виж ме! Досега се борих и напрягах всички мускули, но вече съм изчерпан.

– И все пак не използваш всичките си сили, – повтори бащата.

– Какво имаш предвид, татко?

– Ти не ме извика на помощ. Не беше нужно да се напъваш сам.

Днес, когато сте изправени пред силно предизвикателство, обърнете се към Бога и Го помолете за помощ. Мислете ли, че Той няма да ви помогне и да реши проблема ви?

Ще го направи бъдете сигурни в това!

Спам

вторник, октомври 1st, 2019

email-spam-859x565Денят приключи неусетно „важите си дела“ и спря своя бяг. Настъпи време за отмора. Сега на ред е любимото занимание.

Крум спокоен, че е приключил със всичко необходимо, което трябваше да свърши, включи компютъра си. И първото, което се наби в очите му го възмути:

– Толкова много спам в електронната ми поща! Пак се опитват да ми продадат „най- доброто“.

И той се зачете, подсмихвайки се леко:

– Аха … ммм …. да …… гарантиран способ, най-добрият за издухване на мазнините и дрехите ви ще станат два размера по-малки от преди, само за шест седмици. Тц-тц-тц ….. гледай ти каква била работата.

Тихичък глас му припяваше в ухото:

– Това е супер! Трябва непременно да си го купиш. Изпробвай го и за Нова година може би ще си….

Но съвестта на Крум не отстъпи лесно:

– Още една компания се опитва да спечели вниманието ти, лъжейки те, че има лесен начин за отслабване. Изтри го!

– Да, – каза си Крум, – в нашия забързан свят има много спам. Дори има и такива, които те карат да повярваш, че за да отидеш на небето е достатъчно да бъдеш добър човек или че Исус не е единствения път. Даже някои могат да поспорят, че любящият Бог няма да осъди толкова тежко греха ни, нали ни обича, че пътя към небето е много лек и вратата към него е широко отворена ….

Не позволявайте на спамерите на този свят да ви подведат. Не купувайте това, което ви предлагат. Вместо това им кажете, че знаете Истината и че ако ги слушате, не само няма да станете по-слаби, по-умни, по-красиви и не знам какви още, а ще погинете.

Исус е пътят, истината и животът, Той е тясната порта. Влезте през Него!

Малката победа

сряда, юли 3rd, 2019

imagesДенят бе сив. Дъждът непрекъснато чукаше по прозорците и покривите на сградите. Петър Бързаков се бе активизирал. Утре му предстоеше да предаде този важен доклад, от който зависеше по-нататъшната му кариера и изкачването му в службата.

Марко, неговият син, постоянно се въртеше около него и задаваше многобройните си въпроси, които помагаха на малкото момче да преоткрива нови неща за себе си в този свят.

Търпението на Бързаков преля и стигна предела си. Той повече не можеше да се съсредоточи и да продължи доклада си. Затова се разрови в купчината бумаги на бюрото си, извади един лист, на който бе отпечатана картата на света. Разкъса го на малки парчета, подаде го на сина си и му каза:

– Ще ти купя сладолед, ако подредиш правилно тази карта.

„Ох, отървах се, – помисли си Петър. – Сега Марко има стимул и занимание за дълго време, така няма да ме занимава с глупостите си“.

Но бе сгрешил относно преценката на възможностите на сина си. Едва бяха минали 10 минути, когато Марко подаде правилно подредената карта на баща си.

– Как успя, за толкова кратко време, да изпълниш задачата? – попита го изумен Петър.

– Не беше много трудно, – засмя се Марко. – От другата страна имаше голяма рисунка на човек. Сглобих изображението му и го обърнах. Мислех си, че ако правилно съм събрал парчетата на човешката фигура, картата от обратната страна ще бъде точна.

Бащата се усмихна и каза:

– Хайде да излезем двамата и да си купим сладолед.

Марко засия, той бе успял да накара баща си да се откъсне от скучната си работа и да излезе с него.