Posts Tagged ‘ентусиазъм’
сряда, юли 22nd, 2020
Групата се изкачваше към върха. Пътеката бе стръмна.
Поради ентусиазма и умората едни бяха по-напред, а други значително изоставаха.
Камен се катереше някъде по средата и философски разсъждаваше:
– Животът е едно стръмно изкачване….
Той чуваше насърчителните викове на тези отпред:
– Не се предавайте! Давайте нагоре!
И му ставаше добре на сърцето.
– Човек трябва да има много сила и твърда походка, за да достигне върха, – продължи разсъжденията си той.
Докато се изкачваше, хоризонта пред него се разширяваше.
Той гледаше и се възхищаваше на това, което виждаше от височината, до която бе достигнал. За това махаше на тези, които бяха след него, да побързат, за да се насладят и те на очарованието, което го бе обзело.
Ако сте изпреварили другите „извикайте“ ги. Това ще им предаде смелост да си проправят път по скалистата пътека.
Когато намалее вярата на някой и „маслото“ му е почти свършило, издигнете глас и насърчете уморения и изтощен пътник, за да го предпазите от падение.
Споделете вашите борби по стръмната пътека и как Господ ви е помогнал в бурите и ви е спасил от големи опасности.
Tags: борба, вик, височина, връх, вяра, група, ентусиазъм, живот, масло, опасност, очарование, падение, път, пътека, пътник, смелост, сърце, умора, хоризонт, човек
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Извикайте
четвъртък, декември 19th, 2019
Всички го обичаха и малки, и големи. Филип Борисов за всеки намираше утешителна дума, а попаднеше ли сред деца, за тях настъпваше истински празник.
С възрастните бе възрастен, с младежите бе младеж, а с децата бе същинско дете.
Застанеше ли Филип на амвона в малката църква на провинциалния град, всички млъкваха. Дори бебетата не плачеха, а най-малките се спираха на едно място и със отворени уста го слушаха.
Сладкодумен бе, не можеше да се отрече. Когато заговореше в църквата се усещаше силното присъствие на Божия Дух. Наричаха го „Принцът на амвона“ и това съвсем не бе случайно.
Веднъж в живота си Филип посети Витлеем. Вдъхновен от вечерния вид на древния град, написа песен за него. Тази песен стана една от най-обичаните в църквата и често я пееха.
Въпреки преклонната си възраст Филип не остави поста си на вдъхновител за стари, на средна възраст хора и младежи. Той окуражаваше изпадналите в депресия и отчаяние.
Неслизащата усмивка от лицето му предизвикваше въодушевление и ентусиазъм. Само един негов поглед и благият му хумор подобряваше настроението на хората около него.
Един ден се разнесе вестта, че Филип Борисов вече е с Господа на небето.
Когато малката Мими чу това, тя възкликна:
– О, мамо! Колко щастливи ще бъдат ангелите!
Tags: амвон, ангел, бебе, Божия Дух, вдъхновител, вест, вид, възраст, въодушевление, Господ, град, депресия, деца, дума, ентусиазъм, живот, лице, младеж, място, настроение, небе, отчаяние, песен, поглед, пост, празник, принц, присъствие, усмивка, уста, хора, хумор, църква
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Увличащ пример
четвъртък, август 29th, 2019
Един император събрал своите съветници и им казал:
– Хиляди наши роби, оковани във вериги, носят камъни в града. Следят ги множество пазачи и войници. Други роби осигуряват храна и вода. Всичко това е твърде бавно. Освен това харчим много пари за изхранване на робите и плащане на пазачите и войниците. Трябва да се създаде по-евтина система, която да задържа робите в строителството.
На всички се харесала идеята и съветниците се надпреварвали да предлагат различни варианти. Повечето от предложенията били сложни и съмнителни, за това били отхвърлени.
