Мъжете и жените дават любовта, от която те самите имат нужда.
Мъжете се нуждаят от любов, в която е налице доверие, одобрение и признание.
Жените имат нужда от любов, която е грижовна, изпълнена с разбиране и уважение.
Любовта може да продължи дълго, ако осъзнаем, че сме различни и даваме това, което на другия е нужно.
Денят беше слънчев, топъл, но не горещ. Нищо не говореше за това, което щеше да се разиграе пред очите на живеещите в този комплекс.
Накъдето и да погледнеш се виждаха блокове и тук там малко зеленина. Бетонните великани изправяли снага, достигаха понякога до десетина двадесет етажа.
Сивото ежедневие смачкваше хората и не им даваше време да се усмихнат, да отпочинат от труда си през деня. Мисълта за безработицата и страха, че не могат да се плащат сметките, бе пленила повечето хора и не им даваше мира.
По улицата вървеше престарелия свещеник Николай. Изведнъж той чу викове и насочи погледа си на там.
На перваза на един от балконите бе стъпила възрастна жена. Явно бе решила да сложи край на живота си.
Някой се бе обадил веднага в полицията. Дойде и линейка, но медицинският персонал не знаеше какво да прави.
Протойерей Николай се качи до апартамента, където стояха полицаи готови да разбият вратата. Първата му мисъл бе:
„Господи, смили се, помогни ми, тази жена има нужда от Теб“.
Николай повика жената и започна кротко да ѝ говори:
– Вероятно ви гнети някаква мъка и болка. В днешно време всички малко или много имаме някакви проблеми. …. Чуйте ме , Бог ви обича, той ви е подкрепял и до сега в най-трудните моменти от живота ви. Върнете се и си спомнете, колко пъти, Бащинската Му ръка се е протягала към вас и ви е извеждала от поредния кошмар. Не погубвайте живота си напразно….. Имате навярно деца и внуци, вие все още сте им нужна. ….Ако седнете и размислите върху проблемите си, Бог ще ви даде изходен път….
От жената идваха вопли,а след това се чу ридание…
Изведнъж вратата се отвори и жената подаде ръка на свещеника.
– Благодаря ви Отче, – каза тя още хлипайки, – каква голяма глупост щях да сторя……
Жената заплака силно с глас. Събралите се хора въздъхнаха облекчено, а някои от тях се разплаках заедно с нея ….
Бог бе се намесил и ужасната кървава трагедия не се бе разиграла….
Ким Чен Нам, най-големият син на Ким Чен Ир, е получил образованието си в Швейцария, след което е работил на високи държавни постове. Той е смятан за наследник на поста на Великия Ръководител.
Неговите отношения с баща му се влошили през 2001 г., когато Ким Чен Нам, придружен от две жени и едно малко момче, вероятно негов син, се опитал да отиде в Япония с фалшив доминикански паспорт.
Предполага се, че целта на визитата е посещението на Токийския Дисниленд. За това властта преминава към неговия полубрат Ким Чен Юни и Ким Чен Нам загубва шансовете си да стане държавен глава.
Кръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.
Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.
Кръстина предложи на съпруга си:
– Хайде да ѝ помогнем.
– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?
– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.
И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.
Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.
След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.
Къщата на Елена бе станала неузнаваема.
Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:
– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.
Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.
Те обещаха:
– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.
– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!
Само ако можех да го направя отново.
Ако само бях слушал по-рано.
Само ако можех да изтрия миналото.
Само ако можех да си простя.
Това, което трябва да запомните е, че никой не е съвършен. Ние всички имаме за какво да съжаляваме. Всички сме правили лош избор и сме казвали глупави неща. Губили сме време, което е коствало нещо на нас и другите.
Как да се освободим от собствените си съжаления?
Вие се опитвате да погребе миналото си. Но това никога няма да ви помогне да се отървете от съжаленията си. Можете да опитате да се сведе до минимум нещата: „Това не е голяма работа“, да ги рационализирате: „Всички го правят“ или да направите компромис, понижавайки вашите стандарти, но съжаленията все още са там, и ако не бъдат решени, те ще продължат да идват обратно към вас, ще ви преследва отново и отново, сякаш създадени във филм на ужасите.
Ние обвиняваме другите. Тази тактика е толкова стара, колкото Адам и Ева. Когато Адам съгреши, той постъпи като човек. Обвини жена си! Ние използваме вината, за да балансираме нашата вина.
Бием се. Ние се опитваме да плащаме за нашата вина несъзнателно поради болест, депресия, получаване на неуспех, чрез други форми на самостоятелно наказание. Някои хора прекарват целия си живот в самоосъждане.
Какво иска Бог да направим със нашето самосъжаление?
Човек да признае вината си. Да изповяда греха си и получава още един шанс.
Трябва да приемем прошката на Христос. Сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христа Исуса.
Простете на себе си и се съсредоточете върху бъдещето. Забравете за това, което се е случило, спрете да мислите по старата история. Бог идва да направи нещо ново във вас. Той е път в пустинята и река в пустотата.