Елена живееше в едно провинциално градче. Отиде в столицата, за да продължи образованието си.
Там се запозна с млад, висок и симпатичен мъж. Той и имаше кола, добра работа и едностаен апартамент. Родителите му живееха в къща, в покрайнините на града.
– Вие ще бъдете прекрасна двойка, – със завист казваха приятелките ѝ. – Ще имаш жилище, кола и много красив мъж.
Тя го харесваше, но не беше влюбена в него.
– После, по-късно ще се влюбиш в него, – казваха приятелките ѝ.
И тя се омъжи за него. Приятното безпокойство около сватбата премина и се заредиха делничните дни. Работа, готвене, чистене, спане, … и така всичко се повтаряше ден след ден. За ученето забрави. Първоначално отлагаше, а после се роди дъщеричката ѝ и за това съвсем не ѝ остана време да мисли.
Изминаха три години и решиха да дадат малката в детска градина. Мъжът ѝ не искаше тя да тръгне на работа, но после се съгласи.
Един ден Елена срещна приятелската си Милка от детството. Зарадваха се и седнаха на кафе да си побъбрят. Започнаха да си припомнят лудориите и веселите детски дни, дори се поразплакаха малко.
– Какво стана с фотографията? – попита я внезапно Милка. – Ти правеше много хубави снимки в кръжока по фотография, помниш ли? Тогава едни ти се присмиваха, а други те окуражаваха, защото беше единственото момиче в този кръжок.
– Помниш ли Русев, той ръководеше кръжока? – каза Елена с някаква носталгия. – Беше добър човек и вина ги ме подкрепяше.
Когато си тръгна за в къщи Елена си помисли: „Дали да започна отново? Обичам фотографията“.
Тя се отби в един магазин и си купи фотоапарат. Тя нямаше пари за по-добрите апарати, но затаи надежда, че някой ден ще може да си купи някой по-хубав.
И така тя започна да снима дъщеря си. Двете се разхождаха в парка, смееха се и се снимаха. Когато лентата свърши, тя я занесе в едно фото студио, за да проявят лентата и копират снимките. С нетърпение очакваше, кога ще станат готови.
Елена много искаше да ги покаже на мъжа си.
И един ден, когато той се върна от работа, тя му се похвали. След като хапнаха, той разгледа снимките. Тя го наблюдаваше внимателно и искаше да чуе мнението му.
Мъжът и вдигна глава, усмихна ѝ се и каза:
– Много са добри! Направила си чудесни снимки!
Настана страхотна шумотевица, прегръдки, целувки….
На другия ден съпругът ѝ купи голям ноутбук, за да може Елена сама да обработва своите фотографии. Скоро тя започна да участва във фото конкурси.
Минаха още две години и тя стана професионален фотограф. Специализира се във снимане на деца.
Всичко беше толкова хубаво. Елена усещаше любовта на мъжа си и от ден на ден любовта ѝ към него все повече разцъвтяваше. Даже планираха вече да имат и второ дете.
Подкрепата на съпруга ѝ я направи много добра, в това което обичаше да прави. Всеки от нас се нуждае от такава подкрепа.

Веднъж при Балзак дошъл един майстор, който работел по ремонта и подобряването на жилището му и си поискал парите за извършената работа.
Балзак казал:
– Сега нямам и сантим, елате друг път.
Майсторът възмутен се развикал:
– Всеки път, когато дойда при вас за пари, то или не сте си в къщи, или нямате пари.
Тогава Балзак отговорил:
– Но това е напълно разбираемо! Ако имах пари, може би сега нямаше да съм си в къщи.

Женската тъкачка е особено пресметлива. Тя може да бъде спечелена само с добро изработено жилище на безопасно място.
Самката оценява не външността на претендента, а здравината на построеното от него гнездо.
В идеалния случай, то трябва да е усукана около тънък клон с тръни, надвесен над водата, до там не могат да се доберат хищниците и змии.
За да угоди на женската, мъжкия тъкач прави около 500 полета и събира  4000  „лентички“ трева, чрез които изтъкава сложна структура, която прилича на обърната кана. Гърлото, на която играе ролята на коридор. Вътрев в „съда“ е скрито обикновеното гнездо.
След като одобри жилището женската се чифтосва с мъжкия и се настанява в новопостроения „дом“.
А мъжкия тъкач отива да строи нов дом. За сезона той е много пъргав и успява да придобие потомство от две или три женски.

Повечето от животните си намират дом в уединени места, пещери, дървета, под земята или в дупки. Някои от тях заемат чужди жилища. Но птиците, мравки, пчели и други представители на фауната правят домовете си в улеи или колонии за почивка, където се размножават и отглеждат потомството си.
Има животни, които изключително внимателно се отнасят към процеса на строителството и устройството на дома си. Те са истински архитекти.
Запознаите се с жилището на майската муха.
Тази муха е подводен архитект. Като личинка тази муха трудно се придвижва в потоците, езерата и другите сладководни водоеми.
Тя обитава в пясъка, между подводните растения, където може да се скрие.
Всичко, което намери, майската муха прикрепя към пашкула си с помощта на копринени нишки, които изработва чрез жлезите си. В това замаскирано убежище ларвата расте, яде и диша. Около себе си мухата поставя „мрежа“ за улавяне на плячка.

Вероятно всеки от нас поне веднъж в живота си изпитва носталгия по дома си. Особено е тежко за тези, на които често се налагат да ходят в командировка. Учените са намерили решение за този проблем. Те са създали  Living Roof capsule – своеобразно мобилно жилище.
То е дълго 10 метра. Този гъвкав дом е предназначен за монтаж върху плоски покриви, които изобилстват във всеки град.
Съоръжението е оборудвано със слънчеви панели, разположени върху повърхността на покрива и вятърен генератор, обезпечаващи този дом с достатъчно количество енергия. Специално е поставена система за събиране на дъждовна вода, която ще осигурява необходимото количество вода за всеки живеещ в жилището. Разработеният дом не зависи от външни системи за снабдяване. Тази независимост дава допълнително удобство за мястото на преместването на сградата. Достатъчно е просто да се извика транспорт, който ще пренесе съоръжението.
Вътрешното оформление на Living Roof capsule  е така замислено, че да осигурява максимално вътрешно пространство. Вътрешността на модула може лесно да се превърне в маса, легло или ако е  необходимо да изчезнат, за да направят достатъчно място за упражнения.