Най-накрая взел думата първият съветник:
– Предлагам система, която ще реши проблемите ни завинаги. Утре ще обявим пълна свобода на робите, ще премахнем веригите и всеки от тях ще може да напусне, когато пожелае. Ще им предложим награда за всеки пренесен камък или завършена работа. Ще ги насърчаваме с монети излети от веригите им. С парите те ще могат да си купят храна, дрехи, предмети за бита, дом, …. Те ще имат чувство за свобода и собственост и това ще ги стимулира към по-интензивна работа, защото ще видят резултатите и бъдещите си възможности. Пазачи и войници няма да са нужни повече. Дори част от тях ще участват в самата работа. Така ще се ускори строителството.
Така насилственото робство щяло да се превърнало в доброволно, защото от гледна точка на робите това изглеждало като свобода. Получавайки я, хората сами щели да организират всичко останало, защото ще усетят собствения си интерес към това. Алчността и похотта щели да ги накарат да работят с пълна отдаденост.
Тази идея била посрещната с ентусиазъм и на следващия ден робите били обявени за свободни. Нова система била посрещната с не по-малко въодушевление и от самите роби
След няколко дни съветниците с императорът наблюдавали със задоволство, как се ускорили темповете на строителството. Робите се стремели да извършват повече работа и то, колкото може по-бързо. Към тях се присъединили пазачите и войниците.
Някои от робите организирали доставка на храна и вода. Появили се и по-инициативни от тях, които предложили колички за по-лесното транспортиране на камъните. Други станали съдии, лекари, търговци.
Всички били доволни и нито един роб не избягал.
И така до ден днешен.
Робите живеят в бетонни кутийки, работят по цял ден работа, която не обичат, за да заплащат жилищата си и да правят покупки на неща, без които могат и да минат. Освен това част от спечелените пари използват за пушене на растения, които са вредни за организмите им и да пият огнена течност, която замъглява разума им.
Ядат изкуствена храна, получена химически и затова често се разболяват. А през нощта, вместо да почиват, привлечени от чувството на неудовлетвореност на ума, се опитват да компенсират липсата на щастие пред екраните на телевизорите и компютрите.
И така в края на живота си те не изпитват радост и удовлетворение, защото са станали доброволни роби на материалния живот.
Може ли това да бъде поправено?
Да. Просто трябва да познаят Истината, която ще ги освободи.
Tags: алчност, бит, вариант, верига, вода, войник, възможност, въодушевление, град, дом, дрехи, екран, ентусиазъм, живот, жилище, задоволство, идея, император, интерес, истина, камък, количка, компютър, край, кутия, лекар, липса, монета, награда, неудовлетвореност, нощ, организъм, отдаденост, пазач, пари, покупки, похот, предложение, предмет, проблем, работа, радост, разум, растение, резултат, роб, свобода, система, собственост, строителство, съветник, съдия, телевизор, темп, течност, точка, търговец, ум, храна, част, чувство, щастие
Posted in приказка | Коментарите са изключени за Доброволното робство
събота, август 24th, 2019
Тази душевна болка на Евлоги не можеше да се дефинира точно като депресия. Той все още бе в състояние да изпълнява задълженията и въпреки всичко избираше да върви напред.
Общуваше с хората, независимо, че отговорите му не бяха особено духовити и жизнени, но дълго оставаше под одеялото и дремеше в пълна тишина. Това за него изглеждаше доста приемливо.
Успяваше да става навреме всяка сутрин, въпреки че след това използваше не пълната си сила и възможности.
Не, Евлоги не бе депресиран, но не бе и радостен, нито въодушевен за каквото и да било.
Дните си отиваха, но в него оставаше една сива празнота. Усмихваше се от време на време, но не от сърце. В него не кипеше ентусиазъм, нямаше хъс за каквото и да е.
