Този ефект е комично твърдение, че присъствието на някои хора може негативно да влияе на работата на уредите.
В света на науката, както и в различните родове войски е прието да се шегуват с колегите от други области. Така биолозите не изпускат възможността да се присмеят на химиците, а химиците на физиците…. Дори в рамките на една наука също присъства шеговито съперничество между  хората работещи в различни направления: едни са теоретици, други експериментират в лобораториите, а трети работят в реални условия. Но те никога не пропускат възможността да „се пошегуват“ един с друг. Една такава шега завършила с въвеждането на „Ефекта на Паули“, който може да се изкаже, горе-долу така: Присъствието на някои хора в лабораторията, може да доведе до ненадежност или излизане от строя на някои инструменти.
Лабораторно оборудване трябва да бъде точно и фино настроено, от това зависи верността на резултатите.
Волфганг Паули (1900-1958 г.) – блестящ теоретик физик и носител на Нобелова награда за 1945 г. „се прославил“ сред колегите си със своята удивителна неудачливост. Ако му се наложело да погледне за малко в лабораторията за каквото и да е, там обезателно нещо се счупвало. Погромите след Паули станали толкова често срещано явление, че колегите му измислили „Ефекта на Паули“. Разрушителната репутация на физика бързо се разпространила из научната общност.
Интересното било, че уреда се чупел или преставал да работи дори, когато Паул не го приближавал.
Доста популярен е случая, когато прецизните уреди в лабораторията на Джеймс Франк в Гьотинген без никаква причина  спрели да работят. Франк шеговито описал, това което се случило в лабораторията, в писмо до Паули в Цюрих. Паули в отговор написал на приятеля си, че по време на загадъчния инцидент, той се връщал обратно от посещение при Нилс Бор и тогава влака спрял в Гьотинген.
В друг случай решили да се пошегуват с Паули. Свързали реле прикрепено към врата, водеща към стаята, където физикът трябвало да изнесе лекция, с часовника, така че когато Паули отвори вратата, часовникът да спре. Но това не се случило, защото когато Паули дошъл релето изключило.
Разбира се, „ефектът на Паули“ в наше време може да се отнесе към научния фолклор. Но ако „не дружите“ с техниката и всичко се чупи в ръцете ви, време е да принесете полза на света и да се заемете с теоритична физика.

Не трябва да се опитваме да дадем на децата си повече от това, което им е дал Създателя. От нас те получават цвета на кожата, на косата и на очите. Малко по-късно приемат нашата нашата религия и говорят езика ни. Предполага се, че на тях ще предадем благата си, били те малобройни или многобройни. Освен това не е чудно да продължат нашата професия, работа търговия, защото това е нещо познато и можем да им помогнем. Но можем и да сгрешим, защото можем да настояваме, без да си даваме сметка, че децата ни заместват в постигането на цели, за които сме мечтали в продължение на години.

Не можем да осъзнаем, че в такъв момент децата ни престават да бъдат личности. Те се превръщат в инструмент, които ни позволява да стигнем до там, където не сме могли да стигнем. Те ще учат това, което на нас не ни е било разрешено, ще получат това, което е било невъзможно да получим. Те ще съберат похвали, които никой не ние дал. Така престава да бъде същите и се преобразява от нашите желания и цели за преуспяване в живота.

И все пак повечето от родителите не успяват да превърнат детето си в свое копие, защото то е независимо същество, което чувства, страда и обича.

Страничния ефект от пречупването на волята на детето води до отдалечаване от родителите му. Когато се опитаме да надминем Създателя си, резултатите рано или късно се оказват лоши.

Парижките катакомби наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, каято е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.
Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи са открити за посещения.
Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents – Гробището на младенците, били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.
Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им.
Стените, изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи, са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.
Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало, през Втората световна война, както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите, полицейската част, която патрулира под земята, са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.
Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

Козметиката е сектор, в който измамите се случва често. Чрез известни козметични марки се насърчава подмладяването и загубата на тегло в рамките на няколко дни, а повечето от тези чудеса се случват за относително ниски цени. Желанието на хората да изглеждат по-добре, отколкото са в действителност, спомага да се спечелят милиарди долари чрез козметика.
Преди да похарчите много пари, за да закупи друг козметичен продукт, трябва да проучите дали определения компонент може да донесе осезаем ефект или той служи като реклама за увеличаване на продажбите. За да се избегнат грешки, изберете козметика, чийто състав е наситен с натурални съставки – минерали, растителни екстракти и разнообразие от растителни масла.
На всяка крачка ни заблуждават. Вземете, например, модерния и широко рекламирани крем съдържащ злато, за който се предполага, че прави кожата по-млада, сияеща, еластична, „обогатен“ с полезни микроелементи и др.
От древни времена е добре известно, че златото не влиза в химическа реакция с човешките тъкани, за това метала се използва в медицината и за оформяне на бижута. В козметиката златото се използва при опъване на кожата, като се имплантират златни нишки между кожата и подкожната мастна тъкан. Тези вградени нишки не влизат в заимодействие с човешката тъкан, което позволява ефектът постигнат от козметичната процедура да се задържи за по-дълъг период от 5 до 10 години. Този ефекта изчезва, когато нишките са по-дебели от 0.1 мм. Освен това златото се руши под въздействието на мимиките. В този род дейност се използва именно златото, защото не води до отхвърляне и алергии.
В крема за премахване на бръчки със суперефективните свойства е добавен еламазен прах. Известно е, че елмаза е най-твърдия камък на земята. Предполага се, че той може да проникне в човешката кожа. Възможността да си взаимодейства с нея на клетъчно ниво е доста сложно, защото даже агресивните химични компоненти слабо действуват на елмаза.
Какво да кажем за човешката кожа?
Елмазът е твърд и остър. Честото му използване може да доведе до микротравми на кожата, което много скоро след това ще окаже негативно влияние върху нея.

Звездно небе на тавана е много популярен дизайн в интериора на апартамента. Има няколко начина за да се създаде този ефект, но аз ще разгледам само един от тях.
Този ефект се постига с помощта на блок с програмно управление. и множество светодиоди.
Този блок  дава възможност да се създадат хаотично и последователно мигащи съзвездия, ефект на падащи комети или Северно сияние.
Софтуера на управлението на блока дава възможност да се контролира яркостта на звездите.