Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка  сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила  Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.

На пълна жена с къс врат и едри черти на лицето подхождат обици като копчета. А на комбинацията висок ръст и лебедова шия, перфектно ще подхождат дълги обици с диаманти.
Колието добре се съчетава с деколте, а цялостен медальона на затворена рокля, но може да се срещне и обратното съчетание.
Брошките като единични цветя се носят от лявата страна, а по-масивните  обграждат врата. Ефирен шал може да се закопчее с ярка брошка. Такъв атрибут на талията е един екстравагантен вариант, разбира се ако модела на роклята го позволява.
Гривна се носи само на дясната ръка. Тя обикновено е украсена с камъни, определящи нейния център. Желателно е да се носи малко по-нагоре. Ако гривната се състои от отделни части, без голям брилянт, е необходимо да се пусне до самата китка на ръката.
Никога не слагайте по два пръстена на един пръст. Тънките диамантени пръстени се носят на безимения пръст, а тези с камъни над 10 карата могат да се носят на показалеца. Младите дами с тънки пръсти е по-добре да изберат един пръстен, с диамант 2,1 карата.
Необходимо е да се съчетава украшението с избраната дреха. Претрупването с повече атрибути, като 3-4 пръстена или две гривни, също не дава добър резултат.

Семейство Блъмкин е легендарно. Бабата на Господин Блъмкин Поуз е направо герой.
Удивявам се, когато чета за тази жена, която си проправя път от Русия до САЩ, когато е едва на двадесет.
Тя започва новият си живот само с 66 долара в джоба, без да знае английски, но въпреки това полага основите на собствения си бизнес за мебели.
Отваря първия си магазин в мазето на заложната къща на своя съпруг. Нейното мото било: „Продавай евтино и казвай истината“.
Този малък магазин днес се е превърнал във верига от магазини за мебели.
Роуз умира мултимилиардерка, навършила 104 години.

Това се случило през пролетта. Ледът по реката вече бил започнал да се топи, но на места все още се държал здраво. Един колар решил да съкрати пътя си, затова решил да мине по леда.
Намиращите се на брега хора и жена му го съветвали да не рискува живота си. Отличавайки се с упорит, самоуверен и безгрижен характер, коларят не се вслушал в съветите. Той единствено разчитал на конете си, за това казал: „На своите животни ако  трябва и в ада бих отишъл, но ще премина леда.“
Жена му не успяла да слезе от колата, защото те бързо се оказали върху леда. Изведнъж ледената кора се пропукала. Безрасъдният стопанин заедно с животните и колата си потънал. Жена му по някакво чудо останала жива. Тя излетяла от колата и попаднала на по-здрав лед. Хората, които наблюдавали всичко й помогнали и тя благополучно стигнала брега.
Самонадеяният човек надценява своите сили, способности и таланти. Такъв човек е уверен в изключителната си мъдрост и никога няма да разбере колко много не му достига. Ако човек преувеличава собствените си добродетели, той трудно ще види недостатъците си. Сравнявайки се със другите, в собствените си очи, ще изглежда най-способният.
Гордостта е характерна за човек, който има прекалено високо мнение за себе си и много низко за околните. Трудно може да се изброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, положение в обществото, в работата, в държавата. Гордеят се със своя произход, родители и прародители. Родителите пък се гордеят със своите деца. Хората се гордеят и със своето богатство, слава, власт, знания и опит.
Самонадеяността и гордостта не водят до нищо добро. Човече бягай от тях. Те са капан и спънка за теб.

Американски хирурзи имплантирали изкуствено сърце, което не е било длъжно да бие. До сега апаратът е бил изпробван само на животни. Неговата особеност се състои в това, че той само придвижва кръвта в непрекъснат поток. Това означава, че човек няма да има сърцебиене и не може да се измери пулса му.
Един американец се съгласил да изпробват такова сърце на него. Той бил безнадеждно болен и никакъв друг метод не му давал шанс да оживее. С този апарат, пациента е успял да преживее пет седмици, но умрял от усложнения свързани със операцията на сърцето..
Интересното е, че апарата, който следи за състоянието на болния, поради липса на сърцебиене, отчел състояние на кома, а през това време пациента разговарял със жена си.
За да осигурят нормално кръвотечение, апаратите, заместващи сърцето, трябвало да се съкращава милион пъти повече за ден, от което често те се чупят. За това лекарите са решили да създадат принципно нов имплантант, а колко ще бъде надежден ще покажат следващите операции.