Видя го приятелят му Продан. Забеляза унилият му вид. За нищо не го попита, а само му каза:
– Всеки ден е щедър дар от Бог и нова възможност да изживееш деня си с хваление. Господ ти е дал този ден и го е планирал специално с мисъл за теб. През всеки един ден от живота ти Той има план за теб, който винаги включва обилна доза хваление.
Евлоги махна с ръка. Все едно казваше: „Всичко е безнадеждно. Има ли смисъл всичко това?“
– Ако искаш да имаш увереността, – каза Продан, – че всеки ден участваш в Божията воля за живота си, важно е да започнеш деня си с хваление, да го изпълниш с поклонение и да го завършиш с благодарение. От сутринта до последната ти мисъл вечерта, преди да си легнеш, избери единствено да величаеш Господа и никога да не се съмняваш в Него. Ние не сме хора, които винят Бога, а такива, които Го благославят!
На Евлоги това му звучеше като натрапчиво нравоучение, но като се замисли, откри, че в думите на приятеля му имаше истина.
„Защо да не опитам, – реши в себе си той, – нищо не губя!“
Tags: благодарение, Бог, болка, вечер, вид, воля, възможности, Господ, дар, депресия, дни, доза, думи, ентусиазъм, живот, задължение, истина, мисъл, нравоучение, одеяло, отговор, план, поклонение, празнота, приятел, ръка, сила, смисъл, сутрин, сърце, състояние, тишина, увереност, хваление, хора, хъс
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Унилият
понеделник, май 27th, 2019
Времето напредваше, но родителите не бързаха да се разотиват. Те все още обсъждаха проблемите свързани с децата им и търсеха изход за всяка възможна ситуация.
– Нашите домове трябва да бъдат място на морални, духовни, социални, емоционални, физически преимущества, – повиши тон една изрусена майка.
– Ако мислите, че можете да правите вашите си работи в уединението на собствения си дом, по-добре помисли отново! – обади се един мустакат татко.
– Бог е извършил своята работа и ние ще претърпим сериозни последствия, ако откажем да следваме Неговите инструкции за нашите домове, – наблегна дребна женица.
– Разрушение и унищожение са днес навсякъде около нас, – измърмори недоволно очилат мъж.
– Какво точно имате предвид? – настоя да узнае слаба накъдрена младолика жена.
– Говоря за това унищожение, – започна да обяснява мъжът с очилата, – с което пряко е свързано с отричането на моралното, духовното, емоционалното и социалното обучение на нашите деца.
– Ако не поверим децата си на Бог и на Неговите начини за промяната им в живота, – надигна се пълна жена, изпълнена с ентусиазъм в живота, – те ще разработят свои стандарти и ценности, които са основани на това, което чувстват и мислят приятелите им или това, което изглежда като подходяща според тях работа.
– Така в едно поколение ще създадем видим хаос и объркване, което ще е резултат от „търсенето“ на децата ни на пътя в живота, – отбеляза доста възрастен господин, които може би бе дядо на някое от децата, защото беше прекалено възрастен за баща.
– Бог ни инструктирал да говорим и даваме пример как да се живее и това не е някакъв шаблон или догма, а нещо, което наистина работи, – натърти плешив мъж с големи ококорени очи.
– Ако искаме да предотвратим разочарованието от развитието на деца си, – заключи червенокоса жена, която бе учителката на децата, чийто родители обсъждаха важни теми за бъдещото на наследниците си, – нашите домове трябва да бъдат места на морална и духовна награда за тези, които живеят в тях.
Tags: баща, Бог, бъдеще, време, господин, деца, догма, дом, дядо, ентусиазъм, жена, женица, живот, Изход, инструкция, майка, мъж, място, награда, наследник, начин, обучение, объркване, отричане, очи, очила, поколение, последствия, преимущества, пример, приятел, проблем, промяна, работа, развитие, разочарование, разрушение, резултат, родител, ситуация, стандарти, татко, теми, тон, уединение, унищожение, учителка, хаос, цености, шаблон
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Места за духовно благополучие